Решение № 3209 от 17.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3209 гр. Пловдив, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330101266 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 405 ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Ищецът „Витриол Медия“ ЕООД, ЕИК: 160055664, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Пере Тошев” № 77, ет. 3, ап. 7, чрез пълномощник адв. С. А., е предявил против Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, представлявано от изпълнителните директори В. И. и П. Д., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1 664 лева, представляваща разлика между заплатеното застрахователно обезщетение по щета № ********************* в размер на 1 120 лева и действително претърпените имуществени вреди в размер на 2 784 лева, в следствие на настъпило застрахователно събитие на 24.07.2023 г. в град П., на кръстовището между бул. „*********“ и бул.

„*************“, когато възникнало ПТП с водач И. И. З., ЕГН: **********, който нанесъл материални щети на поставен там билборд, собственост на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 23.01.2024 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че при ответника била заведена щета № ************, въз основа на възникнало застрахователно събитие на 24.07.2023 г. Тогава настъпило ПТП с водач И. И. З., ЕГН: **********, който нанесъл материални щети на билборд, собственост на ищеца. Билбордът бил разположен на кръстовището между бул. „***********“ и бул.

„**************", в гр. П., като след ПТП- то се наложило да бъде демонтиран, защото бил 1 на парчета, което значело „тотална щета“. Наложило се на мястото да бъде поставен нов, защото ищецът имал договорни отношения с трети лица, които го наемали с цел реклама.

Пред ответника в съответния срок били представени всички необходими документиразрешение от общината за поставяне, фактури за демонтаж и монтаж, констативен протокол за ПТП, снимки. Бил извършен и оглед от представител на застрахователя. След изпратена покана за плащане до ответника, последният изплатил само сумата от 1 120 лева, без обаче да представи обосновка защо не изплаща пълния размер на търсеното обезщетение от 2 784 лева. Нямало отговор и на повторно изпратеното искане, а сумата за демонтажа на повредения от ПТП билборд и монтажа на новия с автокран възлизала именно на горепосочената, за което били налични две фактури. Според нормата на чл. 386 ал. 2 от КЗ застрахователното обезщетение трябвало да е равно на действително претърпените вреди, които в случая възлизали на направените разходи. По застраховката „**********“ водачите отговаряли за причинени на трети лица вреди, които тук били доказани с фактурите.

Спазени били и сроковете за завеждане на щетата, били представени всички изискуеми документи, но плащане до пълния размер на вредите липсвало. Именно в тази връзка се иска осъждане на ответника да заплати сумата от 1 664 лева, представляваща разлика между заплатеното застрахователно обезщетение от 1 120 лева и действително претърпените имуществени вреди в размер на 2 784 лева. Моли се за присъждане и на разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Признава се, че при застрахователя е била образувана преписка по щета, по която е платена сумата от 1 120 лева, която съответствала на действителната стойност на причинените вреди. Посочва се, че в счетоводния амортизационен план на ищеца въпросният билборд, закупен през 2016 г., бил заведен като дълготраен материален актив на стойност 900 лева, с годишна норма на амортизация от 30 %. Към 31.12.2019 г. вещта вече била с натрупана амортизация от 100 % и имала нулева балансова стойност, поради което била отписана от баланса на ищеца. За определяне на стойността на вредата застрахователят използвал външен експерт, който представил заключение на база опис на имуществото и представените фактури. На сумата от 1 500 лева по първата фактура било начислено овехтяване на материалите- 80 % и оттук действителната стойност на материалите възлизала на 300 лева. Втората фактура от 820 лева за разходи за ремонт била призната изцяло и така се получавала сумата от 1 120 лева, на колкото възлизали реално вредите. В този смисъл претенцията на ищеца се явявала неоснователна. Моли за отхвърляне на иска, като също се претендират разноски, а се прави и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца. В съдебно заседание страната не се явява, но пълномощникът й взема писмено становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от разрешение № ************** г., издадено от Община П., на ищеца е разрешено да извършва рекламна дейност на общински имоти, чрез поставяне на собствени 2 рекламни елементи, сред които е и позиция ***- на бул. „**************“ (*************): рекламен елемент с размери 3м./4м., двустранен, с рекламна площ от 24 кв.м.

За монтаж и демонтаж на билборда с автокран, на ищеца е издадена фактура от 31.07.2023 г. за сумата от 984 лева с ДДС, а за изработката на нов билборд- друга фактура, пак от 31.07.2023 г., за сумата от 1 800 лева с ДДС, и двете с доставчик „Двете стълби“ ЕООД, ЕИК: 203813566.

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ********** г., съставен от служители на ОД нас МВР- П., се установява, че 24.07.2023 г. около 23 часа на кръстовището между бул. „************“ и бул. „**********“ е възникнало ПТП с водач И. И. З., ЕГН:

**********, който поради несъобразена скорост е загубил контрол и се е блъснал в наличен на мястото билборд, като му нанесъл материални щети.

Приета е и справка от счетоводния амортизационен план на ищеца относно билборда, заведен като дълготраен материален актив през 2016 г. и отписан от актива на баланса към 31.12.2019 г. поради нулева балансова стойност.

Приета е преписката по щета, съдържаща покана за плащане от ищеца, пояснение от експерта, писмо от застрахователя за определяне на застрахователно обезщетение от 1 120 лева, експертно заключение, доклад по щета, друга покана за изпълнение и уведомление за настъпило застрахователно събитие.

