Определение № 70 от 07.04.2023, Административен съд - Кърджали

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер година

07.04.2023 град

Кърджали

Кърджалийският административен съд състав

На

07.04. година

2023

В закрито заседание и следния състав:

Председател:

ВИКТОР

АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдията Виктор Атанасов административно дело номер

129 по описа за

2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.215, ал.1, във вр. с чл.225, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/.

Образувано е по жалба от Д. Т. Д. - областен управител на област Кърджали, Областна администрация Кърджали, ЕИК ***, с адрес: ***, против Заповед №ДК-02-Кж-1 от 14.02.2023 год., издадена от началника на РДНСК – Кърджали, изпратена веднъж направо до Административен съд – Кърджали, със съпроводително писмо с Изх.№РР-01-1814-5 от 16.03.2023 год. на Областна администрация – Кърджали, постъпили в съда с Вх.№835 на 20.03.20223 год. и втори път, чрез началника на РДНСК – Кърджали, до Административен съд – Кърджали.

Жалбоподателят заявява в така подадената жалба, че в законоустановения срок по чл.215, ал.4 от

Закона за устройство на територията/ЗУТ/ обжалва пред съда Заповед №ДК-02-Кж-1 от 14.02.2023 год. на началника на РДНСК - Кърджали, постъпила в Областна администрация - Кърджали с придружително писмо на началника на РДНСК - Кърджали с Вх.№РР-01-1814-4/16.02.2023 год. (изх. №Дж-550-00052/14.02.2023 год.). Сочи, че с посочената заповед е наредено да се премахне незаконен строеж: „Брегоукрепителна подпорна стена”, с дължина 104 метра, находища се в поземлен имот с идентификатор *** в землището на ***, представляващ територия, заета от води и водни обекти, с площ по КККР - 89571 кв.м., стар №***, НТП - водно течение, с неизвестен извършител. Жалбоподателят счита оспорената заповед за неправилна и незаконосъобразна, постановена в противоречие със закона, като излага съображения за това. В жалбата се твърди, че началникът на РДНСК - Кърджали е постановил обжалваната заповед след като неправилно е приел, че брегоукрепителната подпорна стена е изградена в поземлен имот - публична държавна собственост, с идентификатор ***, находящ се в землището на ***, представляващ територия, заета от води и водни обекти. Сочи, че поземлен имот с идентификатор *** е огромна по площ територия - 89571 кв.км., като никъде в заповедта не било идентифицирано, в коя част на имота е констатирано, че е извършен строежът, като било посочено единствено „левият бряг на река „***”, но такъв воден обект не фигурирала в нито една официална карта на реките в РБългария.

Твърди се, че в заповедта на началника на РДНСК - Кърджали, без да бъдат изложени каквито и да е мотиви, било заключено, че строежът е брегоукрепителна подпорна стена и отново без нужните доводи, строежът бил категоризиран от I-ва категория строеж, съгласно чл.137, ал.1, т.1, б.„ж” от ЗУТ и чл.2, ал.7 от Наредба №1/2003 год. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Сочи се, че строежът е описан със съответните параметри - дължина, височина, материал на направа, но не ставало ясно, кои негови характеристики са довели до заключение, че той е от брегоукрепителен тип и то от I-ва категория, като се излага довод, че от така даденото описание, строежът можел да бъде приет и за такъв, съответстващ и на чл.147, ал.1, т.5 от ЗУТ - „подпорни стени с височина до 2 м. над нивото на терена на прилежащия в основата им терен, когато не са елемент на транспортни обекти”, което било обект от VI-та категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ. На следващо място са изложени доводи, че началникът на РДНСК - Кърджали упоменавал, че предвид декларираната година на извършване на строежа – 1991 год., е необходимо да бъде извършена преценка за търпимост на строежа, но реално такава преценка не била извършена от административния орган. Според жалбоподателя, липсата на мотиви в обжалваната заповед води до нарушение на изискванията на чл.59 АПК за съдържанието на индивидуалния административен акт, респ. и до незаконосъобразност на издадената заповед, като се твърди, че от съдържанието й не може да се установи, защо и на какво основание административният орган е пристъпил към процедура по премахване и че извършената проверка преди постановяване на обжалваната заповед е непълна и неточна, нарушена е процедурата по провеждането й, и въз основа на нея не може да се изгради категоричен извод за незаконност на изграденото, което от своя страна било нарушение на чл.36 от АПК. Предвид изложеното, жалбоподателят счита обжалваната заповед на първо място за неправилна и на второ - за незаконосъобразна, издадена в противоречие със закона и неговите цели, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №ДК-02-Кж-1 от 14.02.2023 год. на началника на РДНСК - Кърджали.

