Решение № 1404 от 16.11.2018, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№1404 16.11.2018г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав

На двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Пенка Стоева

Секретар: Елена Ангелова като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева гражданско дело №1464 по описа за две хиляди и шестнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове за: прогласяване нищожност на пълномощно, поради липса на волеизявление на упълномощителя - по чл.26,ал.2,изр.1,предл.2 във вр. с чл.44 от ЗЗД; прогласяване недействителност на договор за продажба, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждение от лицето, от името на което е сключен договора- по чл.42,ал.2 от ЗЗД; положителен установителен иск за собственост по чл.124,ал.1 от ГПК.

Ищецът Ф.Й.М., ЕГН

**********,***, адв.С.Ц., е предявил срещу ответниците С.А.С., ЕГН **********, с регистриран в РБ настоящ адрес *** и постоянен адрес ***, представляван в процеса от назначения му от съда в хипотезата на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител адв.Г.Н.М., с адрес: ***, В.Д.Б., ЕГН **********,***, адв.Д.Г., М.Н.Б., ЕГН **********,*** и Н.Т.Т., ЕГН **********,***, адв.П.К., следните искове:

Срещу отв.С.С. /виж т.4 от молба вх.№16657/29.05.17г.- л.249-л.252/, за прогласяване нищожност, поради липса на съгласие, на пълномощното с нотариална заверка на подписа с рег.№3783/2014г. и на съдържанието с рег.№3784/2014- и двете от 05.06.14г., извършени от нотариус С. К., с район на действие ***, съгласно което Ф.Й.М. е упълномощил С.А.С. да се разпореди с притежаван от Ф.М. недвижим имот, находящ се в ***, тъй като упълномощителят не е изявявал воля за упълномощаване, доколкото упълномощителят не се е явявал лично пред нотариуса, не се е подписвал и не е писал името си след подписа в това пълномощно, независимо от извършеното и налично за това нотариално удостоверяване.

Срещу ответниците С.С., В.Б. и

М.Б. /виж т.4 от молба вх.№16657/29.05.17г.- л.249-л.252/, за прогласяване недействителност на договора за продажба на недвижим имот, сключен на 19.06.14г. между Ф.М., като продавач, чрез С.С., като негов пълномощник, и Н.А.Б., като купувач, по време на брака му с В.Б., оставил след смъртта си на ***, като свои наследници, съпругата си В.Б. и сина си М.Б., доколкото договорът е сключен от С.С. без представителна власт, при липса на потвърждение от продавача Ф.М..

Срещу ответниците В.Б., М.Б. и

Н.Т. /виж т.4 от молба вх.№16657/29.05.17г.- л.249-л.252/, за признаване за установено по отношение на тях /за отв.Т., след преминаване от ревандикационен към установителен иск с изменение, допуснато в с.з. от 10.10.17г./, че Ф.М. е собственик на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и ¼ ид.част от ПИ с идентификатор *** по

КККР на ***, придобити по силата на покупка от 1940г., от баща му Й.М., наследство и реституция от баща му Й. Н. М., починал на ***, дарение от майка му Х. Й.М., извършено с н.а. №126/04.03.04г. на нотариус Е. А., и давност, като правата му са признати с неоспорен в производството констативен нотариален акт от 19.11.04г. на нотариус Д. С., въз основа на документите и актовете, подробно описани с т.2 от молба вх.№23754/08.08.16г., и като не е изгубвал така придобитото право, защото извършените продажби на 19.06.14г. -от Ф.М., чрез С.С., на Н.Б., и на 22.07.14г.- от Н.Б. и В.Б. на Н.Т., не са произвели вещно прехвърлителен ефект, тъй като С.С. не е бил упълномощен от Ф.М. да ги продаде на Н.Б., а Н.Б. и В.Б. са прехвърлили на Н.Т. права, които сами не са придобили.

