Решение № 2255 от 22.11.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№ 2255 гр. Пловдив, 22.11.2021 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ТАТЯНА ПЕТРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ при секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА

ПЕТРОВА к.а. дело № 2661 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по две касационни жалби:

2.1.

От А.П.Ч., чрез процесуалния си представител адв. М., с адрес ***, партер, против Решение № 1615 от 30.07.2021 г. на Административен съд – Пловдив, ХІІ с., постановено по адм. д. № 1111 по описа на съда за 2020 г., в частта, отхвърляща претенцията до пълния й размер от 20 000 лева.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърденията, че установеното кумулативно множество нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, а именно че ищецът е живял както при условията на пренаселеност, така и при липса на медицинско обслужване, наред с непредставянето на доказателства за обезпаразитяване и дезинфекция на помещенията за голяма част от исковия период, е основание за присъждане на обезщетение в пълен размер. Наред с изложеното в касационната жалба се изразява несъгласие с извода на съда за наличие на достатъчно естествена светлина в килията, в която е пребивавал ищецът между 2015 г. и 2017 г., поради наличието на два прозореца. Според ищеца от показанията на разпитания по делото свидетел безспорно се доказва противното – че във въпросната стая не е имало нужната естествена слънчева светлина. Сочи се също така, че решението на съда е неправилно и досежно извода за неоснователност на твърдението на ищеца за липса на водена спрямо него индивидуална корекционна работа.

Иска се решението на Административен съд – Пловдив в посочената част да бъде отменено като се присъди цялото претендирано обезщетение.

Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч.счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена като такава. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

2.2.

Втората касационна жалба е предявена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр.

София към Министерство на правосъдието, чрез ст. юрисконсулт Ч., против Решение № 1615 от 30.07.2021 г. на Административен съд – Пловдив, ХІІ с., постановено по адм. д. № 1111 по описа на съда за 2020 г., в частта, с която ГД „ИН“ – София е осъдена да заплати на А.П.Ч. сумата в размер на 15 672 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му в периода от 07.05.2015 г. до 26.05.2020 г., за престоя му в Ареста и Затвора Пловдив, както и законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане. Иска се решението на Административен съд – Пловдив да бъде отменено в посочената част.

Твърди се най-общо в тази насока, че при постановяване на решението съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка, съответно не са установени по категоричен начин реално претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между конкретно изразено бездействие от страна на административния орган от структуралната на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в резултат на което да са причинени сочените вреди.

Ответникът по тази касационна жалба – А.П.Ч., не взема конкретно становище относно допустимостта и основателността на същата.

3.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата на А.П.Ч. е неоснователна, а жалбата на ГДИН е основателна.

ІІ. За допустимостта:

4. Касационните жалби са подадени в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същите се явяват ДОПУСТИМИ.

ІІІ. За фактите:

5. Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от А.П.Ч., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора в гр. Пловдив, срещу ГД "Изпълнение на наказанията", с която на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се претендират обезщетение в размер на 20000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, за нанесени му неимуществени вреди - унижение, срам, чувство за безпомощност, болки и страдания, както следва:

5.1. За периода от 07.05.2015 г. до 20.07.2015 г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Ареста – Пловдив, изразяващи се в обстоятелствата, че не му е предоставена законоустановената нетна площ, че в килията не е имало достатъчно светлина, както и наличие на инсекти и мухъл в арестантското помещение;

5.2. За периода от 20.05.2015 г. до 26.05.2020 г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвор – Пловдив, изразяващи се в: липса на достатъчно жилищна площ (не е надвишавала 3 кв.м.); липса на вентилация, довела до задух и кашлица у ищеца; лошо състояние на тоалетните (с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми или умивалници, липса на шумоизолирана тоалетна); нискокалорична и с лошо качество предоставяна храна; лошо състояние на банята (недезинфекцирана, на л.св. се налага да се къпят по 30-40 заедно и при работещи 5-6 душа, от които тече или гореща или ледено студена вода с лошо качество, която не става за пиене, довело до вирусни инфекции и заболявания у ищеца); липса на достатъчно осветление и проветряване, довели до проблем с очите, както и дихателни проблеми, кашлица и предразположеност към респираторни заболявания у ищеца; липса на външна изолация, водещо до ниски температури през зимата, както и наличие на мухъл и плесен в килиите, следствие от минаващи през тях тръби, които капят; непредоставяне на дебели завивки; спалното бельо се сменяло много рядко, предпоставящо развъждане на дървеници и бълхи; недостатъчна и нередовна ДДД обработка, вследствие на което ищецът постоянно има обриви по тялото и крайниците; лишаване от адекватно медицинско обслужване по отношение на поставена диагноза „Леко умствено изоставане“, тъй като, след извършения първоначален преглед, спрямо него не са извършвани никакви психологически интервенции и това бездействие от страна на затворническата администрация е довело до влошаване на психологическото му състояние, както и наличие на гастрит, за което отговорните лица в затвора не са взели адекватни мерки; липса на водена индивидуална корекционна работа, както и не му е дадена възможност да участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа, довело до поведенческа и личностна криза.

