Решение № 350 от 19.02.2018, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№..................

19.02.2018 година, Гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-3 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и осемнадесета година в състав

СЪДИЯ:

ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА при секретаря Р.Аврамова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2274 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът твърди, че по силата на сключен договор при общи условия с ответника - за продажба на електрическа енергия, му е предоставил достъп до електроразпределителната мрежа и електрическа енергия за периода м. 05.2016 година – м. 10.2016 година за описаните в исковата молба обекти на потребление.

Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора и е издал фактури за стойността на ползваните услуги и енергия, но ответникът не е извършил плащане по тях.

Твърди забава на ответника по отношение на задължението му за заплащане на дължимите суми. За претендираните суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК. В допълнителната искова молба ищецът уточнява предоставената мощност по обекти, твърди, че многократно е канил ответника за доброволно уреждане на отношенията.

Поддържа, че доставката за обектите СрН е извършвал като ДПИ /доставчик последна инстанция/, за което не е било необходимо изрично изявление, а е било достатъчно притежаването на лицензия и да се касае за обект, присъединен в рамките на обособена територия – на Западна България. Заедно с лицензията твърди, че е предоставил в КЕВР Общите условия, приложими в процесното отношение.

Според ищеца цената се определя от Методиката, одобрена от ДКЕВР, както и е действащ Рамков договор. С присъединяване на обекта е договорена и мощността, а ако не е – се доставя минималната такава от 100 Квт. Според ищецът е дължима цена за достъп дори и при липса на потребление на ел. енергия, която е един от компонентите, от които се формира цената на ел. енергията.

Ответникът оспорва исковете. Твърди единствено обектите му, присъединени на ниво ниско напрежение да се регулират от процесните Общи условия, представени с исковата молба, а за останалата част от обектите – присъединените на ниво средно на напрежение, твърди, че не е в договорни правоотношения с ищеца и неприложимост на общите условия. Твърди отношенията му с ищеца по обектите със средно напрежение да се регулират на основание чл. 91, чл. 94а и чл. 95а и чл. 196 от ПЗР на ЗЕ, като съобразно нормативната уредба ищецът е в качеството на доставчик последна инстанция, а за продажбата на ел. енергия е било необходимо сключен отделен договор по чл. 15, ал. 4 ПТЕЕ по цени на КЕВР. Такъв договор твърди, че не е налице. Счита и че не дължи цени за мрежови услуги, тъй като няма сключен рамков договор от ищеца с оператора на разпределителната мрежа.

Оспорва акцесорния иск, както и размера на иска, като твърди, че претендираното от ищеца не е стойността на реално доставената ел. енергия. Твърди и негодност на средствата за търговско измерване на обектите. В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа, че сумите не са дължими, поради липсата на договор и общи условия ,утвърдени от КЕВР по см. на чл. 91, ал. 2 ЗЕ, а представеният рамков договор е неприложим в отношенията на страните.

Предявени са искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът носи тежест да докаже следните релевантни към предмета на доказване факти: сключен между страните валиден договор за продажба на ел. енергия при ОУ по отношение на всички обекти; качеството на потребител - краен клиент на ел. енергия на ответника за процесния период и имоти, които ползват електрическа енергия; точно изпълнение на договора от ищеца, тоест, реално доставеното количество до имотите на ответника ел. енергия при уговорената мощност, за процесния период, съответстваща по вид и обем на претендираната цена, уговорената/дължимата цена на единица енергия. Уговорен срок за изпълнение на задължението за заплащане на цената на доставената енергия, размер на обезщетението за забава.

При установяване на горните факти от ищеца, ответникът носи тежест да докаже плащане или правоизключващите си възражения.

Няма спор между страните, че същите са били обвързани от облигационни отношения по силата на сключен договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност от 14.08.2008 година, вкл. за обектите на ответника – К. С. Д., описани в исковата молба и Справка на л. 18 от делото. Няма спор, че при сключване на договора, съгласие е постигнато продажба на ел. енергия за всички изброени в исковата молба обекти.

Установява се и че част от обектите са заведени под клиентски номер /т.нар. договорна сметка/ 210000380524 и касаят обекти, присъединени на ниво ниско напрежение, а останалата част са под клиентски № 110000031952 и са обекти, присъединени на ниво средно напрежение. Безспорна е и приложимост на ОУ на л. 12 – 14 от делото по отношение на електрическата енергия, доставена на обектите, присъединени на ниво ниско напрежение.

Безспорно установен е и фактът, че всички обекти, описани в исковата молба и предмет на договора от 14.08.2008 година са присъединени към електроразпределителната мрежа. От представените по делото Споразумения се установява и поисканата и предоставена мощност на всеки от обектите, предмет на споразумение, за които е договорено присъединяване на ниво средно напрежение. Видно от Споразуменията няма предоставена мощност под 100 kW.

