Присъда № 17 от 28.06.2023, Районен съд - Свиленград

М О Т И В И към ПРИСЪДА №17 от 28.06.2023 година по НОХД №231 /2023 година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт по Досъдебно производство №342/2022 година по описа на РУ - Свиленград, преписка с вх.№ 2362/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград , С. С. –Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград повдига обвинения на:

М. Р. Д. с ЕГН: **********, родена на ************ г. в гр.

Свиленград, обл. Хасково, българска гражданка, ромски произход, живуща в гр. **********************, неомъжена, не работи, неграмотна, но може да полага подпис, , неосъждана, за това, че: На 14.09.2021 г. в гр.

Свиленград, обл. Хасково, пред Първи наказателен състав на Районен съд Свиленград в публично съдебно заседание по НЧХД № 624/2021 г. по описа на същия съд, в качеството си на свидетел, устно и съзнателно потвърдила неистина, като дала показания, затова, че на 18.04.2021 г. пред частен дом, находящ се на *********** в гр. Л., обл. Хасково, лицата М.С.И. и С.И.Ш. – двамата от гр. Л. са нанесли побой на А.В.С. от същия град; скъсали дрехите, с които бил облечен, след което М.С.И. го преследвал по улицата с моторно превозно средство /автомобил/, управлявайки с 200 км/час, като заявила следното: „След това С. и М. се нахвърлиха върху А. и започнаха да го блъскат…“; „След това А. падна на земята, а С. и М. започнаха да го удрят с юмруци и „текмета“ /с краката/. Започнаха, ама бой, ти да видиш какво е това бой. Страшен бой! На А. окото беше посинено, гърбът му целият беше насинен. От устата му започна да тече кръв, едва се измъкна от С. и М..“;

„Той /М./ в ромската махала караше с 200 км/час.“; „Аз видях с очите си, как той /М./ взе колата и гони А.. От боя върху него нито яке остана, нито фанела, нищичко!“; „Той /М./ щеше да го убие.“ - престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 1 от Наказателния кодекс .

След изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК, съдът на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,и впредвид изявлението на защитата и подсъдимият , на основание чл. 252, ал. 1 от НПК се пристъпи незабавно след приключване на разпоредителното заседание към разглеждане на делото по реда на глава 27,чл.371,т.1 от НПК.

В предвид своевременното отправено искане от страна на защитника, съдът след провеждане на разпоредителното заседание и произнасяне по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК ,разпореди предварително изслушване на подсъдимият за даване на съгласие по чл.371, т. 1 от НПК.

Подсъдимата М. Р. Д. ,на предварителното изслушване заяви,че е съгласна да не се разпитват всички свидетели, както и съдът да се ползва от съответните протоколи за разпит на свидетели без да се разпитват същите.

1

На основание чл.372, ал.1 от НПК, съдът разясни на подсъдимата правата й по чл.371, т.1 от НПК и я уведоми, че съответните протоколи за разпит от досъдебното производство на свидетели/в случая всички / ще се ползват при постановяване на присъдата.

След разяснения на правата на подсъдимата и след като установи ,че съответните действия по разследването са извършени при условията и реда предведен в НПК на основание чл.372,ал.3 от НПК съдът прие ,че следва да одобри съгласието на подсъдимият и защитника му да не се провежда разпит на свидетелите ,като при постановяване на присъдата непосредствено ще се ползва от съдържанието на съответните протоколи по досъдбеното производство на основание чл.372, ал.3 от НПК.

