Решение № 100 от 13.03.2020, Районен съд - Добрич

П Р

О Т О

К О Л гр. Добрич, 13.03.2020 г.

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ

СЪСТАВ на 13.03.2020 г. в публично заседание в следния състав:

Председател: МАРИАНА МОМЧЕВА секретар: Милена Александрова сложи за разглеждане докладвано от Районния съдия

АНД № 331 по описа за 2020 г. на именното повикване в 17:15 часа се явиха:

НАРУШИТЕЛЯТ С.Р.Д.

– Воден, явява се лично, не се представлява.

АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ П.В.В.

– Редовно уведомен, явява се лично.

СВИДЕТЕЛИТЕ:

М.Я.Д. – Редовно уведомена, явява се лично.

М.Д.Д. – Редовно уведомена, явява се лично.

ДОБРИЧКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – Редовно уведомена, не се представлява.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

НАРУШИТЕЛЯТ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът пристъпва към проверка самоличността на явилите се в настоящото съдебно заседание лица.

НАРУШИТЕЛЯТ С.Р.Д. – роден на ***г***, български гражданин, ***, ***, ***, ЕГН **********.

АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ П.В.В. – роден на *** г., ***, български гражданин, ***, ***, ***, ***, ЕГН **********. Без родствена връзка с нарушителя.

СВИДЕТЕЛЯТ М.Я.Д. – родена на *** г. в с. Ж., ***, ***, ***, ***, ЕГН **********. Без родствена връзка с нарушителя.

СВИДЕТЕЛЯТ М.Д.Д. – родена на *** г. в гр. Т., ***, ***, ***, ***, ЕГН **********. Без родствена връзка с нарушителя.

Съдът отстранява свидетелите от съдебната зала до разпита им и разяснява на нарушителя правото му на отвод спрямо състава на съда и съдебния секретар, както и правата му по НПК.

НАРУШИТЕЛЯТ: Разяснени са ми правата. Нямам възражения срещу състава на съда и секретаря.

Съдът запитва за искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие, и след като не констатира такива

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

СЪДЪТ ДОКЛАДВА:

Постъпила административнонаказателна преписка, образувана въз основа на Акт за констатиране на дребно хулиганство срещу С.Р.Д. с рег. № 255а-146/13.03.2020 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР гр. Добрич.

Съдът ПРИКАНВА нарушителя да даде обяснения.

НАРУШИТЕЛЯТ С.Р.Д.

Разбирам в какво съм обвинен. Признавам се за виновен.

Преди два дни синът ми и дъщеря ми се оплакаха, че госпожата ги биела, не искат да отиват на детска градина. Тази сутрин зорлан ги събудих да отиват на детска. Днес около 10:00 часа слязох на центъра и детето ми излезе пред мене, и ми извика: „Татко, пак ме бият. Искам да си ходя в къщи.“ Аз се изнервих, влязох в двора на детската градина да търся жената с къдравата коса, така каза детето ми. Не ѝ знам имената, знам само, че е учителка в детската градина. Попитах жената там, коя е тази с къдравата коса, която ми е ударила детето.

После господин полицаят ме извика, но аз не му обърнах внимание. Просто като си чух детето, лошо ми стана. Детето ми не искаше да отива на детска градина, защо, нали плащаме, за да отиват.

В двора на детската градина разговарях с една госпожа, не ѝ знам името. Беше с очила, имаше червени къдрави коси. Аз ѝ казах: „Защо ми биете детето? Какво сте направили?“ Тя ми каза, че е дала на сина ми наказание. Казах ѝ, че съм съгласен да даде на сина ми наказание, щом е сгрешил, нещо е направил, ама няма право да ми удря детето.

На въпроси на съда:

Не съм обидил госпожата. Никакви лоши думи не съм казал.

Не съм я псувал. Не съм казвал никакви обидни изрази на госпожата. Аз сам себе си псувах, не съм псувал жената. Като излязох от двора сам себе си започнах да псувам, не някой друг да псувам.

На инцидента присъстваха хора и господин полицаят. Той там беше и още двама полицаи бяха.