Ищецът в качеството си на краен снабдител по отношение на клиент с клиентски № 2100000380524, съгласно разпоредбата на чл.

98а от ЗЕ, осъществява дейност при публично известни общи условия /ОУ/. Действащите ОУ през процесния период са ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с решение № ОУ-03/26.04.2010 г., приложени по делото и влезли в сила.

Съгласно чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ / ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, енергийното предприятие - краен снабдител (т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ) осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти (т. 27 г. от ДР на ЗЕ), които обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик, по регулирани от КЕВР цени и при общи условия на енергийното предприятие - краен снабдител./чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ/. Няма спор, че ответникът по отношение на обектите с ниско напрежение не се снабдява от друг доставчик по смисъла на посочената разпоредба. Тоест, ответникът дължи цената на доставената и потребена ел. енергия на ищеца при установеното в ОУ и нормативната уредба.

Ответникът дължи цена и за мрежови услуги. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ, достъп е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Електропреносната мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци, а електроразпределителна мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия - § 1, т. 20 и т. 22 от ДР на ЗЕ. Като ползватели на тези мрежи, съгласно § 1, т. 41а, б. "а" от ДР на ЗЕ, са физическо или юридическо лице - ползвател на електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителна мрежа или снабдявано от такава мрежа. Потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп на крайния снабдител, съгласно чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от КЕВР на 23.07.2013 г. /Изм. – ДВ, бр. 39 от 2014 г./. В същите е въведено задължение за потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, да заплащат на крайния снабдител всички мрежови услуги, включително и цена за достъп до разпределителната мрежа, която цена е утвърдена с решение на КЕВР. Крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Правилата, мрежовите услуги се заплащат върху използваната електрическа енергия, съгласно показанията на средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата за измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени.

Според разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на Правилата за търговия с електрическа енергия "мрежови услуги" са достъп до електропреносната мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи.

С решение № Ц-35/01.11.2015 г. и № Ц-19/30.06.2016 година и двете в сила от 01.07.2016 година, ДКЕВР е утвърдила цените за мрежовите услуги, относими към процесния период, в т.ч. и цената за достъп до разпределителната мрежа – като част от цената за мрежови услуги. Тоест, потребителите на електрическа енергия имат нормативно установено задължение да заплащат на крайния снабдител и цена за достъп до електроразпределителната мрежа, която е пряко обвързана с използваната електрическа енергия, съответно - с предоставената мощност в местата за измерване, съгласно действащата нормативна уредба.

От заключенията по ССЕ и СТЕ, които съдът кредитира като мотивирани и обективни, изготвени в обхвата на компетентност на вещите лица, се установява следното.

Процесните фактури са осчетоводени от ответника, като по отношение на тях счетоводството е водено редовно, както и е налице частично плащане на суми по тях, отразено при ищеца. Общо дължимата сума по всички фактури е 84 470, 42 лева. Според вещото лице – счетоводител, може да се направи извод за това, че единичните цени за снабдяване и разпределение на ел. енергия са съответни на утвърдените по цитираните по- горе решения, приложими за съответния период, а по отношение на обектите от СрН – на Методиката на КЕВР за определяне цените на ел.енергия от ДПИ, приета с Решение по Протокол № 110/18.07.2013 година на ДКЕВР /това по отношение на фактурите, издадени от ищеца в качеството му на доставчик последна инстанция /ДПИ/ за обектите, присъединени на ниво средно напрежение/.

Фактурите са осчетоводени и при ответника, както и има извършени плащания по тях. Ищецът е превеждал на ЧЕЗ Разпределение България АД в процесния период суми за достъп и пренос до електроразпределителната мрежа. От своя страна, вещото лице – ел. инженер сочи, че средствата за търговско измерване /СТИ/- електромерите, монтирани в обектите на ответника отговарят на изискванията на Закона за измерванията и Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, както и са от одобрен от Български институт по метрология тип. Според вещото лице, измерванията на консумираната ел. енергия са осъществявани дистационно и правилно, а СТИ са изминали изискуемите по нормативни актове последващи проверки и са годни, изправни и отговарят на изискванията за клас и точност на измерванията. Вещото лице сочи, че за два от процесните обекти на ответника са демонтирани електромерите /до възстановяване съоръженията/ и фактурираните мощности са минималните и е начислявана единствено цена за мрежова услуга върху тези мощности. По отношение на всички останали обекти, предмет на делото, се установява, че ответникът е и потребявал електрическа енергия в исковия период, като ищецът е предоставял съответната на нуждите на потреблението за всеки от обектите мощност.