Решение № 1127 от 11.11.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1127 гр. София, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20231000503433 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 3898 от 14 юли 2023г. по гр. д. № 10500/21г. Софийски градски съд, ГО, 12 състав е осъдил Ц. Х. П., ЕГН ********** и Ж. Р. П., ЕГН ********** да заплатят на В. Й. Д., ЕГН **********, Й. С. Д., ЕГН ********** и А. С. Д., ЕГН ********** сумата от 32 271,12 лв., представляваща заплатен от ищците задатък по сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл.19 ЗЗД от 22.10.2018г., ведно със законната лихва, считано от 23.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението; отхвърлил предявените от В. Й.

Д., ЕГН **********, Й. С. Д., ЕГН ********** и А. С. Д., ЕГН ********** субективно съединени искове с правни основания чл. 93, ал. 2 ЗЗД, относно осъждането на ответниците Ц. Х. П., ЕГН ********** и Ж. Р. П., ЕГН ********** солидарно да заплатят на ищците сумата от над 32 271,12 лв. до 76 350 лв., представляваща двойния размер на заплатения от ищците задатък по сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл. 19 ЗЗД от 22.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от над 32 271,12 лв. до 76 350 лв., считано от 23.08.2021г. до 1 окончателното изплащане на задължението; осъдил Ц. Х. П., ЕГН ********** да заплати на В. Й. Д., ЕГН **********, сумата от 5683,03 лв., с която ответникът се е обогатила за сметка на ищцата при отпаднало основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението; отхвърлил предявения от В. Й. Д., ЕГН ********** срещу Ц. Х. П., ЕГН ********** субективно и обективно съединен при условията на евентуалност иск в частта за солидарното й осъждане да заплати на ищцата сумата от над 5683,03 лв. до 38 175 лв., с която се е обогатила за нейна сметка при отпаднало основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението; отхвърлил предявения от В. Й. Д., ЕГН ********** срещу Ж. Р. П., ЕГН ********** субективно и обективно съединен при условията на евентуалност иск в частта за солидарното му осъждане да заплати на ищцата сумата от 38 175 лв., с която се е обогатил за нейна сметка при отпаднало основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението; отхвърлил предявените от Й. С. Д., ЕГН ********** и А. С. Д., ЕГН ********** срещу Ц. Х. П., ЕГН ********** и Ж. Р. П., ЕГН ********** субективно и обективно съединени при условията на евентуалност искове за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на тези ищци сумата от 38 175 лв., с която са се обогатили за тяхна сметка при отпаднало основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението; осъдил В. Й. Д., ЕГН **********, Й. С. Д., ЕГН ********** и А. С. Д., ЕГН ********** да заплатят на Ц. Х. П., ЕГН ********** сумите от по 11 627,75 лв. или общо 34 883,25 лв., представляваши дължими обезщетения за ползването без основание от тях в периода от 23.11.2018г. до 15.10.2021г. на собствените на ищцата П. имоти, представляващи поземлен имот с идентификатор *** с площ от 949 кв. м, ведно с построените в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда, без акт 16, представляваща самостоятелен обект с идентификатор *** със застроена площ от 131,4 кв. м, както и постройка на допълващото застрояване, представляваща обект с идентификатор *** със застроена площ от 35 кв. м, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 15.11.2021г. до окончателното изплащане на задълженията; отхвърлил предявените от Ц. Х. П., ЕГН ********** срещу В.

2

Й. Д., ЕГН **********, Й. С. Д., ЕГН ********** и А. С. Д., ЕГН ********** насрещни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД в частта за осъждането на всеки един от ответниците да й заплати сумата от над 11 627,75 лв. до 12 429 лв., представляващи обезщетения за ползването без основание от тях в периода от 23.11.2018г. до 15.10.2021г. на собствените на ищцата П. имоти, представляващи поземлен имот с идентификатор *** с площ от 949 кв. м, ведно с построените в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда, без акт 16, представляваща самостоятелен обект с идентификатор *** със застроена площ от 131,4 кв. м, както и постройка на допълващото застрояване, представляваща обект с идентификатор *** със застроена площ от 35 кв. м, ведно със законната лихва върху сумите от над 11 627,75 лв. до 12 429 лв., считано от 15.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението; осъдил Ц. Х. П., ЕГН ********** и Ж. Р. П., ЕГН ********** да заплатят на Й. С. Д., ЕГН ********** и А. С.

Д., ЕГН ********** разноски по делото в общ размер на 2 544, 26 лв.; осъдил Ц. Х. П., ЕГН ********** и Ж. Р. П., ЕГН ********** да заплатят на В. Й. Д., ЕГН ********** сумата от 1 480,96 лв., представляваща разноски по делото; осъдил Й. С. Д., ЕГН ********** и А. С. Д., ЕГН ********** да заплатят на Ц. Х. П., ЕГН ********** разноски по делото в общ размер на 2207,58 лв.; осъдил В. Й. Д., ЕГН ********** да заплати на Ц. Х. П., ЕГН ********** сумата от 1 073,85 лв., представляваща разноски по делото.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на В. Д., Й. Д. и А. Д. срещу решението по гр. д. № 10500/2021г. на СГС, ГО, 12 състав в неблагоприятни за тях части от решението, - в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от тях иск над размера от 32 271, 12 лв. до размера от 76 350 лв. и в частта, в която са осъдени по насрещните искове да заплатят суми от по 11 627, 75 лв. С доводи, че решението е недопустимо като постановено по отношение на неправосубектна страна, евентуално неправилно – считат, че не дължат обезщетение за ползване на имота поради това, че то е предадено от другата страна в изпълнение на договорно задължение; незаконосъобразен бил и изводът, че не е налице солидарна отговорност между ответниците, при положение, че това е договорено; сочат, че Ж. Р. се е отказал от наследството на своя баща, поради което изводът на съда, че Ц. П. е собственик само на ¾ ид. части е незаконосъобразен, отделно сочат, че продавачите не разполагат с документ, удостоверяващ правото им на 3 собственост върху построената жилищна сграда и не са изпълнили задължението си да прехвърлят правото на собственост, а са получили сума в размер на 38 175 лв.; считат, че решението в обжалваните части е и необосновано. Правят съответни на оплакванията си за порочност на решението искания към въззивния съд.

