Определение № 977 от 15.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 977 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513136 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на молителя А. П. срещу определение от 22.10.2025 г., постановено по гр.д. №26090/2025 г. по описа на СРС, ГО, 37 състав, с което е оставена без уважение молбата и за освобождаване от задължение да внесе такси и разноски за особен представител на ответника.

В частната жалба са изложени доводи, че СРС неправилно е оставил без уважение молбата, като е приел, че към декларацията не са представени доказателства за получавано обезщетение за майчинство и неговия размер, както и че производството е за заместващо съгласие, за пътуване в чужбина, което предполага наличие на средства, значително надвишаващи декларираните. Жалбоподателят счита, че в производството по искане за освобождаване от такси и разноски не е необходимо представянето на доказателства относно размера на отпуснатото обезпечение за майчинство, тъй като е предвидено подаването на декларация за тези обстоятелства. Твърди, че сама отглежда и се грижи за общото на страните дете, като ползва отпуск за отглеждане на дете, като е декларирала размера на осигурителния и доход в декларацията. Сочи, че съдът няма право да разсъждава как майката ще се възползва от правната възможност на заместващото съгласие в случай, че такава и бъде предоставена, тъй като това излиза извън предмета на делото. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като бъде освободена от задължението за заплащане на такси и разноски.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Пред СРС, 37 състав, е подадена от А. П. молба с правно основание чл.127а ЗС за заместващо съгласие на бащата Г.Ц.П. за пътуване на общото им дете в чужбина.

С разпореждане от 09.05.2025 г. СРС, 37 състав, е оставил без движение молбата и е указал на молителя в едноседмичен срок да отстрани нередовностите, като представи доказателства за платена допълнителна държавна такса, в размер на сумата от още 55,00 лв.

С молба от 14.05.2025 г. молителят е изпълнила указанията, като е представила 1 платежно нареждане за заплатена държавна такса в размер на 55,00 лв.

С разпореждане от 15.05.2025 г. СРС е изпратил препис от молбата на ответната страна по молбата като му е дал указания съгласно чл.131, вр. чл.132 ГПК.

С разпореждане от 16.09.2025 г. съдът отново е оставил молбата без движение, като е указал на молителя да посочи адрес за призоваване на ответната страна по молбата, негов телефон или имейл адрес, тъй като на посочения в молбата по чл.127а СК адрес Г.Ц.П. не е открит.

С молба от 07.10.2025 г. молителят е посочила, че не и е известен друг адрес на Г.Ц.П., като е помолила съда служебно да изиска справка относно постоянен и настоящ адрес на ответната страна по молбата, а в случай, че такава вече е извършена и процедурата по чл.47 ГПК е завършена, моли съда да назначи особен представител на Г.Ц.П..

С определение от 08.10.2025 г. СРС още веднъж е оставил молбата без движение, като е указал на молителя да внесе депозит за особен представител на ответната страна по молбата в размер на 1200,00 лв.

С молба от 20.10.2025 г. А. П. е поискала на основание чл.83 ал.2 ГПК да бъде освободена от задължението за внасяне на такси и разноски, като е представила саморъчно попълнена и подписана декларация за материално и гражданско състояние по образец. В декларацията същата е декларирала, че получава месечен доход в размер на 800,00 лв. – парично обезщетение за бременност и раждане, не притежава движимо и недвижимо имущество, не притежава влогове, не упражнява търговска дейност, осигурява издръжка за себе си и малолетното си дете.

С обжалваното определение от 22.10.2025 г. СРС, 37 състав, е оставил без уважение молбата по чл.83 ал.2 ГПК, като е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на молбата. Изложил е мотиви, че производството, активирано от ищцата не е с цел улесняване упражняването на родителските права, а с цел улесняване възможността да пътува в чужбина и гостува на роднини и познати. Посочил е, че при съобразяване обстоятелствата по чл.24 ЗПП - наличието на правен интерес, основателността, обосноваността и допустимостта на претенцията, във връзка с която се иска предоставяне на правна помощ, оправдано ли е предоставянето на правна помощ от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето съдът е приел искането за неоснователно.

Съгласно чл.83 ал.2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Когато съдът е сезиран с молба за освобождаване от държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК, следва да се извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имуществено състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството /така определение №47 по ч.гр.д. №7154/2014 г. на III ГО на ВКС/. В рамките на производство съдът следва да извърши комплексна преценка за цялостното финансово състояние на лицето. Основанието по чл.83 ал.2 ГПК изисква доказване на невъзможността или затруднението на страната да заплати дължимите държавни такси и разноски по гражданското дело. Преценката следва да бъде извършена въз основа на декларация за имуществено състояние и на представените от него доказателства, като съдът може да го задължи да представи и други доказателства, а също и служебно да събере такива.

Трайно установена е практиката на ВКС, обективирана в определение №607/10.12.2013 г. на І ГО на ВКС по ч.гр.д. №6826/2013 г., определение №534/04.07.2014 г. по ч.гр.д. №3461/2014 г. на ІІІ ГО на ВКС, определение №811/12.11.2014 г. по ч.гр.д.

№6447/2014 г. на ІІІ ГО на ВКС, определение №654/15.09.2014 г. по ч.гр.д. №3882/2014 г. на 2

ІV ГО на ВКС, определение №152/15.04.2016 г. по ч.гр.д. №776/2016 г. на ІІІ ГО на ВКС и др., постановени в производства по чл.274 ал.3 ГПК, че ако по делото не са представени доказателства – декларация по чл.83 ал.2 ГПК или други писмени документи, а има само твърдения за липсата на достатъчно средства да се платят съдебните такси и разноски, или представените доказателства не са достатъчни за установяване твърденията за притежаваното от молителя имущество, съдът следва да извърши преценка дали представянето на такива доказателства е необходимо и ако е необходимо да даде указания за представянето им.

От представената декларация за материално и гражданско състояние, както и останалите събрани по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е в трудоспособна възраст, получава месечен доход в размер на 800,00 лв. – парично обезщетение за бременност и раждане, намира се в процес на прекратяване на брак, не притежава недвижими имоти, МПС, не получава доходи от търговска дейност. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че са налице законовите предпоставки за освобождаването на молителя А. П. от заплащането на депозит за особен представител на ответната страна по молбата – Г.Ц.П., тъй като не разполага с достатъчно средства да го заплати.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото – върнато на СРС за продължаване на процесуалните действия по него.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №44002 от 22.10.2025 г., постановено по гр.д. №26090/2025 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 37 състав, и вместо него постановява:

ОСВОБОЖДАВА А. П., ЛНЧ **********, съдебен адрес: гр. ****, на основание чл.83 ал.2 ГПК от задължението да внесе такси и разноски за особен представител на ответната страна Г.Ц.П. по молбата с правно основания чл.127а СК.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийски районен съд, ГО, 37 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3