Ответникът М.Б. е бил конституиран като страна с Определение №2107/26.09.16г. /л.158/, в качеството му на наследник на Н.Б., след като в хода на производството е установено, че посоченият като ответник с исковата молба Н.Б. е починал преди завеждане на делото, тъй че по отношение на него производството е прекратено като недопустимо с Определение №1867/12.08.16г. /л120/.

Ищецът пледира по същество за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноските в производство по списъка, представен в с.з. от 23.10.2018г. /л.621/. Развива съображения в писмена защита вх.№9514/28.03.18г. и допълнение към писмени бележки вх.№31896/31.10.18г.

Всички ответници са подали отговори на исковата молба в срока по чл.131,ал.1 от ГПК, с които са оспорили исковете като неоснователни, като твърдят, че извършеното упълномощаване на С.С. е валидно и официално удостоверено, а в тази връзка, че валидни са и последващите извършени сделки, по силата на които надлежно са придобили прехвърлените им с тях права, като отв.Т. заявява, че е и добросъвестен приобретател по една възмездна сделка /виж отговор вх.№32558/04.11.16г. на М.Б. на л.171; отговор вх.№32559/04.11.16г. на В.Б. на л.172-л.173; отговор вх.№34418/21.11.16г. на Н.Т. на л.181-л.182; отговор вх.№9226/23.03.17г. от името на С.С. на л.206/.

По същество, за отхвърляне на исковете пледират отв.Т., отв.С. и отв.Б. /с подадения от нея отговор/ и не пледира отв.Б.. Съображения с писмени защити са развили отв.Т.- вх.№9271/26.03.18г. и отв.С.- с вх.№9309/26.03.18г. и вх.№31792/30.10.18г. Присъждане на разноски претендират отв.Т., отв.С. и отв.Б. /с подадения отговор на исковата молба/ и не търси такива отв.Б.. Списък на разноските е представен в с.з. от 20.03.18г. от отв.Т.

/л.513/, който е повдигнал възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищеца, и искане за редуцирането му до размер за един адвокат.

Възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение е повдигнал и отв.С..

Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца, оспорванията на ответниците и събраните по делото доказателства намери, че предявените искове са допустими, разгледан по същество, първият иск е основателен и следва да се уважи; разгледан по същество, вторият иск е основателен и следва да се уважи по отношение на В.Б., по отношение на М.Б. следва да се отхвърли, заради направения от него в хода на процеса отказ от наследството на Н.Б., а по отношение на С.С. производството следва да се прекрати, поради липса на надлежна негова пасивна процесуална легитимация по този иск, разгледани по същество, третият иск е основателен и следва да се уважи по отношение на ответниците В.Б. и Н.Т., а по отношение на М.Б. следва да се отхвърли, заради направения от него в хода на процеса отказ от наследството на Н.Б., воден от следните съображения:

І. По допустимостта.

Възражение за недопустимост на предявените срещу него искове е повдигнал единствено отв.М.Б. и на това възражение съдът е отговорил, като го е счел за неоснователно по съображенията, изложени с Определение №733/28.03.17г., които изцяло поддържа с настоящото решение, поради което препраща към тях /л.207-л.210, р.ІІ, т.1.1/.

Извън възражението на отв.Б., отнасящо се до ненадлежната му пасивна процесуална легитимация като страна в процеса, предявените искове са допустими, с изключение на втория иск, досежно отв.С.С., по отношение на когото произовдството следва да се прекрати като недопустимо, при следните съображения:

Наведените от ищеца твърдения, че не е изявавал пред нотариуса воля за упълномощаване на С.С. с правата, дадени му с пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание от 05.06.14г., поради което упълномощаването, извършено съгласно това удостоверяване е нищожно, поради липса на съгласие, тъй че същата нищожност следва да се прогласи, попадат в хипотезата на чл.26,ал.2,изр.1,предл.2 във вр. с чл.44 от ЗЗД, че са нищожни договорите, при които липсва съгласие, като правилата относно тях намират съответно приложение и към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат права и задължения, както е в случая, доколкото пълномощното е такова за разпореждане с недвижим имот и е използвано за извършване на разпоредителни действия с него, обосновават допустимост на първия предявен иск и надлежна процесуална легитимация на страните по него.

