Решение № 1014 от 23.12.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1014 гр. Шумен, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20243630102005 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, от И. К. К., чрез пълномощника адв. М. от АК София, против „Вивус.БГ“ ЕООД гр. София, в която е предявен отрицателен, установителен иск, за прогласяване нищожност на клауза от Договор № 9822882023/18.10.2023 г., по силата на която ответникът се е задължил да предостави на ищцата и допълнителна услуга за разглеждане на молбата за кредит срещу поето задължение за плащане на възнаграждение в размер на 22.05 лева, като нищожна поради противоречие на закона с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД поради това, че е сключена при неспазване нормите на чл. 33 ЗПК и на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като накърняваща добрите нрави с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, в условията на първоначално, обективни, кумулативно съединение с осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и цена 22.05 лева – сума платена без основание по нищожна клауза от Договора за кредит.

Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че сключила с ответната страна Договор № 9822882023/18.10.2023 г., по силата на който получила кредит от 100 лева, при годишен лихвен процент от 40.97 %. и ГПР 49.70 %, по който следвало да плати и възнаграждение за допълнителна 1 услуга за разглеждане в размер на 22.05 лева. По процесния договор платила: главница - 100 лева, лихва - 2.00 и за допълнителна услуга за разглеждане на молбата за кредит – 22.05 лева. Счита, че сумата за разглеждане в размер на 22.05 лева е нищожна като противоречаща на закона, на основание чл. 10А, ал. 1 ЗПК и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП като накърняваща принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Моли съдът да постанови решение, с което да приеме, че по Договор за кредит № 9822882023/18.10.2023 г. клаузата за възнаграждение в размер на 22.05 лева, за допълнителна услуга за експресно разглеждане, е нищожна като противоречаща на закона поради това, че е сключена при неспазване нормите на чл. 33 ЗПК и на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, както и като накърняваща принципа на „добри нрави“. В условията на обективно, кумулативно съединение предявява кондикционен осъдителен иск срещу ответното дружество с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 22.05 лева - платена по Договор за кредит № 9822882023/18.10.2023 г. като „такса експресно разглеждане“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, до окончателното плащане.

Претендира разноски.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът намира исковете за допустими, но неоснователни. Твърди, че ищцата погасила задължението по Договор № 9822882023/18.10.2023 г., за кредит като е платила сумата от 123.61 лева, разпределена, както следва: 100 лева - за главница; 1.56 лева - за договорна лихва и 22.05 лева - за такса по заявена и използвана допълнителна услуга Експресно разглеждане. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните не се явяват. Ищецът поддържа предявения иск, а ответникът - отговора.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:

По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, обстоятелствата, че ищцата е получила кредит в размер на 100 лв. и е погасила сумата от 123.61 лв., разпределена по пера както следва: 100 лева - главница; 1.56 лева - договорна лихва; 22.05 лева – възнаграждение за заявена и използвана допълнителна услуга „Експресно 2 разглеждане“.

От представените по делото и приети без оспорване писмени доказателства се установява, че Договорът за потребителски кредит № 9822882023/18.10.2023 г. /л. 5/, е сключен при Общи условия на кредитора /л.

24/, след попълнен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /л. 21/, като страните се споразумяват ответното дружество да предостави на ищцата потребителски кредит от 100 лева за срок - 01.11.2023 г., при ГПР - 49.7 % и лихвен процент за срока от 40.67 %, както и „такса за бързо разглеждане“ от 22.05 лева или обща дължима сума по кредита възлиза на 123.61 лева.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

Страните са обвързани от Договор за заем по смисъла на чл. 240 ЗЗД, съгласно която разпоредба договорът за заем е реален и поражда правно действие не от датата на сключването му, а от реално предаване на заетата вещ от заемодателя на заемополучателя, който се задължава да върне заетата сума или вещ от същия вид, количество и качество и дължи лихва само ако това е уговорено писмено.

В процесния случай твърдения от никоя от страните, че другата не е изпълнила задължението си по договора не са направени, като ответникът признава, че заемополучателят е погасила сумата от 123.61 лв., разпределена по пера за погасяване на дълга, както следва: 100 лева - главница; 1.56 лева договорна лихва и 22.05 лева – възнаграждение за заявена и използвана допълнителна услуга „Експресно разглеждане“.

