Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 03.05.2023, Административен съд - Габрово

Съд
Административен съд - Габрово
Дело
84/2022
Подписан
03.05.2023

Цитирани разпоредби

  • чл. 110, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 112 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 - чл. 124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 123, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161, ал. 1 и ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161, ал. 1 и ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 37, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 56 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 17 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 35, т.6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 35, ал. 6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 48, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

Р

Е Ш Е Н И Е

№

30 гр.

Габрово, 03.05.2023 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от двадесет и осми март, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА и секретар – Радина Церовска, като разгледа материалите по адм. дело № 84 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-816 от 10.05.2022 г., подадена от С.П.П. ***, с ЕГН: **********, против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000721004169-091-001 от 24.01.2022 г., издаден от началник сектор „Ревизии“, в частта му, в която е потвърден с Решение № 38 от 18.04.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Велико Търново при Централно управление /ЦУ/ на НАП.

С обжалвания РА са установени задължения за внасяне от страна на ревизираното лице и настоящ жалбоподател в размер на 23 937.13 лв., от които – 17 522.41 лв. главница като задължение за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и 6 414.72 лв. лихва за забава.

РА е издаден въз основа на издаден РД № Р-04000721004169-092-001 от 10.12.2021 г. и с него по отделни годишни данъчни периоди, считано от 2016 г. до 2019 г., вкл., са установени за внасяне задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.

Установено е превишение на разходите над приходите на РЛ за всяка от четирите години, поради което е счетено, че са налице обстоятелства за провеждане на ревизията по специален ред– чл. 122 и сл. ДОПК, като основанията са такива по т.

2 и т. 7, а именно: данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получени доходи или приходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на РЛ не съответства на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

В подадена против РД жалба до ТД на НАП – Велико Търново в тази връзка П. оспорва наличието на основания за прилагане на чл. 122 от ДОПК. Нормата съдържа оборима презумпция за наличието на подлежащи на облагане с данъци печалба или доходи когато стойността на имуществото явно и съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него или направените разходи от ДЗЛ и свързаните с него лица. Оспорва се началното салдо на проверявания период, т.к. ДЗЛ е декларирало, че е започнало същия със значителна налична сума в брой на стойност 240 000 лв., като част от тази сума е получено наследство по завещание от 1986 г. без конкретизирана сума; 94 158.07 лв. изплатена гаранция от ФГВБ /депозит в „КТБ“/; от 2006 г. до 2017 г. е получавал от майката на своята съпруга ежемесечо теглени от банковата й сметка суми от 700.00 лв. в замяна за полагани лични грижи, като представя банкови бордера, съставляващи част от тези, с които разполага; получени суми от бащата на жалбоподателя на стойност 10 266.39 лв., поради което приетата като начално салдо сума за 2016 г. е неправилно и немотивирано определена като размер.

Въз основа на този РД е издаден процесния РА, с който се установяват задължения на жалбоподателя за процесните периоди по години към 24.01.2022 г. на стойност 23937.13 лв., от които 17522.41 лв. главница от дължими данъци по чл. 17 от ЗДДФЛ и 6 414.72 лв. лихва към датата на изготвянето на РА. В РА е отразено, че жалбоподателят е внасял средства по банкови сметки на дъщеря си Л.П., които за 2016 г. са 39 200.00 лв.; за 2018 г. – 44 700.00лв.; за 2019 г. – 8 500.00 лв., като е прието за неоснователно твърдението му, че самата Пенчева му ги е оставяла на съхранение като нейни лични средства от положен от нея труд във Великобритания и той ги е внасял след това по сметките й. Не са представени доказателства дали, кога и по какъв начин тези пари са внесени от Пенчева и предадени на баща й, декларирани ли са при внасянето им от друга държава. От задълженото лице /ЗЛ/ не са декларирани средства, държани от него в брой през тези години с такъв произход, което противоречи на твърдението му, че е съхранявал пари, предоставени му от неговата дъщеря. За ревизирания период е установен недостиг на средства, т.к. получените доходи от лицето не съответстват на имущественото и финансовото му състояние – налично имущество и разходи. Това превишение за годишния данъчен период е основание за прилагането на чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, според която норма не е необходимо установяване източника на доходите, а наличието на такива се презумира, като се счита, че е налице подлежаща на облагане дейност и приходи от такава. Така по периоди НАП установява следното:

