Решение № 4260 от 12.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4260 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Ив. Минчев при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Гражданско дело № 20241110108671 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М-П“ ЕООД срещу Д. М. Д., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2054,92 лева, представляваща наемна цена за използване на автомобил „Ягуар Е-PACE” с рег. № СВ****НВ за периода от 23.05.2019г. до 04.06.2019г. по Договор за наем на автомобил от 22.05.2019г. с реф. № 021_RAC_0010786, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба- 15.02.2024г. до окончателно изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за наем на автомобил от 22.05.2019г. с реф. № 021_RAC_0010786 с предмет отдаване под наем на автомобил марка Jaguar, модел E-PACE, с рег. №СВ****НВ, шаси № SADFA2BN7K1Z*****, двигател № *****W0245204DTD, с наемна цена на ден в размер на 78,00 евро. Сочи, че автомобилът бил получен от наемателя на 23.05.2019г. и върнат на 04.06.2019г. Излага, че при връщането на автомобила било констатирано, че същият е ползван 12 дни. Сочи, че по настояване на наемателя била издадена фактура № 0001196910/04.06.2019г. по процесния договор на юридическо лице DD Consultus Limited, което ответницата представлявала като управител. Твърди, че по фактурата не било извършено плащане като впоследствие ищцовото дружество поправило допусната грешка с издаване на кредитно известие № 0001249164 към посочената фактура и издало нова фактура на наемателя Д. М. Д. № 000124165/18.01.2024г. на стойност 2054,92 лева. Твърди, че в отговор на искова молба по гр.д. 62060/2021г. по описа на СРС, 71-ви състав ответницата е признала, че е наела процесния автомобил в лично качество. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответницата излага, че между страните има приключило гр.д. 20211110162060 по описа на СРС, 71-ви състав с предмет същата претенция, по което дело претенцията била отхвърлена. Сочи, че при пребиваването си в България е наемала МПС-та в качеството си на представител на търговско дружество, както и в качеството си на физическо лице. Твърди, че процесният договор за наем на автомобил страдал от порок, т.к. не ставало ясно дали същият е сключен с ответницата в лично качество или като представител на търговско дружество. Не оспорва, че на 01.06.2019г. е върнала процесния автомобил, като излага твърдения в насока, че е 1 платила наемната цена в брой, за което не получила касова бележка. Сочи, че между договора, представен по гр.д. 20211110162060 и този представен по настоящото дело имало разлики. Твърди, че е ползвала автомобила от 23.05.2019г., 08:00 часа, до 01.06.2019г., 20:19 ч., а не до 04.06.2019г., 16:00ч., в каквато насока били и твърденията на ищеца по предходното дело. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

По така предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже възникването на облигационно отношение между него и ответника по валиден договор за наем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника ползването на процесния автомобил и за ответника е възникнало задължението за плащане на наемна цена в претендирания размер, както и изискуемостта на вземането.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, в това число и наведените с отговора на исковата молба възражения.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че Д. Д. е ползвала автомобил марка Jaguar, модел E-PACE, с рег.

№СВ****НВ, шаси № SADFA2BN7K1Z*****, двигател № *****W0245204DTD за периода от 23.05.2019г., 08:00 часа, до 01.06.2019г., 20:19 ч.

Спорно е обстоятелството, че ответницата е ползвала автомобила до 04.06.2019г. в 16,00ч., в която насока на ищеца е указано, че следва да докаже ползване до тази дата.

Спорно е и твърдението на ответницата, че е извършила плащане в брой на дължимата наемна цена, в която връзка са й дадени указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада по делото.

Наред с горните обстоятелства, ответницата счита договора за наем за недействителен, тъй като от съдържанието му не ставало ясно кое лице е наемател /доколкото имената на ответницата били вписани веднъж като наемател и втори път като материално отговорно лице/, и не се установявала датата на връщане на автомобила.

По спорните по делото обстоятелства, съдът намира следното.

От приетия договор за наем на автомобил № 021_RAC_0010786 се установява, че между „М-П“ ЕООД като наемодател и Д. М. Д. като наемател е сключен договор за наем на МПС с предмет лек автомобил, марка Jaguar, модел E-PACE, с рег. №СВ****НВ, шаси № SADFA2BN7K1Z*****, двигател № *****W0245204DTD. Като дата и час на наемане е посочена датата 23.05.2019г. в 08,00ч., а като час на връщане е посочен 01.06.2019г. в 10,00ч.

/часът е поправен на ръка/. В договора е уговорено, че наемната цена на ден е в размер на 78 евро без ДДС, като е уговорена търговска отстъпка от тази цена в размер на 6,45775%.

Посочено е, че автомобилът е нает с начален километраж от 3495 км. Във втората графа „дата час на връщане“ /с потъмнен фон/ е посочена ръкописно датата 04.06.2019г. в 16,00ч. и е посочен краен километраж към тази дата от 4430 км. Ръкописно в потъмнените полета на договора е вписано, че за 12 дни ползване е определена дължима цена от 936 евро без ДДС.

След направената търговска отстъпка сумата за плащане без ДДС възлиза на 875,55 евро, а с включен ДДС – на 1050,67 евро. Общата дължима сума в лева по договора е 2054,92 лева /уговорено е плащане в лева при курс от 1,95583 лева за 1 евро/. В полето „наемодател“ са вписани ръкописно думите „удължава до 04.06“.

От приетата фактура № 001196910 от 04.06.2019г. се установява, че същата е издадена от ищеца на дружеството DD Consultus Limited, Малта за сумата от 1050,67 евро по процесния договор № 021_RAC_0010786 от 22.05.2019г.

