Решение № 61 от 19.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Варна, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110203949 по описа за 2023 година

Производството образувано е по жалба на „П.П.“ ЕООД, с ЕИК: ***, с адрес за призоваване в гр. Варна, р-н Одесос, к.к. Златни пясъци, Престиж хотел и Аквапарк, офис Престиж против Наказателно постановление № 03 – 2200914 от 21.09.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството жалбоподател е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.1 КТ за допуснато нарушение на чл. 139, ал.1 КТ, вр. чл. 4а, ал.1 Наредба за работното време, почивките и отпуските.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, издадено при неспазване на предвидената процедура, тъй като възприетите от наказващия орган фактически констатации не съответстват на действителните. На първо място, съставът на чл. 139, ал.1 КТ бил приложим при отсъствие на разпределение на работното време в утвърдения от работодателя Правилник за вътрешния трудов ред, а не при несъответствие със същия.

Наред с това втората посочена разпоредба на чл. 4а, ал.1 Наредба за работното време, почивките и отпуските съдържа съставите на много отделни, самостоятелни нарушения като не ставало ясно точно за кое от тях е ангажирана отговорността на дружеството. Наред с това, се излага, че несъответствието на декларирани от работниците смени с отразеното в Правилника водело до евентуален извод за полагане на извънреден труд каквото разследване е следвало да бъде проведено от наказващия орган. Поради изложеното се иска отмяна на издаденото НП, доколкото извършените пропуски не могат да се санират в рамките на проведеното въззивно съдебно производство.

В съдебно заседание жалбоподателят, се представлява от процесуален представител, 1 който поддържа жалбата изцяло на изложените основания и претендира за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна се представлява в с.з. от представител, който оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли за потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно, като аргументира доказаност и съставомерност на нарушението и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 18.08.2022 г. от инспектори при Дирекция "Инспекция по труда"Варна била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на дружеството, в хода на която било установено, че Маргарита Ангелова Петрова, работеща на длъжност „камериерка холова“ е декларирала работни смени с начален и краен час (съответно 14.00 часа и 22.00 часа), които са различни от работните смени, регламентирани в Правилника за вътрешния трудов ред.

Проверяващите счели, че по този начин е допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1 от Кодекса на труда.

Констатациите на инспекторите били отразени в Протокол за извършена проверка П Р 2227046/05.09.2022 г., с който на работодателя били дадени и задължителни предписания.

Предписанието, дадено под № 6 в Протокола задължавало дружеството да актуализира Правилника за вътрешния трудов ред, като в същия определи начален и краен час на работните смени, които да съответстват на действителното разпределение на работното време и организацията на работа в хотела. Бил определен срок за изпълнение на това предписание до 26.09.2022 г. Протоколът бил връчен на представляващ дружеството на 05.09.2022 г.

При проверката на проверяващите било представено копие от правилник за вътрешния трудов ред в „П.П.“ ЕООД/приложено към административно-наказателната преписка заверено копие/, върху което е направено отбелязване, че е проверено от ст. юрисконсулт от ДИТ-Варна и е положен подпис. В раздел Работно време, почивки и отпуски, т.5 е посочено, че работното време за камериерките в обекта е от 07.30 часа до 16.00 часа, с почивка за хранене от 11.30 часа до 12.00 часа и регламентирани физиологични почивки от 09.30 часа до 09.45 часа и от 14.00 часа до 14.15 часа.

За посоченото несъответствие на дружеството бил съставен АУАН, а впоследствие на 21.09.2022г. и НП, което преповторило фактическите и правни констатации, залегнали в акта за допуснато нарушение на чл. 139, ал.1 КТ, вр. чл. 4а, ал.1 Наредба за работното време, почивките и отпуските.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетелката Р. Н. П., както и приобщените писмени доказателства. Показанията на посочената свидетелка следва да бъдат кредитирани 2 като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващите, поради което твърденията им следва да бъдат приети за обективни и правдиви, а и като цяло същите не се оспорват от страна на дружествотожалбоподател.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити и са издадени в предвидените за това срокове. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, на основание приложената заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Съдът не намира основания да се съгласи с изложените от жалбоподателя доводи за неяснота на административнонаказателното обвинение. Нарушението се изразява в неизпълнение на дадено предписание, а в обстоятелствената част на наказателното постановление изрично е посочен протоколът, с който е дадено предписанието, номерът в протокола, под който е изписано предписанието, а също и неговото съдържание. Отразени са констатациите на проверяващите при извършената последваща проверка и декларираните от работниците работни смени.

Конкретно са посочени началния и краен час на работната смяна, декларирани от работника С., като изрично е изтъкнато, че декларираните смени са различни от определените от работодателя с Правилника за вътрешния трудов ред.

С това фактическите твърдения на наказващия орган са станали ясни в напълно достатъчна степен, при което и не са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради нарушение на изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Като взе предвид събраните по делото доказателства, съответно съдържанието на посочената като нарушена материално-правна разпоредба, съдът намери, че издаденото НП е необосновано и недоказано, а описаното в НП деяние – несъставомерно, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 139 от КТ предвижда, че разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. Посочената норма адресира към работодателя конкретното задължение, с цел посочения документ, а именно 3

Правилника за вътрешния трудов ред да служи като доказателство за неговата воля, досежно конкретни елементи и обстоятелства, касаещи трудовото правоотношение.

Видно от приложеното към АНП копие на Правилника за вътрешния трудов ред, работодателят е изпълнил това свое задължение, като е предвидил в изготвения правилник, който е предоставил на разположение на контролните органи, правила касаещи работното време на проверявания обект.

Поради изложеното, съдът намира, че дори да се констатира различие между работното време, през което работниците и служителите в обекта полагат труд, от визираното в Правилника за вътрешния трудов ред, посоченото несъответствие не осъществява състава на нарушение на чл. 139 от КТ, а би могло единствено да се квалифицира като нарушаване правилата за полагане на извънреден труд, визирани в чл. 143 и сл. от КТ.

Друг е въпросът, че от събраните по делото доказателства не бе установено безспорно, че работното време в обекта се различава трайно от посоченото в Правилника за вътрешния трудов ред, представен на контролните органи, още повече, че след проверката на дружеството е било дадено предписание за последващото изпълнение на което доказателства не са ангажирани от контролните органи, като в случая несъответствието може да има инцидентен характер, като това не променя факта, че е било допуснато нарушение на правилата за полагане на извънреден труд.

Същевременно, съдът намира, че нарушението, така както е формулирано в обжалваното НП е недоказано и по отношение на датата на извършването му, тъй като административно-наказателната отговорност на въззивника е ангажирана за това, че в качеството на работодател не е регламентирал в Правилника за вътрешния трудов ред действителното работно време на работещите в обекта, се касае за вменяване на реализирано противоправно бездействие респ. действие към момента на изготвяне на процесния Правилник, която дата е различна от датата на извършване на проверката.ю Поради изложеното, съдът намира, че настоящото НП следва да се отмени като незаконосъобразно издадено.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззивника искане на същото се следват разноски за процесуално представителство с доказан размер на адвокатско възнаграждение от 500 лева, който не е прекомерен с оглед размера на наложената на дружеството санкция и разпоредбите на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 2200914 от 21.09.2022г., издадено от 4

Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „П.П.“ ЕООД, с ЕИК:

*** е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.1 КТ за допуснато нарушение на чл. 139, ал.1 КТ, вр. чл. 4а, ал.1 Наредба за работното време, почивките и отпуските.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна да заплати на „П.П.“ ЕООД, с ЕИК: *** сумата от 500 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5