Решение № 568 от 01.07.2021, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Пазарджик , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Веселка Златева при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Веселка Златева Гражданско дело № 20205220102839 по описа за 2020 година

Предявен е иск с правно основание чл.76 от ЗС .

В исковата молба против П. СТ. ИЛК., ЕГН********** от гр.Пазарджик, ул.Р.А.№”35, ет.7, ап.45 ищецът ИВ. СТ. Ш. , ЕГН********** от гр.Пазарджик, ***, чрез адв.Ц. твърди, че дълги години живее в гр.Пазарджик на ***, който имот представлява дворно място с къща на приземен и редовен етаж, със самостоятелни входове на всеки етаж.

Имотът бил собственост на дядото на страните, а той го прехвърлил на ответницата, която била сестра на ищеца, като си запазил правото на ползване. Със съгласието на дядо си, а впоследствие и на сестра си, ищецът ползвал две стаи на втория етаж, които лично бил обзавел и осъществявал пълна фактическа власт върху тях. Ищецът работел в чужбина, но често се прибирал в България и тогава живеел в тези стаи в къщата. Ответницата от своя страна живеела в Пазарджик, на ул.”Р.А.”, №35, ет.7, ап.45. На 10.10.2020г. рано сутринта, около 03.00 часа , ищецът се прибрал в България, обезпокоен за здравето на дядо си. Когато отишъл в къщата, го заварил на легло, но в сравнително задоволително здравословно състояние. В неделния ден ищецът отишъл да се срещне със свои близки и познати. Привечер на 1

11.10.2020г. като се прибрал , заварил входа за втория етаж заключен, със сменена ключалка и по този начин бил лишен от достъп до собственото си имущество, намиращо се в двете стаи на втория етаж, както и от възможността да ползва стаите. Сетил се, че в едно от съобщенията, които му пратила ответницата, искала от него да освободи двете стаи. Със смяната на ключалката тя по скрит за ищеца начин установила самоволно и не по установения законов ред фактическа власт върху двете стаи и намиращите се вътре вещи на ищеца. По този начин отнела неговото държане върху тях.

Освен вещите и обзавеждането там се намирали и негови документи и ценности. Затова моли ответницата да бъде осъдена да м у върне държането на двете стаи на втория етаж. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата. Оспорва предявения иск. Твърди, че действително е собственик на жилището, получено от дядо й, като той си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху него. Преди десетина години брат й я помолил да се съгласи той да се регистрира на този адрес. Тя дала съгласие и му предоставила две от стаите на втория етаж да преспива там, когато му се наложи, както и да си сложи багаж. Преди около три години брат й заминал да живее и работи в Германия. Двете стаи били заключени , като дядо им също имал ключ за там.

През м.септември, 2020 година дъщерята на ответницата я уведомила, че ще се връща в Пазарджик, тъй като до момента учила и работила в Стара Загора.

Това наложило ответницата да уведоми брат си за намеренията на дъщеря й.

На втория етаж на къщата нямало санитарен възел, не бил извършван ремонт от много години и трябвало да се подобрят условията, за да може дъщеря й да живее нормално там. Изпратила му няколко съобщения. Звъняла на телефона, като на едно от съобщенията той й отговорил с палец, от което ставало ясно, че е видял съобщенията и ги е прочел. Съобщенията били изпратени на 08.10.2020 година. Ответницата разбрала от дядо си, че на 10.10.2020 г. брат й се върнал и се опитала да се свърже с него по телефона, но неуспешно. Тогава решила да смени патрона на вратата на антрето на втория етаж, защото се опасявала, че той ще извърши действия и тя няма да може да влезе на етажа.