Наведените от ищеца твърдения, че извършената от негово име на 19.06.14г. продажба, чрез мнимия пълномощник С.С., е недействителна, тъй като последният не е притежавал права на пълномощник и самият ищец не е потвърдил извършените без представителна власт негови действия, попадат в хипотезата на чл.42,ал.2 от ЗЗД във връзка със задължителното тълкуване, дадено от ТР №5/12.12.16г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди, а в противен случай договорът е недействителен по отношение на това лице, обосновават допустимост н автория предявен иск и надлежната пасивна процесуална легитимация по този иск на ответниците В.Б. и М.Б., имащи качеството на насрещна страна по сделката.

По отношение на С.С., производството по този иск следва да се прекрати като недопустимо, тъй като той не разполага с надлежна пасивна процесуална легитимация като ответник по него.

Мнимият представител С.С. няма качеството на страна по договора за продажба от 19.06.14г. и този договор не поражда никакво действие за него, тъй като, съгласно чл.36,ал.2 от ЗЗД, последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания. Поради тези причини, той не е и надлежно процесуално пасивно легитимиран като ответник по иска за прогласяване недействителността на договора от 19.06.14г., тъй като този договор не поражда за него правни последици, каквито ищецът цели да отрече, като трансформира висящата недействителност в окончателна, по отношение на насрещната по договора страна.

Наведените от ищеца твърдения, че той е собственик на описаните с исковата молба имоти, тъй като ги е придобил по силата на сделки, наследство, реституция и давност, и че не е губил придобитото върху тях право на собственост, независимо от двете извършени с тях последователни продажби- от 19.06.14г. и от 22.07.14г., поради което следва да се установи правото му на собственост по отношение на купувачите по тях, попадат в хипотезата на чл.124,ал.1 от ГПК, която дава възможност на онзи, който твърди да притежава едно право, което се оспорва, да установи съществуването му по исков ред, доколкото съществуването в правния мир на титули на собственост в полза на лица, различни от претендиращия правото, са равнозначни на оспорването му, както и при признатата с т.3Б от ТР №4/14.03.16г., по т.д.

№4/14г. на ОСГК на ВКС допустимост на иска за собственост и срещу лицето, което се е разпоредило със спорния имот, преди датата на завеждане на исковата молба, в която хипотеза се водят исковете срещу ответниците В.Б. и М.Б., обосновават допустимост на този иск и надлежна пасивна процесуална легитимация на всички ответници, срещу които е насочен.

ІІ. По въпроса за надлежното сезиране на съда от ищеца, с исковете, предмет на делото.

След като отв.Т. е изложил с писмената си защита от 26.03.18г. /л.521-л.537/ подробни съображения, обосноваващи ненадлежно сезиране на съда със спора, с Определение №725/03.04.18г. /л.545-л.547/ съдът е споделил тези съображения и е отменил определенията си за даване ход на устните състезания и за приключването им в с.з. от 20.03.18г., оставяйки исковата молба без движение и давайки на ищеца конкретни указания за отстраняването им.

С подадената от ищеца молба вх.№14727/16.05.18г. и приложенията и /л.564-л.577/, съдът е счел указаните нередовности за отстранени и е приел за решен въпроса относно надлежното му сезиране с исковете, предмет на делото, с оглед лично подписаната от ищеца искова молба, а извършените до 20.03.18г. процесуални действия- за ненуждаещи се от повтаряне, с оглед изричното им потвърждаване от ищеца.

Така се е стигнало и до приключване на производството, в с.з. от 23.10.18г.

Предвид описаните процесуални действия, мотивите на които изцяло поддържа, съдът няма да обсъжда по-подробно този въпрос с решението си.

ІІІ. По основателността на предявените искове.

1.Установиха се в производството следните факти:

1.1.Във връзка с твърденията на ищеца за придобиване на собствеността върху процесните за делото недвижими имоти : самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и ¼ ид.част от ПИ с идентификатор *** по КККР на ***.