1.За 2016 г.:

Парични средства в брой у лицето в началото на този годишен период не са налице. Установена е само б. наличност от 5 495.64 лв. /л.68 – РД/. Към тази б. наличност са прибавени приходите от наеми, от продажба на имущество, други източници – дарения, наследство и др., получени суми по вземания от трети лица – заеми, лизинг, получени парични заеми – общо 78 100.45 лв.

От сбора са извадени установените разходи за периода – комунални по фактури от доставчици, за придобиване на имоти и движими вещи, платени суми по задължения към други лица, предоставени парични заеми, разходи за пътувания и екскурзии, разходи за платени данъци, такси, осигурителни вноски и други публични задължения на лицето, други разходи, като общата стойност на разходите възлиза на 155 851.04 лв. Внесените по сметка на Л.П. средства ревизиращите органи са счели за разходи на П., които следва да се впишат в съпоставката за годината като други разходи, предвид факта, че ЗЛ не ги е декларирало, като за годината те възлизат на 39 200.00 лв. Те са отчетени като други разходи в едно с платени от РЛ депозит за участие в търг, такси за ЧСИ, за Агенция по геодезия КК и различни банкови такси.

В края на периода е налице б. наличност от 5 237.37 лв.

Въз основа на тези данни органите на НАП считат, че е налице превишение на разходи над приходите в размер на 77 482.31 лв., което е данъчна основа за периода, през който жалбоподателят е получил и декларирал само доходи от наем. Определен е данък от 10% върху сумата или 7 748.23 лв. и лихва за забава от падежа – 1.05.2017 г. – 3 723.75 лв.

2. За 2017 г.:

Началното салдо за годината стартира с наличните банкови средства, с които приключва 2016 г., като в графа „пари в брой“ не са посочени налични средства.

В приходната част на рекапитулацията са налице същите източници, аналогични на тези от предходната година. Като приход са отчетени 19 000.00 лв., внесени по сметката на РЛ от Христо Христов, посочени като „други облагаеми доходи“, т.к. не е установено основанието, на което същите са получени от П. /л. 69, т. 1.6., л. 72, стр. втора и л.74, т.8 от РД/. Специално тази сума органите на НАП са счели, че е подлежаща на облагане по реда на чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ, тя съставлява доходи с неустановен произход. Също така тази сума влиза и в приходната част на рекапитулацията за 2017 година.

В разходната част перата са също аналогични, но липсват плащания на П. по сметката на дъщеря му Л.П., отнесени към други разходи, т.к. такива операции не са установени за този период.

Налице е превишение на разходите над приходите в размер на 3 311.55 лв., което е данъчна основа за периода, през който е ревизирана и съпругата на жалбоподателя, при която се установява превишение на доходите спрямо разходите с 2 633.86 лв. и е направена компенсация с установения при П. недостиг за същия период. След компенсацията се установява недостиг за годината /превишение на разходите над приходите/ в размер на 677.69 лв.

Освен това за установените други доходи с неустановен произход на стойност 19 000.00 лв. е определен е данък от 10% върху сумата или 1 967.769 лв. и лихва за забава от падежа – 1.05.2018 г. – 746.17 лв. на това основание.

Годината приключва и с б. наличност от 4 029.90 лв., която сума отново се третира като преходен остатък и се прехвърля като начално салдо на налични парични средства по банка за 2018 година.

3. За 2018 г.:

Към началното салдо от банковата наличност за годината са добавени отново приходите на П. с аналогичен произход на този, от предходните два годишни периода.

