Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3044 от 05.07.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 16199/2022
Вид
Решение № 3044
Подписан
05.07.2024
Състав
Димитрина Илиева Тенева

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 3044 гр. Пловдив, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330116199 по описа за 2022 година

Предявен е иск по вр. 26, ал. 2 от ЗЗД по молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ’’ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. “Околовръстен път” № 260 представлявано от ********* Д. Ш. и ********* М. В., чрез адв. И. против К. К. Т., ЕГН ********** с адрес: гр.

********, ул. ********** № *** за прогласяване нищожност на отказа на ответницата от наследството на К. А. Т. вписан в особената книга на съда под № ******/2021 г. по частно гражданско дело № ******/2021 г. по описа на ПРС. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ищеца е кредитор на К. А. Т. за вземания по договор за кредит от 02.02.2018 г. На 24.10.2018 г. длъжника е починал.

Ответницата е негова наследница-********. Другите наследници са се отказали от наследството. Вземанията са притендирани от ответницата чрез заповедно производство. По издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изп. дело при ЧСИ ******. На 13.05.2020 г. между страните е подписано споразумение, с което ответницата е приела да изплати задълженията на наследодателя. На 13.05.2021 г. ответницата е поискала от ищеца разсрочване на задълженията с оглед изплащането им. В последствие изпълнителното дело е прекратено поради отказ от наследство от Т.. Наследството на починалото лице е прието от ответницата с конклудентни 1 действия преди извършения отказ.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Твърди, че заявените действия не съставляват приемане на наследство. Притендира нищожност или унищожаемост на подписаното споразумение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените писмени документи-договор от 02.02.2018 г.; погасителен план; разписка от 02.02.2018 г.; препис от акт за смърт от 31.10.2018 г.; удостоверение за наследници от 26.10.2018 г. СУ от 04.07.2019 г. и 29.10.2021на ПРС; е видно, че между ищеца и К. А. Т. е сключен договор за кредит от 02.02.2018 г. Сумата е усвоена на същата дата. На 24.10.2018 г. кредитополучателя е починал и оставил наследници. Съпруга и две деца, между които и ответницата. Лицата се отказали от наследството на починалия К. А. Т., като съпругата и сина му вписали отказа си на 04.07.2019 г. в особената книга на ПРС, а ответницата на 29.10.2021 г..

От представените писмени доказателства-заявление за издаване на заповед за изпълнение от 28.10.2020 г. , заповед за изпълнение от 17.11.2020 г.; изпълнителен лист от 19.11.2020 г., нотариална покана от 08.07.2020 г. и молба от 23.04.2021 г. до ЧСИ ****** е видно, че ищеца се е снабдил на 19.11.2020 г. с изпълнителен лист спрямо ответницата за вземания произтичащи от договора за кредит с нейния наследодател Т., възоснова, на който е образувал на 23.04.2021 г. изпълнително дело при ЧСИ ****** ****** с № ******, след като е притендирал от ответницата заплащането им на 20.07.2020 г.

От представеното споразумение от 13.05.2020 г. е видно, че ответницата е поела задължение към ищеца за внасяне на сума от 207,20 лв. за погасяване на задължение на наследодателя и към „Юробанк България“ АД , произтичащо от договор за кредитна карта от 24.03.2016 г.

От представената молба от 13.05.2021 г. е видно, че на същата дата К. Т. е поискала от ищцовото дружество разсрочване на плащането.

От показанията на свидетелката Е. К. Г. без родствени връзки с ответницата и отношения с ищеца се установява, че след внезапната си смърт бащата на ответницата оставил само дългове. Тя нямала намерение да приема наследството. Била разсеяна, тъгувала, плачела постоянно, не можела да вземе елементарни решения за ежедневни проблеми. През 2021 г. започнала 2 да посещава психолог.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори поделото, а и от събраните писмени доказателства са установява, че ответницата е ******** на К. А. Т., който преди смъртта си на 24.10.2018 г., е сключил договор за кредит с ищцовото дружество, а след смъртта му ответницата постигнала на 13.05.2020 г. с ищеца споразумение за заплащане на част от задължение на починалия към банката, в последствие поискала и разсрочване, след което на 29.10.2021 г. вписала в особената книга на ПРС отказ от наследството на баща си.

Спорът се състои във вида на осъществените действия на ответницата спрямо имуществото на наследодателя, включващо задължения към трти лица и последиците от това и в частност налице ли е приемане на наследството преди вписания по надлежен ред отказ от него.

Изхождайки от разпоредбата на чл. 49 от ЗН съдът намира, че приемането на наследството може да се извърши с изрично писмено изявление или чрез осъществено действие, което несъмнено предполага намерение у наследника да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество, като в последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество.

Настоящия състав намира, че подписаното споразумение между страните по делото на 13.05.2020 г. и искането за разсрочване на задължението, представляват именно такива действия по приемане на наследството на К. Т., осъществени от ******** му чрез поемане задължение да изплати част от дълга му към ищеца. Предвид това подаденото от нея заявление за вписване на отказ от наследството на К. Т. се явява привидно и не поражда целените правни последици. Ето защо иска за обявяване нищожността на отправеното волеизявление на ответницата за отказ от наследство се явява основателен и следва да се уважи.

За пълнота следва да се отбележи, че съдът не споделя възражението на ответницата за недействителност на подписаното споразумение между страните, тъй като същото не се установи да страда от пороци водещи до нищожност или унищожаемост на направените волеизявления на страните по него. Ангажираните от ответницата гласни доказателства не установяват по 3 категоричен начин, че към момента на подписване на документа същата е била в невъзможност да разбира свойството и значението на извършените от нея действия и да съобразява последиците от тях.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените и претендирани разноски, в размер от 55 лв. за държавна такса и деловодни разходи и 720 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък и доказателства за сторени такива.

На ответника разноски не се дължат.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА з а нищожен отказа на К. К. Т., ЕГН ********** с адрес: гр.

********, ул. ********** № *** от наследството на покойния й баща К. А. Т. починал на 24.10.2018 г., вписан в особената книга на съда под № ******/2021 г. по частно гражданско дело № ******/2021 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА К. К. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. ********, ул. ********** № *** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ’’ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Околовръстен път” № 260 представлявано от ********* Д. Ш. и ********* М. В. сумата от 775 /седемстотин седемдесет и пет/ лева разноски по настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4