Решение № 19865 от 04.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19865 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110100715 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

04.11.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Димитрина Николова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 715/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от Т.с. ЕАД срещу Д. Н. Д., като се твърди, че ответникът бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „ц.с.“ № 17, ет. 2, ап. 3, аб. № ., като била доставена топлинна енергия по договор за покупкопродажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 2816,10 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., но ответникът не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 392,75 лева за периода от 15.09.2022 г. до 15.04.2024 г. Навежда доводи, че била предоставена услугата дялово разпределение, която също не била заплатена, като се дължала сумата от 66,58 лева за периода от 01.05.2021 г. до 1

30.04.2023 г., а освен това поради изпадането в забава се дължала и мораторна лихва в размер на 14,39 лева за периода от 16.07.2021 г. до 15.04.2024 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника чрез особения представител, като оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни както по основание, така и по размер. Поддържа, че не бил потребител на топлинна енергия в процесния имот през исковия период, както и не бил обитавал имота и не бил потребявал топлинна енергия. Твърди, че липсвало наличието на валидно облигационно отношение между страните, възникнало по силата на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия. Отделно от това оспорва общите условия да са били приложими за исковия период. Навежда доводи, че през исковия период до имота да е била доставена топлинна енергия в твърдяното количество и стойност, която да е била изчислена по действащите цени на топлинната енергия. Твърди, че в общите условия липсват конкретни параметри за количеството и качеството на доставяната от ищеца услуга, поради което договорът бил нищожен поради липса на предмет. Излага съображения досежно това, че клаузата за рекламация в ОУ била нищожна поради неравноправност по см. на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП.

Поддържа, че няма данни относно наличието на монтирани топломери и тяхното отчитане, както и относно извършени периодични проверки за изправността на топлоизмервателните уреди. Освен това липсвали доказателства за отчет на общия топломер, фактури и протоколи за отчет. Твърди, че не са представени отчети за показанията на топломера с технически и нормативно обоснован технологичен разход на топлинна енергия, който се приспада от измереното показание на топломера и е за сметка на топлопреносното предприятие, което е довело до завишаване на сметките, като отчисляването на технологичните загуби били символични. Оспорва редовността на счетоводните записвания, извършвани от ищцовото дружество, включително достоверността на вписаните данни за потребена топлинна енергия.

Твърди, че начинът, по който ищецът е калкулирал претендираните суми, противоречи на чл.

13 от Директива 2006/32/ЕО, изискващ в сметките да бъдат вкючени само реално потребеното отчетено количество топлинна енергия. Сочи, че не е изпаднал в забава за плащане на главницата. Твърди, че изискуемостта на претендираната главница не е настъпила поради липса на уведомяване и писмена покана за плащане. Поддържа, че в издадените фактури липсвали данни за количеството топла вода, доставена в сградата и по тази причина счита, че количеството топлинна енергия за подгряване на 1 куб.м. е произволно определена. Излага твърдения, че лихвата за забава е начислена върху прогнозни количества на топлинна енергия, а не върху реално потребена такава, както и че размерът й е неправилно изчислен. Иска отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като не е изразило становище по същество на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по 2 договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 25, том I, 3 рег. 512, нот. дело № 16/2017 г. от 03.04.2017 г., като се установява, че Стефано Темпорин и а.д. са придобили собствеността на недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „ц.с.“ № 17, ет. 2, ап. 3.

От Нотариален акт за учредяване на правото на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № 176, том V, рег. № 15516, нот. дело № 807/2017 г. от 13.12.2017 г. се изяснява, че а.д. и едпдо са учредили възмездно вещно право на ползване на Д. Н. Д., което е безсрочно – до смъртта на вещния ползвател по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „ц.с.“ № 17, ет. 2, ап. 3, като правото на собственост върху процесният имот е прехвърлен на Данаил Ангелов Петров.

Приложено е заявление-декларация от 18.04.2018 г., с което Д. Н. Д. е поискала от Т.с.

ЕАД да й бъде открита партида за доставката на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „ц.с.“ № 17, ет. 2, ап. 3.

Трябва да се отбележи, че принципно голият собственик, съсобственикът, респ. вещният ползвател би бил страна по договора за покупко-продажба на топлинна енергия, сключен при условията на чл. 153 ЗЕ, но само ако голият собственик, съсобственика или вещният ползвател не е сключил индивидуален договор. Това произтича както от правилото на чл. 57, ал. 1 ЗС, така и от изложеното в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Обратно с оглед постановките на посоченото тълкувателно решение и предвид факта, че ограниченото вещно право, макар и в по-тесен обем от правото на собственост, вменява с оглед чл. 57, ал. 1 ЗС именно плащането на разноските за вещта (каквито са разходите за режийни разходи – вкл. за топлинна енергия), то именно вещният ползвател е пасивно материално легитимиран да отговаря по претенциите на ищеца за заплащането на топлинна енергия.

На следващо място трябва да се посочи, че заявлението-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това заявлението и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на ответницата за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.