Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18 от 06.03.2025, Районен съд - Царево

Съд
Районен съд - Царево
Дело
Административно наказателно дело 10/2025
Вид
Решение № 18
Подписан
06.03.2025
В сила
18.07.2025
Състав
Минчо Танев Танев

Цитирани разпоредби

  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 3, ал. 2, изр. 1 · Правилник за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Царево, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20252180200010 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 53 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „РВК“ ЕООД, ЕИК 127632018, срещу Наказателно постановление № 255/ 14.06.2024 г. на заместник министър на земеделието и храните, с което за нарушение на чл. 2, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 от Закон за опазване на земеделските земи и чл. 3, ал. 2, изр. 1 от ППЗОЗЗ, на „РВК“ ЕООД, ЕИК 127632018, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 6434,00 лева, на основание чл. 44, ал. 2 и чл. 41, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ.

В с.з. за жалбоподателят редовно призован, се представлява от упълномощен представител- адвокат. Пледира се за отмяна на НП.

В с.з. за АНО, редовно призовани се явява юрисконсулт. Пледира се за потвърждаване на НП.

Разпита се актосъставителя.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

На 16.05.2024 г. от страна на жалбоподателя е използвана земеделска 1 земя, за неземеделски нужди, без разрешение за промяна на предназначението й, като построен обект /започнато строителство на „има обособени алеи от чакъл с места за контейнери, каравани/кемпери. Изградена е инфраструктура.

Нарушението е в имот ***. С оглед на така установеното, актосъставителя съставил против жалбоподателя АУАН с № 21/ 20.05.2024 год. Препис от акта е връчен на жалбоподателя. Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното НП, в което нарушението е описано по подобен на АУАН начин и е дадена същата правна квалификация.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок от лице, което има правен интерес, предвид което е допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията на съда са следните:

Настоящото производство е от административно наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В случая въпрос за вината не може да бъде изследван, тъй като санкционираното лице е търговец- правно образувание- и не може да има субективно отношение към деянието. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното. (Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния случай с процесното НП е ангажирана отговорността на жалбоподателя за това, че използвана земеделска земя, за неземеделски нужди, без разрешение за промяна на предназначението й, като построен 2 обект /започнато строителство на „има обособени алеи от чакъл с места за контейнери, каравани/кемпери. Изградена е инфраструктура. Нарушението е в имот ***.

На първо място следва да се посочи, че в атакуваното НП и в АУАН няма посочена дата на извършване на нарушението- посочена е датата на извършване на проверката, но не и дата на извършване на нарушението, т.е. съда е лишен от възможността да съобрази дали не са налице предпоставките на чл. 34 от ЗАНН.

На следващо място, жалбоподателя не е извършил твърдяното нарушение- видно от приложеното по делото Разрешение № 02/ 18.01.2024 год. издадено от Община Царево, въпросните обекти са поставени в имота на законно основание.

Отделно от всичко изложено, налице е противоречие между АУАН, НП и фактическата обстановка на място в имота. Видно от представените по делото снимки и констативен протокол, имот с идентификатор *** по КККР на село Лозенец, общ. Царево не се намира в състоянието, описано в АУАН и НП.

В АУАН и НП се сочи, че в имота има построен обект/ започнато строителство. Това на първо място е противоречие в НП- не може да има построен обект и започнато строителство, същевременно да се сочи, че са поставени обекти. Още повече, в имота не е извършено строителство по смисъла на ЗУТ, видно от описанието в КП и приложения снимков материал.

В контекста на горното съдът намери, както че в случая са допуснати процесуални нарушения водещи самостоятелно до отмяна на атакуваното НП, така и че, административно наказващият орган не е изпълнил своята основна задача в процеса– да докаже по безспорен начин пред съда, че е налице административно нарушение по сочения състав, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 255/ 14.06.2024 г. на 3 заместник министър на земеделието и храните, с което за нарушение на чл. 2, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 от Закон за опазване на земеделските земи и чл. 3, ал. 2, изр. 1 от ППЗОЗЗ, на „РВК“ ЕООД, ЕИК 127632018, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 6 434,00 лева, на основание чл. 44, ал. 2 и чл. 41, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 4