2

От приетото Решение № 20315 от 08.12.2023г. по гр.д. № 62060/2021г. по описа на СРС, 71-ви състав, влязло в сила на 20.01.2024г. се установява, че е отхвърлен изцяло предявеният от „М-П“ ЕООД иск срещу DD Consultus Limited, Малта, за заплащане на сумата от 2054,94 лева, представляваща наемна цена за използване на автомобил „Ягуар Е-PACE” с рег. № СВ****НВ за периода от 23.05.2019г. до 01.06.2019г. по Договор за наем на автомобил № 021_RAC_0010786 от 22.05.2019г. По делото е установено, че договорът за наем не е сключен с дружеството DD Consultus Limited, представлявано от Д. М. Д., а с Д.

М. Д. в качеството й на физическо лице.

От приетото кредитно известие № 0001249164 от 18.01.2024г. се установява, че ищецът „М-П“ ЕООД е издал кредитно известие към фактура № 001196910 от 04.06.2019г., издадена на DD Consultus Limited и на същата дата задължението в размер на 2054,92 лева е префактурирано на ответницата Д. М. Д. с фактура № 0001249165.

От приетото експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че процесната сума е била префактурирана от дружеството на ответницата като физическо лице, фактурите са осчетоводени от ищеца и няма плащане по тях, като дължимата сума е в размер на 2054,94 лева.

От показанията на свидетеля Д.Х. /служител на ищцовото дружество/ се установява, че процедурата по сключване на договор за наем на автомобил била следната – клиентът предоставял неговите документи на гишето, подписвал декларация-съгласие и в системата се създавал бланков договор, в който се вписвали данните на клиента, датата на взимане на автомобила и предварително договорената дата на връщането му. Договорът се разпечатвал и се подписвал от клиента. При връщане на автомобила се попълвала на същата бланка окончателната дата на връщане, както и се калкулирала окончателната сметка за наема. След като се върнел автомобилът окончателно от клиента, се попълвали окончателните дата и час на връщане в тъмните полета на бланката на договора. В случай на уговорка с клиента за връщане на друга дата, това се отбелязвало в договора.

От така събраната по делото доказателствена съвкупност се установява, че между страните е налице наемно правоотношение по договор за наем на процесния автомобил.

Възражението на ответницата за недействителност на договора, тъй като името й било вписано два пъти – веднъж като физическо лице – наемател и втори път като материално отговорно лице, е неоснователно. От съдържанието на договора се установява по категоричен начин, че наемател по делото е ответницата Д. М. Д. като физическо лице.

Доколкото в договора липсват каквито и да било данни, че ответницата го е сключила като представител на юридическо лице, обстоятелството, че нейното име е вписано повторно в графата „МОЛ“, е ирелевантно.

Относно периода на ползване на процесния автомобил, съдът намира следното.

Видно от съдържанието на представения договор, уговореният период на ползване на автомобила е от 08,00ч. на 23.05.2019г. до 01.06.2019г. От показанията на свидетеля Д.Х. се установява, че договорът се подписва от клиента при получаването на автомобила със съдържащите се бланката първоначални условия, а в случай на последваща уговорка за удължаване на ползването, това се отбелязва в договора от служител на ищцовото дружество, който вписва впоследствие и окончателната дата на връщане на автомобила, както и окончателния размер на дължимата наемна цена. Следователно постигнатото между страните съгласие в договора за наем на автомобил касае предварително вписаните в него условия, които са били налице в момента на неговото подписване а именно, че автомобилът се наема за периода от 23.05.2019г. до 01.06.2019г. при цена от 78 евро на ден без ДДС и търговска отстъпка от 6,45775%. Допълнително вписаната в договора уговорка, че срокът на наема се удължава до 04.06.2019г. представлява изменение на договорното правоотношение, което изисква съгласието на двете страни. Доколкото, обаче, се установи от показанията на 3 св. Хаджийски, че клиентът подписва договора при първоначалните условия, определени при наемането на автомобила, то предварително положеният от ответницата подпис върху договора не материализира волеизявление за съгласие с допълнително вписаните впоследствие от служителите на ищцовото дружество условия, а именно, че наемният период се удължава до 04.06.2019г., нито материализира волеизявление на ответницата /с характер на приемо-предавателен протокол/, че автомобилът реално е бил върнат на 04.06.2019г.

Същевременно, въпреки разпределената по делото доказателствена тежест, ищецът не ангажира други доказателства за твърдението си, че между страните е постигнато съгласие за удължаване срока на наемното ползване, нито че автомобилът фактически е бил ползван от ответницата до 04.06.2019г. Не е представено допълнително споразумение за изменение на договора за наем, нито приемо-предавателен протокол за връщане на автомобила на 04.06.2019г., нито каквото и да било друго волеизявление от страна на ответницата, което да я обвърже с изменените условия на договорното правоотношение.

Извън ръкописните вписванията в договора за наем, за които се установи от свидетелските показания, че са извършени от ищеца след неговото подписване, липсват и доказателства за това, че ползването на автомобила реално е продължило до 04.06.2019г. В тази насока само за пълнота следва да се отбележи, че видно от приетото Решение № 20315 от 08.12.2023г. по гр.д. № 62060/2021г. по описа на СРС, 71-ви състав, на което ищецът се позовава, претенцията на ищеца в предходното производство срещу управляваното от ответницата дружество, произтичаща от същия договор за наем, е била предявена за периода от 23.05.2019г. до 01.06.2019г., а не до 04.06.2019г.