От насрещните страни само Р. Ж. П., конституиран на мястото на починалата ответница Ц. П., е подал отговор на въззивната жалба, с който е оспорил жалбата. Ж. Р. П. не е взел становище по нея. В хода на въззивното произвдоство Ж. Р. П. е починал и на негово място като страни в производството са конституирани С. А. П., която оспорва въззивната жалба в откритото заседание пред САС, и Р. Ж. П..

За да постанови решението си, СГС е приел, че между страните ищците като купувачи и ответниците като продавачи - е бил сключен предварителен договор от 22.10.2018г. с предмет ПИ, жилищна сграда без акт 16 и постройка на допълващо застрояване, срещу продажна цена от 165 000 евро и капаро в размер на 16 500 евро – 32 271, 12 лв.; продавачите са се задължили да оформят нужните документи за издаване на удостоверение за ползване и да представят същото в оригинал в срок не по–късно от 45 дни, а при неизпълнение на това задължение от страна на продавачите, те дължат връщане на предоставеното им капаро в размер на 32 271, 12 лв., като е уговорено в чл. 16 от договора, че в случай,че се окаже, че към момента на сключване на предварителния договор някое от заявените от продавачите обстоятелства е невярно или продавачите не изпълнят задълженията си по предварителния договор и поради тази причина не се сключи окончателен, продавачите дължат връщане на полученото капаро в двоен размер. СГС е приел още, че с два анекса от 15.11.2018г. и от 03.06.2019г. продавачите са се съгласили да предадат ползването на недвижимите имоти на купувачите на 23.11.2018г., а владението в деня на окончателното плащане на продажната цена, като срокът на договора е продължен за втори път до 01.08.2019г., а съгласие срокът да стане до 15.11.2019г., е изразил само продавачът П.. След обсъждане на доказателствата за собственост на продаваемия имот - договор за продажба с купувачи ответницата П. и съпругът й, починал на ********г. и оставил за свои наследници двамата ответници, както и свидетелските показания, че продавачите са предоставили ползването на имота, докато ответникът се снабди с разрешение за ползване на къщата, и заключенията на 4 изслушаните експертизи, СГС е приел, че продавачите не са изпълнили единствено задължението си да представят в 45 –дневен срок или до изплащане на продажната цена удостоверение за издадено разрешение за ползване на сградата – незаконен строеж с режим на търпимост, за което неизпълнение обаче в договора е предвидено единствено връщане на задатъка в размер на 32 271, 12 лв., до какъвто размер е счел, че следва да бъдат уважени предявените главни искове. Поради частичното уважаване на главните искове съдът е приел, че следва да разгледа и предявените евентуални искове. Приел е, че предварителният договор е прекратен с изтичане на срока на 01.08.2019г., доколкото последващият анекс не е подписан от 2-та продавачи, като ищците, след като не са се явили пред нотариуса на последната дата на изтичане на срока на договора, също са демонстрирали нежеланието си да сключат договора, като липсата на предприети действия и от 2 –те страни за явяване пред нотариус, води до извод, че договорът е прекратен по взаимно съгласие. Поради прекратяване на договора съдът е приел още, че дадените от В. Д. суми над 32 271, 12 лв. следва да й бъдат върнати от ответницата, която ги е получила. СГС е уважил частично и насрещните искове на ответницата за заплащане на обезщетение за ползване на имота за ¾ ид. части от него, на колкото е приел, че се легитимира като собственик Ц. П..

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваните части – разгледани са предявените искове, като се изхожда от обстоятелствата на които са основани, а ответницата П. е починала на ********г. - след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, поради което доводът, че съдът е постановил решение спрямо неправосубектна страна, вместо да спре производството по делото, е неоснователен (чл. 229, ал. 2, изр.

2 ГПК), а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и правилно като резултат в тези части.

Жалбоподателите считат, че продавачите са декларирали неверни обстоятелства, че за имотите няма налице висящи административни процедури, касаещи правото на собственост, тъй като двуетажната еднофамилна жилищна сграда не отговаря на изискването за търпимост, 5 понеже договорът за продажба, с който продавачите са придобили собствеността е от 30.03.2001г., т.е. безспорно сградата е построена след 31.03.2001г. За нея не било издадено разрешение за строеж и други книжа, поради което не може да бъде издадено и разрешение за ползване в 45 – дневен срок от сключване на договора, което е било известно на продавачите, въвели в заблуждение купувачите относно собствеността и законността на двуетажната жилищна сграда, поради което продавачите са били неизправна страна. Жалбоподателите считат още, че не може да се приеме, че представянето удостоверение за разрешение за ползване е само допълнително задължение, а не условие за сключване на договора, като в случая едва на 16.03.2022г. бил съставен констативен акт за започване на административно производство за узаконяване на строежа. Продавачите са получили сумата 38 175 лв. и не са разполагали с документ, доказващ правото им на собственост на двуетажната жилищна сграда, което сочи на виновно неизпълнение на задължението им. Жалбоподателите намират и, че не дължат обезщетение за ползване на имота поради това, че той е предаден от другата страна в изпълнение на договорно задължение без да е договорена цена на ползването.