Със съпроводително писмо с Изх.№Дж-550-00-081 от 23.03.2023 год. на РДНСК – Кърджали/л.14-л.17/, на Административен съд – Кърджали е изпратена и подадената чрез началника на РДНСК – Кърджали жалба от областния управител на област Кърджали, ведно с цялата административна преписка по издаване на оспорената заповед, постъпили в съда с Вх.№887 на 23.03.2023 година.

По изпратената в съда административна преписка е налична и друга жалба против същата Заповед №ДК-02-Кж-1 от 14.02.2023 год., издадена от началника на РДНСК – Кърджали, подадена от министъра на околната среда и водите, чрез процесуалния му представител - И. И. Т. – главен юрисконсулт в Дирекция „Правна” на МОСВ, с посочен съдебен адрес: ***. И този жалбоподател заявява че обжалва заповедта като неоснователна и незаконосъобразна, като развива подробни аргументи и доводи. Сочи, че за дa постанови своя административен акт, началникът на РДНСК - Кърджали е приел, че ПИ c идентификатор ***, в който е установен незаконният строеж, е публична държавна собственост и се управлява от МОСВ, по смисъла на чл.11, т.1 от Закона за водите (ЗВ). Противно на твърденията на РДНСК - Кърджали, счита и възразява срещу твърдението, че МОСВ стопанисва и управлява посоченият ПИ, като сочи, че за да определи носителя на вещни права, административният орган се е позовал на данни, записани в кадастралните карти и кадастралните регистри (КККР), според които ПИ с идентификатор *** е публична държавна собственост, с предоставени права за управление на МОСВ, по смисъла на чл.11, т.1 от ЗВ и че след прочит на цитираната разпоредба се констатира, че публична държавна собственост са водите на реките и принадлежащите им земи, както и водите във водохранилищата, включително и тези в язовирите - държавна собственост, т.е. в цитираното основание никъде не се споменавало, че управлението върху прилежащите земи на реките и водоизточниците се възлага на МОСВ по силата на закона.

