Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 160 от 31.07.2025, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 145/2025
Вид
Решение № 160
Подписан
31.07.2025
В сила
31.07.2025
Състав
Галина Христова Нейчева, Светослава Борисова Костова, Пламен Димитров Стефанов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. С., 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Хр. Нейчева

Членове:

Светослава Б. Костова

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Пенка Сп. И.а в присъствието на прокурора И. К. И. като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252200600145 по описа за 2025 година Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С Присъда № 186/16.12.2024г. по НОХД №1202/2024г. на Районен съд – С. подс. В. Д. К. е признат за невиновен в това, че от неустановена дата през 2020г. до 25.09.2023г. в гр. С., в условията на продължавано престъпление, направил опити да свожда към блудствени действия и съвкупление по отношение на лице ненавършило 18 годишна възраст - М. В.ева К.а родена на 1*******г. и е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.155 ал.5 т.2, вр. ал.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.

Със същата присъда подс. К. е признат за виновен в това, че за времето от 02.04.2023г. до 21.09.2023г. в гр. С., в условията на продължавано престъпление разпространил видео файлове - 50 на брой както следва:

02.04.2023г. - 2 бр., 11.08.2023г. - 31 бр., 12.08.2023г. - 9 бр., 16.08.2023г. - 2 бр., 17.08.2023г. - 3 бр., 18.09.2023г. - 1 бр., 21.09.2023г. - 2 бр. и фото файлове - 3 на брой на 11.08.2023г. чрез информационна технология - приложение Телеграм от потребител „Васко XXX - *** порнографски материали за създаването на които са използвани лица ненавършили 18годишна възраст или лица, които изглеждат като такива и на основание чл.159, ал. 4, т.1, вр. ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр.чл. 54, ал.1, вр. чл. 58А ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години при първоначален „строг“ режим и наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.

Подс. К. е признат за виновен и в това, че на 25.09.2023г. в гр. С., държал 1

- видео файлове - 260 на брой и фото файлове - 67 на брой, чрез информационна технология в паметта на мобилен телефон „А1 Alpha“, видео файлове - 3 на брой и фото файлове - 6 на брой, /в паметта на мобилен телефон „Samsung Galaxy А5“, фото файлове - 2 на брой, /в паметта на преносим компютър марка „Asus“, модел „К501“, сериен номер № S/N:

***********, видео файлове - 22 на брой и фото файлове - 65 на брой, в паметта на преносима U S B флаш памет марка „Kingston“, м од е л „Data Traveler“, със сериен номер S/N: 05381-029 с капацитет 4 GB - порнографски материали за създаването на които са използвани лица ненавършили 18годишна възраст или лица, които изглеждат като такива и на основание чл.159, ал. 6, вр.чл. 54, ал.1, вр. чл. 58А ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години при първоначален строг режим и наказание и „Глоба“ в размер на 200 лева.

На основание чл. 23 ал.1 от НК на подс. К. е определено едно общо наказание, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим и „Глоба“ в размер на 200 лева.

В полза на държавата са отнети веществените доказателства по делото:

1 брой мобилен телефон марка „А1“, модел „А1 Alpha“ сериен № S/N:

320404196018 с ИМЕЙ 1-********* и ИМЕЙ 2: ********** с поставена СИМ карта на оператор А1 на слот 1; 1 брой мобилен телефон марка „Samsung Galaxi A5“ с номер на модела „SM-A-500FU“, сериен номер S/N:

RE8GC0PJ3ZT с ИМЕЙ ***********/01 без поставена СИМ карта, сребрист панел; 1 брой преносим компютър-лаптоп м. „Asus“, модел „K501“, сериен номер № S/N: ***********, черен на цвят, ведно със зарядно устройство, 1 брой мобилна флаш памет марка „Кингстон“ дата травелер 4 GB със сериен № S/N: 05381-029.

Подс. К. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР С. сумата от 1029,60 лв., представляваща направени разноски по делото.

Присъдата е обжалвана в осъдителната й част от защитниците на подс.

К. – адв. Г. и адв. И., като във въззивната жалбата се твърди, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон, както и че същата е явно несправедлива.

Направените искания са присъдата да бъде отменена в обжалваната част и подс. К. – оправдан; на основание чл. 335 от НПК присъдата да бъде отменена и делото върнато на първоинстанционния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения или присъдата да бъде изменена и на основание чл.

337 ал. 1 т. 1 от НПК да бъде намалено наложеното му наказание като явно несправедливо.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че от страна на първоинстанционния съд в мотивите към присъдата бил направен много подробен анализ на събраните доказателствата, изложени били съображения относно съставомерността на деянията, за които подсъдимият е осъден и за оправдаването му по едното от обвиненията. Отговорено било на всички възражения на защитата. Определеното наказание при отчитане на всички 2 налични смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства било справедливо.

Смята за единствено правилно решение да се потвърди изцяло първоинстанционната присъда.