Съдът пристъпва към разпит на актосъставителя, като му напомня отговорността по чл. 290 от НК.

АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ П.В.В.

Обещавам да говоря истината.

Тъкмо бяхме пристигнали в участъка, а той граничи с детската градина, която е в село К. и чух лицето да крещи. На висок тон викаше нещо, аз не разбрах отначало за какво става въпрос. Аз бях в патрулния автомобил, излязох от автомобила и с колегите заедно отидохме при лицето. Колегата му каза да излезе от двора на детската градина и да не вдига скандали, понеже имаше малко деца, те се разплакаха. Имаше други деца от детската градина и те се разплакаха. Видях, че двете учителки се дръпнаха назад от самото му викане.

Не можах да го разбера какво викаше точно. Разбрах, че са уплашени децата и учителката. Колегата му разпореди да излезе, да напусне, той не се съобрази с разпореждането. В последствие с молби излезе навън. Казах му да дойде в участъка, отначало не се съгласи да дойде, тръгна да заминава в посока центъра на селото. Втори път му разпоредихме да се върне, той тогава влезе в участъка и приключи скандала.

Аз не го чух обидни думи да казва, само крещеше. Не съм чул обидни думи.

Бяхме петима полицаи – аз, колегата С. К., Началникът на участъка, Б.М., новият колега С.С. и двете учителки.

Съдът пристъпва към разпит на свидетеля М.Д., като ѝ напомня отговорността по чл. 290 от НК.

СВИДЕТЕЛЯТ М.Я.Д.

Обещавам да говоря истината.

То има малко предисловие, искам да Ви запозная.

Господинът /сочи към нарушителя/ има две дечица при нас – момиченце и момченце.

Аз съм детска учителка в детската градина. Ние бяхме с колежката вън на двора, бяхме изкарали децата да играят и малко преди самата случка неговото момченце удари едно дете. Детето се казва Е.. Аз отидох да видя какво става и той каза, че М. го е ударил. Аз докато успокоя детето, едно друго дете, което е приятелче с удареното дете, хукнало да гони М. и паднали в тревата в двора, и явно някакси са се ударили.

Обръщам се, виждам М. и му казвам: „Защо удари Е.? Какво ти направи?“. Той ми каза: „Мене ме удари Е..“ Казах, че ще накажа Е. и да не се саморазправят.

Всичко да казват на мен, както ги учим постоянно. Наказах Е., защото го е ударил, всичко мина. Изтрих на М. сълзите, говорихме, че има бебе, кога ще дойде бебето, всичко беше добре. Детето нито е някъде ранено примерно, даже не е одраскано. Просто са паднали и някакси са се ударили децата. В един момент с колежката сме навън, гледаме ги и господинът започна да вика през оградата. Тогава видях, че неговите деца са отишли до него. Детето се е оплакало, че другото го е ударило, съвсем нормално, децата си казват всичко. Аз нямам и намерение да го крия, и господинът започна да вика:

„Вие какво правите, къде сте? Защо не ги гледате тези деца?“ А ние сме там, при тях сме. Тръгна да влиза в двора на детската градина, имаше много хора с него.

Даже разбрах, че единият му е бил чичо. Хората започнаха да му викат: „Недей, спри се, не прави така!“ да се върне обратно, обаче той дойде и започна да вика: „Кой ми удари детето?“ Другото детенце беше седнало на пейката и даже така много уплашено го погледна. Аз му казах: „Чакай, успокой се, недей така с лошото да започваш, тук има деца“. Децата се уплашиха, започнаха да прежълтяват, да треперят, разплакаха се. Даже едното дете, на обяд ги сложихме да спят, то още плачеше и викаше: „Ще дойдат ли пак, ще дойдат ли?“ Казах му, че няма, вече никой няма да дойде. Просто децата бяха много изплашени. Това най-много ме подразни, защото те са малки деца и не може така да се държим пред тях. Понеже и полицаите дойдоха веднага, и децата все пак се стреснаха, и от полицаите, и от виковете. После прибрахме децата вътре в занималнята и те заминаха.

На въпроси на съда:

Нищо обидно не каза, само крещеше.