Определение № 5342 от 26.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5342 гр. Варна, 26.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Н. Св. Стоянов като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100502368 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ОП „Транспорт и автоматизирана система за регулиране на уличното движение“, ЕИК0000934421416, срещу Решение №3138/25.08.2025г. по гр. д. №4465/2024г. на ВРС , в частите с което е осъдено общинското предприятие да заплати на Д. Д. Р., ЕГН**********, следните суми на следните основания:

- 18 000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания, дискомфорт, трайна неработоспособност, невъзможност за пълноценно самообслужване, стрес, безсъние, психична нестабилност и повишено кръвно налягане, пряко свързани с получени от ищцата травматични увреждания на две счупени ребра (11-то и 12-то в ляво), контузия на долната част на гърба и таза, всичките – вследствие настъпила трудова злополука на 12.12.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на трудовата злополука до окончателното й изплащане, на осн. чл.200, ал.1 от КТ;

- общо 300.76лв. – обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди вследствие трудовата злополука на 12.12.2023г. , ведно със законната лихва върху сумата от датата на трудовата злополука до окончателното й изплащане, която сума включва описани в 12 пункта в решението разходи за лекарства и медицински продукти, на осн. чл.200, ал.1 от КТ, и като резултат е осъден ответникът за разноски съразмерно с уважената част от исковете по делото.

Решението не е обжалвано в останалите му части – отхвърлените искове за имуществени и неимуществени вреди над горните размери и за други 1 сочени за пряка последица от злополуката вреди.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В приетата СМЕ по делото е посочено, че фрактурата на прешлен Т12 е стара остеопоротична такава и не е във връзка с трудовата злополука, но ВРС я е взел предвид при определяне размера на обезщетението за морални вреди. От приетата КСПсЕ е изяснено, че ищцата сама е прекъснала или не е провела част от необходимите лечение и терапия, на което се дължат продължаващите й оплаквания от психологичен характер, за които поради това работодателят не отговаря. Счупените ребра на ищцата не са изисквали оперативно лечение и вертебропластика, поради което разходите за тях не се дължат. Лихвата върху имуществените вреди се дължи от извършването им, а не от трудовата злополука. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди не отговаря на критерия за справедливост за случая.

По същество се моли за отмяна на решението на ВРС в обжалваните му части и отхвърляне на исковете или намаляване на размера на обезщетенията, с преразпределяне на разноските за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за необосновани. Решението на ВРС счита за правилно, обосновано и постановено без сочените нарушения на закона, за което излага съображения по основните въззивни оплаквания. Счита исковете за доказани до присъдените от ВРС размери. По същество моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части и за разноски пред ВОС.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.01.2026г. от 13.30часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се изпрати и копие от отговора на жалбата.

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред 2 който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК .При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.

Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен процесуален ред.

Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3