Развиват се и доводи и съображения в тази насока, като се твърди, че от изложеното може да се направи извод, че в рамките на правомощията на министъра на околната среда и водите, както и на директора на басейновата дирекция, не са включени дейности по управление и стопанисване на имотите (земите) - публична държавна собственост по чл.11, т.1 и т.2 от ЗВ и че законодателят не е предвидил и конкретен орган, който по смисъла на нормативен акт, изрично да извършва действия по стопанисването и управлението на земите, заети от реки или прилежащите им земи. Сочи се в допълнение, че според общите разпоредби за управление на имоти държавна собственост, регламентирани в Закона за държавната собственост (ЗДС), имотите - публична държавна собственост, се предоставят за управление на ведомствата и общините с решение на Министерския съвет, съгл. чл.15, ал.2 от ЗДС. Излага се и довод, че в случая не се сочат данни в заповедта на РДНСК - Кърджали, че за имота е съставен акт за публична държавна собственост и респ., Министерският съвет да е издавал решение по смисъла на чл.15, ал.2, предл.1 от ЗДС, във връзка с чл.6, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДС (ППЗДС), с което да възлага управлението му на МОСВ, т.е. нямало данни компетентният орган, в административното производство да е събрал документи, с които да обоснове твърденията си, че ПИ с идентификатор *** се управлява и стопанисва от МОСВ. Жалбоподателят твърди, че законодателят, с разпоредбата на чл.18, ал.1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е определил, че ако имот държавна собственост, не е предоставен за управление по установения ред, управлението се възлага на областния управител по местонахождение на имота. По тези съображения жалбоподателят счита, че началникът на РДНСК - Кърджали е издал незаконосъобразен административен акт, в който се е позовал на неверни факти и обстоятелства, отнасящи се до правата и задълженията на МОСВ, във връзка с управлението на ПИ с идентификатор ***. На следващо място, в жалбата се твърди, че е налице противоречие между установените факти и диспозитива на заповедта, касаещи извършителя на строежа, като са изложени подробни доводи и съображения и в тази насока. Жалбоподателят счита, че при неизяснена фактическа обстановка, административният орган е издал оспорената Заповед №ДК-02-Кж-1 от 14.02.2023 год., с която е наредил да се премахне описания в нея незаконен строеж. Сочи се в тази връзка, че с оглед диспозитива на заповедта, не ставало ясно, кой всъщност следва да премахне строежа, т.е. липсвал ясно посочен субект, който след влизане в сила на заповедта, ще е длъжен да извърши действия по премахването и ще носи отговорност, в т.ч. и административнонаказателна отговорност за неизпълнението на акта. Жалбоподателят счита, че в случай че административният акт влезе в законна сила, същият може да породи права и задължения за МОСВ, за премахването на подпорната стена, с оглед твърденията в мотивите, че ПИ с идентификатор *** се управлява и стопанисва от МОСВ по смисъла на чл.11 от ЗВ и в тази връзка, дори и да се приеме че подпорната стена е изградена от неизвестен извършител, то съгласно трайно установената съдебна практика, собственикът на имота (земя), е собственик и на постройките и насажденията в него по силата на приращението/чл.92 от Закона за собствеността ЗС)/. В обобщение на изложеното, жалбоподателят счита, че заповедта противоречи на материалния закон и е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и по изложените в жалбата основания, моли съда да отмени Заповед №ДК-02-Кж-1 от 14.02.2023 год., с която началникът на РДНСК - Кърджали е наредил да се премахне незаконен строеж: „Брегоукрепителна подпорна стена”, с дължина 104 м, находящ се в ПИ с идентификатор ***, землището на ***, представляващ територия, заета от води и водни обекти, с площ по КККР 89 571 кв.м., стар №***, с начин на трайно ползване (НТП): водно течение - река, с неизвестен извършител.

По изпратената в съда преписка не е представено писмено становище от ответника по жалбата – началника на РДНСК – Кърджали.

Съдът, след като се запозна с изложеното в двете жалби и след преценка на материалите по делото, представени с изпратената административна преписка по издаване на оспорения административен акт, достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.215, ал.1, предл.I/първо/ от ЗУТ, индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот. В същия смисъл е и общата разпоредба на чл.149, ал.1 от АПК, съгласно която административните актове могат да се оспорят в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването им.

Оспорената с двете жалби заповед е била изпратена на министъра на околната среда и водите и на областния управител на област Кърджали със съпроводително писмо с Изх.№Дж-550-00-052 от 14.02.2023 год. на началника на РДНСК – Кърджали/л.5, л.23, л.32-л.33/, получено в МОСВ с Вх.№48-00-213 на 16.02.2023 год., видно от положения и попълнен щемпел върху същото/л.23/, а в Областна администрация – Кърджали, получено с Вх.№РР-01-1814-4 на 16.02.2023 год., видно от положения и попълнен щемпел върху същото/л.5/.

Жалбата на областния управител на област Кърджали, с

Изх.№АП-08-1368 от 27.02.2023 год. на Областна администрация – Кърджали/л.28-л.29/, е подадена по пощата, чрез началника на РДНСК – Кърджали, до Административен съд – Кърджали, на датата 27.02.2023 год., видно от положеното клеймо върху пощенския плик, приложен по преписката/л.30/. От горното следва, че жалбата на областния управител на област Кърджали е подадена на 11-ия/единадесетия/ ден сред получаването на заповедта, т.е. от същия формално е спазен 14/четиринадесет/-дневният срок за оспорването на тази заповед на началника на РДНСК – Кърджали.