По делото е приета и съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е определило средната пазарна стойност на подобен тип билборд, като я е посочило в размер на 1 500 лева без ДДС. В устния си доклад експертът посочва, че справка в обяви за изработка на билбордове установил, че цената дори е по- висока- между 3 000 лева и 4 000 лева. Допълва, че не можело да има амортизация на материала за толкова кратък срок на експлоатация и отчисляването му не означавало спадане на цената във времето.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор между страните, че във връзка с предизвикано от виновен водач ПТП е настъпило застрахователно събитие- управляваният от това лице лек автомобил се е блъснал в билборд, собственост на ищеца. Доколкото автомобилът е имал валидна застраховка „******************“, пред ответника по претенция на ищеца е образувана преписка по щета, по която са били представени съответните документи. Застрахователят след извършване на своя оценка на причинените на вещта щети е определил и изплатил обезщетение за извършените ремонтни дейности по възстановяване на вредите на билборда.

Ищецът не е бил съгласен с така определеното му парично обезщетение, като е отправил две покани за изплащане на по- високи суми, но претенцията му не е била удовлетворена и затова тя сега се търси по съдебен ред. Именно в това се състои и основният въпрос по делото- правилно е било определено застрахователното обезщетение и на каква стойност следва да възлизат нанесените щети по вещта.

Задължителната застраховка „**********“ покрива отговорност на застрахования за 3 причинени от него на трети лица вреди, като тази хипотеза е налице по делото- виновен водач причинява ПТП, от което настъпват имуществени вреди за ищеца, чрез увреждане на негова собствена вещ (билборд). Според нормата на чл. 405 ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати обезщетение за покрития риск, което следва да бъде в размер на вредата към датата на събитието. Съгласно чл. 386 ал.

1 и 2 от КЗ, във връзка с чл. 346 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400 ал. 1 и 2 от КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество; за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. От горното следва, че при претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието застрахователната сума не може да надвишава действителната (при пълна обезвреда) или възстановителната (при частична обезвреда) стойност на имуществото.

При определяне на обезщетението ответникът се е мотивирал с това, че въпросният билборд бил с натрупана амортизация и бил с нулева балансова стойност, като много преди датата на събитието той бил отписан от актива на баланса на дружеството. За извършване на точна оценка ищецът е представил две фактури, които са му били издадени- първата за изработката на нов билборд (1 500 лева без ДДС, каквато цена на вещта дава и вещото лице в ССчЕ) и втората- за демонтаж на стария и монтаж на новия билборд с автокран (820 лева без ДДС). Втората фактура е одобрена изцяло и е платена, като за нея няма предявена претенция, а и тук обстоятелствата са ясни- след като е повредена вещта, се налага демонтирането й, а в последствие- и монтиране на новия билборд, за да се възстанови предишното положение, каквтото е било, които услуги обаче са възмездни и следва да се обезщетят в пълен размер, както е било направено.

Спорният въпрос е относно стойността на самата вещ, като в тази връзка от една страна са представени фактура за закупуване на нов билборд на стойност от 1 500 лева без ДДС, на колкото го оценя и вещото лице по експертизата, а от друга- са аргументите на застрахователя, базирани на амортизационната стойност (овехтяването) според записванията в счетоводния баланс на ищеца, в която връзка е определена сума за материалите от 300 лева (80 % овехтяване от 1 500 лева, но без ДДС). Съдът намира, че не могат да бъдат споделени съображенията на ответника, защото те са в противоречие с цитираните по- горе норми от КЗ, които изискват при определяне на застрахователното обезщетение да се изчислява действителната стойност на вредата. Вещото лице по ССчЕ посочва тази стойност, като даже обяснява, че тя е по- ниска от пазарната, която била почти двойна, а сравнението е 4 направено с реални оферти на други изработчици на подобен тип билборд. Не е меродавно обстоятелството дали счетоводно този материален актив е бил заведен на определена стойност, защото това не е пазарната цена, а в случая се изисква именно тя, защото за същата е възможно да се закупи вещ от подобен вид и качество. Ако се приеме, че стойността на билборда е 0 лева, заради амортизацията на материала, тогава няма логика цената на пазара за същия да е минимум 1 500 лева без ДДС, а тя е такава и това е доказано по делото. Още повече, че в случая е неправилно да се определя стойност на материала, след като вещта е била повредена до степен на неизползваемост, т.е. обезщетението следва да е като за нов билборд, какъвто реално е бил закупен и поставен и за това са представени фактури с конкретни цени в тях. Целта на застраховката е да покрие изцяло направените разходи за възстановяване на щетата, като пострадалият получи точно, адекватно и справедливо обезщетение, съответстващо на действителната пазарна цена на вещта. Като не е определил такова обезщетение, застрахователят е нарушил императивни законови правила и норми и е постановил незаконосъобразен отказ да плати всичко поискано му. Според двете фактури цената на новия билборд с разноските по монтаж и демонтаж възлиза на сумата от общо 2 784 лева с ДДС, като застрахователят е платил само 1 120 лева, или остават още точно 1 664 лева, колкото се претендират с исковата молба. В този смисъл искът се явява доказан и основателен и следва да се уважи в пълния му предявен размер.