Решение № 60 от 21.02.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер: ………60……………. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка В ИМЕТО

НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ

На 21.02. 2020 година

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПАЛОВА

МАРИАНА

ДИМИТРОВА

СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА

ПРОКУРОР: ……………………… като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 46 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от С.В.Б., ЕГН **********,***, против „ Дневен център за деца и младежи с увреждания „ гр. П. , с административен адрес гр. П.,ул. „Сокола „ № 1.

С исковата молба са предявени обективно съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 ,т. 2 ,3 от КТ .

С Решение № 858 /06. 11.2019г. на районен съд П. , постановено по гр. д. №

1287/2018г. по описа на същия съд, исковете по чл. 344 ал. 1 т.1, 2, 3 от КТ са уважени , като иска по чл.225 ал. 1 от КТ е уважен частично. Присъдени са разноски в полза на страните , съобразно уважената и отхвърлената част от исковете .

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство„ Дневен център за деца и младежи с увреждания „ гр. П. , подадена чрез пълномощника на страната.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение поради назаконосъобразност ,необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените искове. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстации. Във въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна ,подаден чрез пълномощника на страната . В отговора се оспорва въззивната жалба . Моли съда решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила . Не прави нови доказателствени искания. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски във въззивното производство .

В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си. Не правят нови доказателствени искания . Ответната страна прави искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски във въззивното производство . Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК .

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , като взе предвид становището на противната страна, изразено в писмения отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл.

235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна

.

І.

Какво е установено по делото от фактическа страна на спора Със Споразумение № 156/13. 10. 2015г. ,сключено между Община П. , представлявана от Кмета на Общината, и С.В.Б. , ищцата е назначена на длъжността „Д.“ на Дневен център за деца и младежи с увреждания / ДЦДМУ/ гр. П. ,по безсрочен трудов договор.

Със Заповед № 544/ 27. 06. 2016г. на

Кмета на Община П. е възложено на С.В.Б. да изпълнява и функцията на „Д.“ на Дневен център за възрастни хора с увреждания / ДЦВХУ/ гр. П. .

На 01. 07. 2016г. , на основание чл.

18а ал. 3 от ЗСП , е сключен договор между Община П. и Фондация „Социални практики в общността „ . По силата на договора Община П. е делегирала управлението на социалните услуги ( изразяващо се в организиране и предоставяне на социални услуги ) на

Фондацията . В договора изрично са посочени социалните учреждения по отношение на които се делегира управлението на социалните услуги. Сред посочените учреждения са ДЦДМУ и ДЦВХУ.

На 29. 07.

2016г.между Фондацията ищцата е сключен трудов договор № 031/29. 07. 2016г. Договорът е сключен при условията на чл. 67 ал. 1 т. 1 от КТ и чл. 70 ал. 1 от КТ (безсрочен трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя

) . В договора е посочено

,че ищцата се назначава на длъжността „

Д. в Социална услуга „ с място на работа ДЦДМУ гр. П.,считано от 01. 08. 2016г.При сключването на трудовия договор на ищцата е връчен препис от длъжностна характеристика на длъжността „Д.“ на ДЦДМУ и ДЦВХУ.

Установено е по делото ,че по – късно е променено наименованието на ДЦВХУ на Дневен център за пълнолетни лица с увреждания/ДЦПЛУ/. Това е наложило връчването на ищцата на длъжността характеристика за длъжността с промененото наименование, което е станало на 05. 06. 2017г.

На 07. 08. 2018г. ищцата е подала молба до председателя на Фондацията , с която е поискала да бъде освободена по взаимно съгласие от длъжността Д. на ДЦПЛУ ,считано от 08. 08. 2018г. по лични причини. Молбата е входирана същия ден във Фондацията ,като върху нея има поставена резолюция „Да“.

На 08. 08. 2018г. ищцата е подала молба до председателя на Фондацията , в която е посочила ,че оттегля подадената молба за освобождаване от длъжността Д. на ДЦПЛУ.

Молбата е получена във Фондацията същия ден. Върху молбата има поставена резолюция“Не“

По делото е представена Заповед № 009/08. 08.

2016г. на председателя на Фондацията , с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 325 ал. 1 т.1 от КТ( по взаимно съгласие на страните, изразено писмено ) , считано от

08. 08. 2018г. В заповедта е посочено

,че ищцата се освобождава от длъжността“Д. социални услуги в общността „ ,поделение ДЦПЛУ П. .

По делото е разпитан ,като свидетел лицето Е.С. Б.

–дъщеря на ищцата .

Свидетелката е обяснила пред съда,че ищцата е правила опити да се върне на работа ,но не е била допусната от длъжностни лица в учреждението .

ІІ.Какви обстоятелства са изложени в исковата молба и допълнителните молби на ищцата(след като исковата молба е оставена „без движение „ от съда ), относно прекратеното трудово правоотношение и какво искане е направено в исковата молба .

С допълнителна молба вх. № 7248/21. 12. 2018г. ищцата е посочила ,че със Заповед № 009/08. 08.2016г. на председателя на Фондацията е прекратено единственото съществуващото трудово правоотношение , а именно това с ДЦДМУ

,поради липсата на възникнало трудово правоотношение със социалната услуга ДЦПЛУ. Твърди се ,че при издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е допусната грешка относно социалната услуга , с която се прекратява трудовото правоотношение.

Твърди се ,че това е основание за отмяната на заповедта за уволнение , като незаконна. Искането , което е направено е да се отмени атакуваната заповед и ищцата да се възстанови на предишната й работа, а именно„Д. в Социална услуга „ с място на работа ДЦДМУ гр. П.,

ІІІ.

Правни изводи .

Правната норма на чл. 344 ал. 1 от КТ дава право на работника или служителя да оспори пред работодателя или по съдебен ред законността на уволнението си . Оспорването предполага валидно възникнало трудово правоотношение между работника или служителя и работодателя ,по реда на чл. 61 от КТ, което е прекратено при условията на глава ХVІ от КТ „Прекратяване на трудовото правоотношение“.

От доказателствата по делото се установява ,че ищцата е имала валидно възникнало трудово правоотношение със социалната услуга ДЦДМУ. В тази социална услуга ищцата е заемала длъжността“Д. на социалната услуга „. С тази социална услуга е възникнало трудовото правоотношение между ищцата и работодателя . Социалната услуга се явява „работодател“ на ищцата , тъй като по нейното щатно разписание се намира тази длъжност. Работодателската власт. Работодателската власт на Кмета на Общината, като по – горестоящ орган и като орган на изпълнителната власт , се изразява единствено в сключване и прекратяване на трудовия договор с Д.а на социалната услуга , тъй като той в качеството му на представляващ социалната услуга не може сам със себе си да сключи и да прекрати трудовия си договор.