От сборът са извадени разходите за същата година, като и за този период като други такива са отчетени суми, които жалбоподателят е внесъл по банкови сметки на дъщеря си Л.П., възлизащи на стойност 43 000.00 лв. за годината.

Налице е установено превишение на разходите над приходите на РЛ в размер на 56 049.93 лв., което е данъчна основа за периода. Определен е данък от 10% върху сумата или 5 604.99 лв. и лихва за забава от падежа 1.05.2019 г. – 1 557.07 лв.

В края на периода банковата наличност е 14 664.44 лв.

4. За 2019 г.: В началото на периода салдото е банковата наличност, съставляващо крайно салдо за 2018 година – 14 664.44 лв.

Приходната част отново е сформирана основно от получени през годината наеми, доходи от прехвърляне на имущество, необлагаеми доходи – върнати суми от ЧСИ, възстановена сума ОДЗ и доходи от лихви, възстановени заеми, получени заеми.

Разходната част е сформирана от платени заеми, предоставени лични парични средства на трети лица, платени публични задължения – данъци, такси и осигуровки, разходи за пътувания и екскурзии, а към други разходи отново е включена сумата на направените от П. вноски по банковите сметки на дъщеря му на стойност 8 500.00 за тази година.

Налице е превишение на разходите над приходите в размер на 36 669.96 лв., което е данъчна основа за периода, през който жалбоподателят е получил и декларирал доходи от наем.

При съпругата на жалбоподателя за същия период се установява превишаване на приходите спрямо разходите с 14 655.74 лв., с която сума се извършва компенсация по отношение резултата на П. за недостиг на средства и след приспадането се формира нова сума на недостига от 22 014.22 лв.

Определен е данък от 10% върху сумата или 2 201.42 лв. и лихва за забава от падежа – 1.05.2020 г. – 387.73 лв.

В жалбата си до директор дирекция ОДОП против процесния РА П. възразява, че РД, съответно и РА, са обосновани с наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, като изтъкнатите от него аргументи не са обсъдени при издаването и на РА, въпреки че доказателства за тях са предоставени на ревизиращите органи още след съставянето на РД и това съставлява процесуално нарушение. Също така в РД и РА се твърди, че П. многократно е захранвал сметката на дъщеря си през процесния период от свои лични средства, но не са приложени доказателства в тази насока.

Ревизията на дъщеря му е вече приключила, като е съставен РД от 3.12.2021 г. В него са установени получени от дъщеря му суми от трудови възнаграждения, както и от продажбата на недвижим имот. В нарушения на процесуалните правила ревизиращите органи не са изискали обяснения от Л.П. за изясняване на относимите към случая факти. С оглед изложеното жалбоподателят намира, че не са налице основания за преминаване към ревизия по особен ред и се явява неприложима презумпцията за наличие на подлежащ на облагане недеклариран и недоказан по своя произход доход.

С Решението на директор дирекция ОДОП процесният РА е отменен частично – в частта му, в която за 2017 г. е установен допълнително данък в размер на 67.77 лв. и лихва в размер на 25.70 лв. и актът е потвърден в останалата му част. Счита се, че надвишението на разходите на приходите с тази сума не е съществено. За същата година обаче остава задължението за данък на физическото лице за сумата от 19 000.00 лв., като доход с неустановен източник.

По направените в жалбата възражения решаващият орган е изразил следното становище:

От РЛ са изискани обяснения и декларации за произхода на средствата, съставляващи надвишение на направените от него разходи над получените приходи. Същият представя седем договора за паричен заем, по силата на които е получил в заем определени парични суми от различни физически лица, които към проверката той не е възстановил. По отношение на средствата, с които е захранил сметките на дъщеря си, обяснението е, че това са нейни лични спестявания от трудовите й възнаграждения, които тя му е предоставила за съхранение и които той в последствие е внесъл по нейните сметки.