Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1180 от 03.12.2021, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 8988/2021
Вид
Решение № 1180
Подписан
03.12.2021
Състав
МАРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНОЛОВА КЪНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52в · Закон за техническите изисквания към продуктите
  • § 1 · Закон за техническите изисквания към продуктите
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 12, ал. 1 · Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на личните предпазни средства
  • чл. 12, ал.1 · Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините
  • чл. 11, параграф 2, ал. 1 · Регламент (ЕС) 2016/425 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно личните предпазни средства и за отмяна на Директива 89/686/ЕИО на Съвета (Текст от значение за ЕИП)
  • чл. 11, параграф 2, ал. 1 · Регламент (ЕС) 2016/425 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно личните предпазни средства и за отмяна на Директива 89/686/ЕИО на Съвета (Текст от значение за ЕИП)
  • чл. 3, т. 1 · Регламент (ЕС) 2016/425 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно личните предпазни средства и за отмяна на Директива 89/686/ЕИО на Съвета (Текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 1180 гр. София, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря СТАНИМИРА П. ДЕЛИЙСКА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20211110208988 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от „*****” ООД с ЕИК ***** срещу наказателно постановление № БИП – 0017/17.05.2021 г., издадено от Главния директор на Главна дирекция „Надзор на пазара” при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на основание чл. 52в от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ на дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 4б т.3 от ЗТИП вр. чл. 12, ал.1 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на личните предпазни средства /НСИОСЛПС/.

В жалбата се посочва, че процесната светлоотразителна жилетка притежава декларация за съответствие, която многократно е била представяна на органите на ДАМТН и нейното съществуване и съдържание е известно на контролните органи. Релевират се доводи, че деянието разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид обстоятелството, 1 че жилетката е снабдена с декларация за съответствие, както и че нарушението е констатирано само за 4 броя жилетки, с ниска продажна цена от 8,49 лева. Алтернативно, ако съдът не отмени наказателното постановление се иска намаляване на наложената имуществена санкция до минималния предвиден размер.

В съдебно заседание жалбоподателят „*****” ООД - редовно призован се представлява от адв. Стойчев, надлежно упълномощен. В хода на съдебните прения адв. Стойчев пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради липса на точно основание, на което е наложено административното наказание. Посочва, че декларация за съответствие е изискуема само когато закон предвижда това. Поддържа се също, че в наказателното постановление не е изяснено в коя точно хипотеза попада нарушението и дали инструкцията за безопасност съдържа цялата изискуема информация. Отново се иска приложение на чл. 28 ЗАНН.

Въззиваемата страна – ДАМТН – редовно призована - не изпраща процесуален представител. В постъпило по делото писмено становище подробно се аргументира законосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговото потвърждаване. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 21.10.2020 г. свидетелят Б. Ив. П., старши инспектор в ДАМТН, заедно с негов колега извършил планова проверка на търговски обект „ОМВ Мусагеница”, находящ се в гр. София, бул. *******, стопанисван от „*****” ООД. В хода на проверката свидетелят П. установил, че в обекта се предлага за продажба светлоотразителна жилетка за деца – без марка, модел: Item No.

38117, сериен номер 009003, партиден номер 2063565, артикулен номер 133258 / на търговеца/, баркод 8711252381176, производител А.I.E., The Netherlands, произход Китай. Светлоотразителната жилетка била в електриковозелен цвят, със сиви ленти. Върху жилетката бил зашит етикет, съдържащ следните данни: Size S, Max 25x, 100 % Polyester, EN 340:2003, DIE EN 1150:1999, CEO 0197 и пиктограми за начина на почистване. Жилетката била опакована в полиетиленов плик, в който имало и картонена обложка. На обложката били нанесени следните данни: Reflecting safty vest for children, 32 12 years, маркировка за съответствие СЕ, данни за производител. Опаковката съдържала и инструкция за употреба на различни езици, вкл. и на български език. Върху опаковката бил залепен стикер, посочващ дистрибутора за България – „******* ЕООД, гр. София, ул. ******** Обявената цена на предлаганата за продажба светлоотразителна жилетка била 8,49 лева. В обекта имало 4 броя такива жилетки. Свидетелят П. установил, че горепосоченото лично предпазно средство се предлага без да се придружава от СЕ декларация за съответствие или обявен интернет адрес, на който може да бъде открита. Свидетелят уведомил управителя на търговския обект за констатациите и изискал СЕ декларация за съответствие, но такава не била представена. За извършената проверка бил съставен констативен протокол.

Въз основа на така установеното свидетелят П. счел, че дружеството е нарушило изискванията на чл. 4б, т.3 ЗТИП вр. чл. 12, ал. 1 от НСИОСЛПС, поради което до „*****” ООД била изпратена покана за изпращане на представител за съставяне на АУАН. На посочената в поканата дата не се явил представител на дружеството и АУАН бил съставен в отсъствие на представител на жалбоподателя. Актът бил предявен за връчване на служител на „*****” ООД, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и впоследствие. Тъй като лицето, на което бил предявен АУАН не представило пълномощно до „*****” ООД било изпратено искане за представяне на такова. В отговор прокуристът на дружеството потвърдил извършените от служителя действия, както и получаването на АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН Главният директор на Главна дирекция „Надзор на пазара” при ДАМТН издал обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен на наказаното дружество та 01.06.2021 г., а на 07.06.2021 г. по пощата била депозирана и жалбата срещу него.

Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля Б. Ив. П., констативен протокол № 001277/21.10.2020 г., заповед № А-440/12.06.2017 г. на председателя на ДАМТН, заповед № А -641/16.11.2020 г. на председателя на ДАМТН, декларация за съответствие, писма, разписа за връчване на АУАН, писмо от прокуриста на „*****” ООД до ДАМТН, известия за доставяне, пощенски 3 плик.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Б. Ив. П., тъй като същите са обективни, добросъвестно депозирани и информативни досежно значимите за предмета на доказване факти. Б.П., в качеството си на инспектор в ДАМТН, е извършил проверка в стопанисвания от жалбоподателя обект и е констатирал предлагането за продажба на лично предпазно средствосветлоотразителна жилетка, което не се придружавало от ЕС декларация за съответствие, нито е бил посочен интернет адрес, на който същата би могла да бъде открита. В потвърждение на заявеното от свидетеля е и представения по делото констативен протокол от извършената проверка № 001277/21.10.2020 г. Следва да се отбележи, че свидетелят добросъвестно пресъздаде пред съда своите лични възприятия във връзка с осъществената проверка, като у него не се констатира стремеж да създаде цялостно неблагоприятно впечатление за жалбоподателя, напротив, същият е обективен – в показанията си посочи както установената липса на СЕ декларация за съответствие, така и изтъкна изпълнението от страна на жалбоподателя на други негови законови изисквания, свързани с инструкцията за безопасност, етикетирането на български език, както и наличието на СЕ декларация за съответствие за другия вид предпазна жилетка, предлагана в търговския обект.

Съдът се довери и на събраните по надлежния ред на чл. 283 НПК писмени доказателства - заповед № А-440/12.06.2017 г. на председателя на ДАМТН, заповед № А -641/16.11.2020 г. на председателя на ДАМТН, декларация за съответствие, писма, разписа за връчване на АУАН, писмо от прокуриста на „*****” ООД до ДАМТН, известия за доставяне, пощенски плик, които установяват компетентността на актосъставителя и АНО, обстоятелства, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, датата на получаване препис от НП.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от получаване на препис от НП /препис от НП е връчен на жалбоподателя на 01.06.2021 г., видно от известие за доставяне, а жалбата е подадена на 07.06.2021 г., по пощата, видно от пощенското клеймо върху представения плик/, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен 4 контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи - видно от т. 7 на заповед № А-641/16.11.2020 г. на председател на ДАМТН свидетелят Б. Ив. П. е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения на Закона за техническите изисквания към продуктите. Видно от т. 1 от заповед № А440/12.06.2017 г. председателят на ДАМТН е делегирал правомощията си да издава наказателни постановления и на Главния директор на Главна дирекция „Надзор на пазара”, който е издал процесното НП.Спазени са и посочените в чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН давностни срокове – нарушението е установено при извършване на проверката на 21.10.2020 г., АУАН е съставен два месеца по – късно на 14.12.2020 г., а НП е издадено на 17.05.2021 г., преди изтичане на шестмесечния срок по чл. 34, ал.3 ЗАНН. АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити. Съдът намира, че нарушението е описано ясно и конкретно, като му е дадена съответстваща на фактическото описание правна квалификация, като не е налице разминаване между описанието на нарушението в АУАН и НП, поради което не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

По отношение процедурата по съставяне и предявяване на АУАН съдът намира следното: Актът за установяване на административното нарушение е съставен в отсъствие на нарушителя, след като същият е бил надлежно поканен за изпращане на представител. Впоследствие АУАН е предявен на м.н.а - служител на дружеството – жалбоподател и на същата е връчен екземпляр от АУАН. Въпреки непредставянето на пълномощно, с което да е удостоверена представителната власт на този служител, доколкото по делото е налице писмо от прокуриста на „*****” ООД – Елинка Узунова до ДАМТН, с която същата потвърждава правото на Нинова да получава съобщения от административни органи, както и потвърждава получаването на 5 екземпляр от АУАН, то правото на защита на дружеството не е било накърнено.

От събраните по делото доказателствата се установи, че „*****” ООД в качеството си на търговец по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ЗТИП и дистрибутор по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на НСИОСЛПС е адресат на разпоредбата на чл. 4б, т.3 ЗТИП.

Установи се, че дружеството- жалбоподател „*****” ООД е предлагало за продажба в стопанисван от него търговски обект светлоотразителна жилетка за деца, като при предлагането същата не е била придружена от СЕ декларация за съответствие, нито е бил посочен интернет адрес, на който тази декларация би могла да се открие. Свидетелят П. е категоричен, че и след разговор с управителя на търговския обект такава декларация не е била представена. Наличието на такава декларация е било необходимо с оглед изискванията на чл. 12, ал. 1 от НСИОСЛПС /издадена на основание чл. 7 ЗТИП/, според която разпоредба в съответствие с изискванията на чл. 11, параграф 2, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2016/425 дистрибуторът проверява дали личното предпазно средство се придружава от инструкциите и информацията, посочени в т. 1. 4 от приложение II на Регламент (ЕС) 2016/425, на български език, в т.ч. и декларация за съответствие, съгласно т. 1.4 на приложение II. Не може да се сподели възражението на жалбоподателя, изложено в жалбата, че цитираната светлоотразителна жилетка притежава декларация за съответствие, която многократно била представяна на контролните органи от ДАМТ при различни проверки. Дружеството е наказано за това, че при предлагането за продажба на 21.10.2020 г. процесната жилетка не е била придружавана от декларация за съответствие, нито е бил посочен интернет адрес, на който същата може да бъде открита. Представянето на тази декларация на контролните органи по повод други проверки – на други търговски обекти, извършвани по друго време и от други търговци, не изключва отговорността на дружеството, че на процесната дата, в процесния търговски обект личните предпазни средства – светлотразителни жилетки са били предлагани без да се придружават от декларация за съответствие.