Защитниците на подс. К. поддържат въззивната жалба. Считат присъдата в обжалваната осъдителна част за постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон, както и че същата е явно несправедлива. Относно възраженията, касаещи съществени процесуални нарушения заявява, че първостепенният съд в мотивите към присъдата не е обсъдил възраженията направени от страна на защитата и изказва несъгласие с казаното от представителя на държавното обвинение в тази насока. Така в с. з. от 16.12.2024г., обективирано с протокол № 1856, в пледоарията си защитникът на подсъдимия направил възражения за липса на доказателства за разпространение на 50 бр. видеофайлове, като в мотивите на съда въобще не се обсъждало това възражение, а липсата на мотиви съобразно приетата практика на върховния съд представлявала съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила. В мотивите на присъдата, касаещи преценка на смекчаващи към отегчаващи вината обстоятелства - на стр. 12, абзац предпоследен, относно отегчаващи вината обстоятелства за престъплението по чл. 159 ал. 4 т. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, СлРС приел, че такива са предишните осъждания, както и големият брой порнографски материали разпространени за кратък период, като същевременно при преценка на отегчаващи вината обстоятелства, касаещи престъплението по чл. 159 ал. 6 от НК - на стр. 14, абзац предпоследелен, съдът приел, че като такива следвало да се отчетат предишното осъждане, отново големият брой порнографски материали, но добавил и лоши характеристични данни, за които по делото нямало доказателства. Въвеждането на различни основания за преценка при определяне на наказанието без промяна на фактическата обстановка и периода, също представлявало съществено процесуално нарушение. Предвид забраната на чл. 335 ал. 3 от НПК за повторно връщане на делото за ново разглеждане, искането е въззивната инстанция да реши делото по същество, като приемете, че липсват доказателства за лоши характеристични данни на лицето. Относно възражението, касаещо явна несправедливост на наложеното наказание защита счита, че от мотивите към присъдата не ставало ясно защо на подсъдимия са наложени точно тези наказания за всяко от престъпленията по чл. 159 ал. 4 т. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК и по чл. 159 ал. 6 от НК, респ. определеното общо наказание. Считат, че наложеното наказание следвало да бъде определено в по-нисък размер при съобразяване специалната превенция, съобразно разпоредбите на чл. 36 от НК и при превес на смекчаващи вината обстоятелства, като за първото престъпление да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години след редукцията по чл. 58а ал. 1 от НК, а за второто – лишаване от свобода за срок от шест месеца, отново след редукцията. Предлагат общото наказание, определено по правилата на чл. 23 ал.1 от НК да бъде две години лишаване от свобода при първоначален общ режим, или по преценка на съда поради престъпната деятелност – при първоначален строг режим.

3

Подс. К. изцяло поддържа казаното от защитниците си. Изказва съжаление на извършеното. В даденото му право на последна дума моли да бъде намалено наказанието му по преценка на съда.

С.ският окръжен съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира СЛЕДНОТО:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК, от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл. 320, ал. 1 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Производството по делото пред първата инстанция е протекло по реда на глава XXVII (съкратеното съдебно следствие), съгласно разпоредбата на чл.

371 т. 2 от НПК, поради което фактическата обстановка е изяснена при условията на чл. 373, ал. 3 от НПК на базата на направеното от подсъдимия признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изводите на решаващия първоинстанционен съд, че самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. Липсват основания за корекция на този извод на СлРС от страна на въззивния съд. Ето защо и настоящият съдебен състав принципно приема, че в сочената хипотеза е длъжен да приеме съществените относими факти така, както са описани в обвинителния акт. Този извод следва от естеството на диференцираната процедура, в разновидността й по чл. 371, т. 2 от НПК. Поради изложеното, въззивният съдебен състав приема, въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата, които го подкрепят, за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и възпроизведени и в мотивите на обжалваната присъда, както следва:

Подс.К. е роден на *********. в гр. С., живущ в същия град, българин, български гражданин, разведен, със средно образование, не работи, осъждан.

През 2005г. подс. К. сключил граждански брак със свид. *********. От брака си имали едно дете - свид. М. К.а, родена на 1*******г. През 2010г. бракът им бил прекратен по взаимно съгласие като упражняването на родителските права над малолетната тогава М. К.а били предоставени на майката, свид. *********. На подс. К. бил определен режим на лични контакти с детето му.

През 2014г. подс. К. бил осъден за извършено престъпление по чл. 242 ал. 2 от НК по НОХД №104/2014г. на Окръжен съд- Ямбол с влязло в сила на 29.04.2014г. определение за одобряване на споразумение като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем години. Това наказание е било изтърпяно на 19.06.2021г., тъй като подс. К. е бил освободен условно предсрочно на 03.08.2018г. и му е бил определен изпитателен срок от две години, десет месеца и шестнадесет дни, както и пробационна мярка в 4 рамките на изпитателния срок, а именно „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години.

След излизането си от Затвора, подс. К. се свързал с бившата си съпруга, свид. ********* и пожелал да провежда срещи с дъщеря си, свид. М. К.а. Св.

****** се съгласила и подсъдимият започнал да се среща с дъщеря си веднъж на две седмици за ден или два, а от 2019г. тя започнала да остава с нощуване при него и за празниците.

През 2020г., когато свид. М. К.а била на 14 години започнала да разбира, че баща й, подс. К. се държи с нея не като с дете, а като с жена. Когато тя го посещавала той правил опити да я гали по интимните области (по бедрата и към гениталиите) и й отправял намеци за интимен контакт. Това започнало да я притеснява и в моментите, когато той се отнасял по този начин, тя се отдръпвала и заявявала на баща си, че не й е приятно, като го молела да престане. Въпреки това подс. К. започнал да й изпраща чрез социалните мрежи „Месинджър“, „Инстаграм“ и „Телеграм“ неприлични предложения, неподходящи за родител като дори си позволявал да й изпраща снимки на половия си член възбуден, питайки я дали й харесва. Това поведение на подс.