Процесният Договор по правната си същност е потребителски по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като страни по него са ищецът - потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (физическо лице, което при сключването на договор действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а използва заетата сума за свои лични нужди) и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната 3 дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 24, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК спрямо договора за потребителски кредит се прилагат нормите, както на ЗПК, така и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно, при липса на изрично противопоставимо възражение от потребителя – арг. от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК. Предвид, че ищцата се позовава на една клаузи, като счита, че води до частична недействителност на договора между страните: клаузата предвиждаща плащането на „такса за бързо разглеждане“ от 22.05 лева и предвид диспозитивното начало в гражданския процес, то съдът е ограничен в произнасянето си доколкото предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определя от страните – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК

Съдът установи, че с клауза на ред 8, в раздел „Условия по кредита“, от процесния Договор, страните са договорили плащане от длъжника на „Такса за бързо разглеждане“ на стойност 22.05 лева, което в същността си е възнаграждение за кредитора при изпълнение на възложени действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно разпоредбата на чл.

10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква плащане на подобно възнаграждение за бързо разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, тъй като се касае за възможност, която представлява типично и характерно договорно право – да се разгледа и предостави сумата по кредита, което по съществото си произтича от наличието на договорно правоотношение между равноправни субекти, каквито в случая следва да са предоставилият кредит и получилият такъв. Тази „възможност” произтича и е пряко свързана с договорните правоотношения. В този смисъл съдът счита, че тази допълнителната услуга е предоставена във връзка единствено и само заради 4 сключения договор, предвидена е по повод усвояването и управлението на кредита и не попада в категорията на такси и комисионни, съгл. чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Съобразена като стойност с договорния ангажимент за ГПР от 49.7 % с това възнаграждение категорично се надхвърля лимита, въведен с чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е допълнителен аргумент за определяне на тази клауза за неравноправна. Отделно от това размерът на възнаграждението е и несъразмерно високо спрямо отпуснатия кредит – при главница 100 лева се търси възнаграждение за услуги в размер от 22.05 лева, което води до съществено и неоправдано обременяване на потребителя.

Поради изложеното, съдът намира, че клаузата за „Такса за бързо разглеждане“ на стойност 22.05 лева, е неравноправна доколкото единствената цел, с която е въведена, е установяване на допълнително задължение за длъжника, респ. - допълнително възнаграждение за кредитора, поради което следва да бъде прогласена за нищожна поради противоречието й със закона.

Предвид установеното по настоящото дело, че клауза за „Такса за бързо разглеждане“, е нищожна, то сумата в размер на 22.05 лева, се явява платена без основание, поради което искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер, като ответникът бъде осъден да я върне.

Относно разноските.

При този изход на спора, право на разноски има ищцата, която е направила съответно искане, като е представила Списък по чл. 80 ГПК /л. 53/, за общо 1060 лева, от които: 100 лева – държавна такса и общо 960 лева, с ДДС /по 480 лева, с ДДС, за всеки един от двата иска/ – адвокатско възнаграждение, за което е посочено, че е определено „на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗА“. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По така възникналия правен въпрос настоящият състав на ШРС намира следното: Процесуалният представител на ищцата претендира да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство пред настоящата инстанция на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. т. е. за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице. От една страна от ищцовата страна не са представени или поискани за събиране никакви доказателства в 5 подкрепа на факта, че ищцата е материално затруднено лице горното. От друга страна, след направена служебна справка в деловодната програма на съда се установява, че от 20.01.2020 г. и към настоящия момент ищцата работи безсрочно на длъжност „социален работник, социално подпомагане“ в Агенция за социално подпомагане гр. София; към датата на сключване на договора с кредитора 18.10.2023 г. и към настоящия момент не са й изплащани обезщетения за безработица; както и след датата на упълномощаване на адвоката 11.01.2024 г. и към настоящия момент не са й изплащани обезщетения за болест и майчинство. С оглед изложеното съдът намира, че липсват по делото доказателства ищцата да има качеството:

„материално затруднено лице“ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА поради което насрещната страна следва да бъде осъдена само на разноски за държавна такса направени от ищеца. Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

Прогласява за нищожни клауза „такса за бързо разглеждане“ на ред 8, в раздел „Условия по кредита“, към Договор за потребителски кредит № 9822882023/18.10.2023 г., сключен между “Вивус.БГ” ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1421, р-н „Лозенец“, ул.