Била поканила брат си да освободи стаите, като го предупредила, че в противен случай, тя ще действа по нейн начин. Тъй като към момента на смяната на патрона ищецът си бил в Пазарджик, той узнал още същия ден за 2 това, поради което не било налице скрит начин. Ищецът не бил нито владелец, нито държател на двете стаи, а упражнявал търпими действия, които тя допуснала. Към момента ищцата живеела в къщата и се грижила за дядо им. На вторият етаж живеела и дъщерята на ответницата, като двете обитавали една обща стая, тъй като в другите две били движимите вещи на ищеца. Моли искът да бъде отхвърлен. Сочи доказателства. Претендира разноски.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна приема следното:

Предявеният иск е ДОПУСТИМ. Владелчески иск по чл.76 от ЗС може да се предяви в шестмесечен срок, който започва да тече от деня на нарушението, респ. отнемането на владението. По своя характер срокът е преклузивен и с изтичането му отпада притезанието на владелеца. В настоящия случай искът е предявен в срок.

Разгледан по същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Искът по чл.76 ЗС принадлежи на владелеца или държателя, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин вещ - без значение е на какво основание почива владението или държането и дали същите са правомерни или не, а за владението - дали е добросъвестно или недобросъвестно.

Защитата на чл.76 от ЗС може да бъде предоставена срещу всеки, чието поведение се квалифицира по посочения в закона начин, вкл. и срещу собственик. За уважаване на иска е достатъчно да се докажат фактът на владението, респ. държането и на нарушението. В тази връзка предмет на доказателствената тежест е фактът, че ищецът има качеството на владелец или държател на вещ към момента на твърдяното отнемане. При установяване на владението е необходимо да се докаже, че фактическото състояние е продължило повече от шест месеца преди нарушението, както и че самото нарушение е било извършено по-малко от шест месеца преди предявяване на иска. Трябва да се докаже също, че ответникът е отнел вещта или имота чрез насилие или по скрит начин към определен момент.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с 3 договор за дарение, оформен с нот.акт №146, том V, нот.д. №810/06г. Петко Ш. – дядо на страните – е дарил на ответника П.И. процесния недвижим имот, като си е запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху него.

Не се спори между страните също, че ответникът от години ползвал две стаи на втория етаж на къщата, като ги държал заключени – там имал негов багаж и лични вещи – и преспивал там, когато си идвал – към момента живеел и работел в чужбина. Безспорно е също, че ответницата е сменила патронника на вратата за втория етаж с цел да попречи на достъпа на ищеца до двете стаи.

Този факт се установи и от показанията на разпитаните свидетели Пендева – живее на семейни начала с ищеца - и И. – дъщеря на ответницата , че към момента на смяната на патронника ищецът не е бил там и в този смисъл е налице отнемането на владението по скрит за него начин - сторено в отсъствие и без негово знание.

Неоснователно е възражението на ответницата, че ищецът не е държател или ползвател на имота, а се касаело до търпими действия, за преустановяването на които било достатъчно едностранно изявление на собственика. Съответно търпимите действия не се ползвали със защита по реда на чл.76 от ЗС, каквато е настоящата претенция. Съдът намира, че в настоящия казус не се касае до търпими действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие /Решение № 122 от 3.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3549/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова/. В случая ответницата притежава единствено гола собственост върху имота и в резултат на учреденото ограничено вещно право на ползване, което е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т. ч. и на собственика на имота, е лишена от възможността да го ползва, съответно да предоставя възможност на трети лица да извършват действия спрямо вещта. Ищецът е упражнявал дълги 4 години фактическа власт върху двете процесни помещения със съзнанието, че са чужди и в този смисъл е държател според разпоредбата на чл.68, ал.2 от ЗС, като това държане е продължило повече от шест месеца преди нарушението и е съществувало към момента на отнемането му.

Затова съдът приема, че искът е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

На основание чл.361 от ГПК решението относно предаването на имота подлежи на предварително изпълнение и такова следва да бъде допуснато.

В тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски - общо в размер на 350лв.

Поради това съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. СТ. ИЛК., ЕГН********** от гр.Пазарджик, ул.Р.А.

№”35, ет.7, ап.45 да върне на ИВ. СТ. Ш., ЕГН********** от гр.Пазарджик, ***, чрез адв.Ц. държането на две стаи от втори етаж на жилищна сграда, построена в имот с идентификатор*** с административен адрес гр.Пазарджик на ***, отнето по скрит начин.

На основание чл.361 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.

ОСЪЖДА П. СТ. ИЛК. да заплати на И.С. Шуманов сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 350лв.

Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5