6. С оспореното съдебно решение, постановено в производството по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, първоинстанционният съд е осъдил Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, да заплати на А.П.Ч., сумата от 15672 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 07.05.2015 г. до 11.02.2019 г. и от 09.08.2019 г. до 26.05.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, както и законовата лихва върху тази сума, считано от 26.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил претенцията до пълния и предявен размер от 20 000 лева и за периода от 12.02.2019 г. до 08.08.2019 г., като неоснователна.

За да постанови този резултат, с цел установяване на фактите по делото, освен представените по делото писмени доказателства (справки, писма, становища, докладни записки от различни служители в Затвора Пловдив), съдът е допуснал до разпит и свидетеля М.С.Б..

Въз основа на събраните по делото доказателства (писмени и гласни), съдът е установил, че за исковия период 20.07.2015 г. – 26.05.2020 г., с изключение на периода от 12.02.2019 г. до 08.08.2019 г., ищецът е пребивавал 528 дни в килии, в които жизненото му пространство е било значително под предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), които са в размер на 4 кв.м. Отделно от това, в този период в килиите, в които е пребивавал ищецът, е имало наличие на дървеници и хлебарки, на лицето не е била осигурена диетична храна, отговаряща на неговите заболявания, а така също не му е било осигурено медицинско обслужване. Посочено е, че тези обстоятелства, съгласно практиката на ЕСПЧ, включително в постановеното пилотно решение по дело „Нешков и други срещу България“, съставляват достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Останалите твърдения на ищеца са приети от съда за недоказани.

Установено в тази насока е, че помещенията, които е обитавал А.П.Ч.

*** и в Затвор – Пловдив през исковия период (с изключение на периода от 12.02.2019 г. до 08.08.2019 г.), са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно.

По отношение наличието на топла течаща вода, е установено, че на Ч. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група.

Във връзка с твърденията на ищеца и показанията разпитания по делото свидетел относно лошите хигиенни условия в помещенията, в които е пребивавал ищеца, е посочено, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода, които се грижат за почистването.

За напълно неоснователни и недоказани са приети и твърденията в исковата молба за неработещи казанчета, липса на прегради, на работещи чешми и умивалници, както и относно лошото състояние на баните и тоалетните. В тази връзка, съдът се е позовал на приложено по делото становище рег.

№ 4684 от 10.06.2020 г. на техник строителство и архитектура при Затвора Пловдив, според което: в затвора се извършва своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и счупени прозорци; през 2017 г. е извършено боядисване на общите помещения на лишените от свобода, дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални; банята е обща, подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи, като всеки ден по график има баня за лишените от свобода; осигурена е топла вода от котел, който работи на въглища и е на територията на затвора /закупен през м. януари 2017 г./, а въглищата се осигуряват редовно от централна доставка от ГД “ИН“. От справката на младши експерт Т.пък е установено, че за поддържане на хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект на основание чл. 80, ал. 1 от ЗИНЗС, на който обект е назначен лишен от свобода, където при извършени проверки от длъжностни лица е констатирано, че хигиената в затворническата баня е задоволителна.

От последно цитираната справка е установено още, че в затвора разполагат с постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла и възглавници, достатъчно, за да бъдат обезпечени всички лишени от свобода в корпуса и в двете ЗО, а грижата за чистотата на спалното бельо се полага на лишените от свобода като в утвърден график от началника на затвора, два пъти седмично – понеделник и четвъртък, всеки лишен от свобода има право да занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на бельото по преценка на лишения от свобода, последният има право бельото да бъде заменено, чрез молба до началника на затвора. Съдът е констатирал, че от събраните по делото доказателства, в т.ч. и свидетелски показания, не се установява ищецът да е подавал молби в тази насока. Ето защо в тази част претенцията също е приета за неоснователна.