По същество защитникът на подсъдимата, в хода на пренията пледира за постановяване на оправдателна присъда по повдигнатото обвинение, с доводи за недоказаност на обвинението, поради липса на убедителни доказателства, категорично установяващи извършването на престъпното деяние и вината на неговия подзащитен. В подкрепа на тази си процесуална теза, се позовава на недоказаност на обвинението,като счита,че същата не била осъществила изпълнителното деяние на престъпния състав и в тази връзка моли съда да признае подсъдимата за невиновна по повдигнатото обвинение. Твърди се от защитникът на подсъдимата ,че изложеното от нея пред първи наказателен състав в публичното съдебно заседание по НЧХД №624/2021г. по описа на РС Свиленград било обективно вярно и подсъдимата изложила нейните впечатления от случилото се, поради което липсвало както от обективна страна,така и от субективна страна извършено от подзащитната му,престъпно деяние. Отделно от това сочи,че дори и да се приеме,че твърденията на подзащитната му ,не отговаряли на истината,то нейните показания по никакъв начин не били довели до погрешен съдебен акт,поради което отново защитникът на подсъдимата намира,че от последната не е осъществен престъпния състав на чл.290 от НК. Намира още,че дори и да има осъществено деяние,то същото не било обществено опасно,поради което следвало съда да приложи чл.9,ал.2 от НК. По изложените доводи моли съда да оправдае подзащитната му.

Подсъдимата М. Р. Д. , не се признава за виновна по предявеното й обвинение,като отказва да дава обяснения по случая. Придържа се към становището на защитника си по същество ,като твърди че била казала истината тогава и държи на всичко казано от нея пред съдебния състав по НЧХД. В правото си на последна дума, същата моли съда да я оправдае по повдигнатото обвинение.

Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието.

Счита, че събраните в рамките на досъдебното производство писмени и гласни доказателства по безспорен начин установяват обвинението,като развива подробни доводи в тази насока. По същество ,счита че липсват 2 многобройни смекчаващи вината обстоятелства ,поради което намира че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК.

Досежно определяне на наказанието на подсъдимата, прокурорът,предлага да бъде наложено наказание - „Лишаване от свобода” в размер на около 6 месеца ,като съдът отложи наказанието ЛС за срок от 3години .Що се отнася до вещественото доказателство –диск с аудиозапис от ЕЕН 112 от дата 18.04.2021г. ,пледира да остане приложен по делото.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено следното от фактическа страна:

Подс. М. Р. Д. живеела на семейни начала със св. В.Г.С. ,баща на св.

А.В.С. ,като и тримата живеели на адрес в гр. ****************.

Свидетелката З.А.П. живеела на семейни начала със свид. М.С.И. от около 20 години в гр. Л., в къща находяща се на ***********,като свид. И. бил пастор в църквата в ромската махала в гр. Л..

Свид. З.А.П. , в обитавания от нея имот на ул.Люляк №2, ползвала помещение, с функции на магазин за дрехи и обувки, в който основно работела тя.

На 18.04.2021 година (неделя) следобед, около 17:30 часа, при свид. З.П. и свид. М.С.И. пристигнал свид. С.И.Ш.. Последният нямал кръвна връзка с двамата свидетели /З.П. и М. И./ , но били сватове , тъй като дъщерята на свид. С. Ш. живеела на семейни начала със сина на свидетелите П. и И..

След като пристигнал в дома на свид. М. И. и З.П., свид. С. Ш. и свид. М.

И. седнали на пластмасови столове да пият минерална вода пред къщата - на тротоара на улицата ,като разговаряли, чакайки да стане време за да отидат на църква.

В близост до тях, до тротоара - на пътното платно, свид. М. И. бил паркирал автобуса, собственост на дружеството «Язаки», на който бил шофьор. Паркираното до свид. М. И. и свид. С. Ш. МПС-во, представлявало пречка да бъдат забелязани от лица, които евентуално биха преминали по улицата покрай тях с автомобил или пеша.

Времето било ясно и все още не се било стъмнило. Фасадата на магазина, на която се намирал голям прозорец била на около два метра разстояние от двамата мъже. Свид. П. се намирала в магазина, като можела да вижда ясно през големия прозорец какво се случва на улицата, пред дома й.

Не след дълго при свидетелите М. И. и С. Ш. дошъл свид. А. С.. Същият застанал в непосредствена близост – на около 10-20 сантиметра до стола на свид. М. И. и му поискал парична сума 10.00 лева.

Свид. М. И. му отговорил, че няма десет лева, при което безпричинно свид. А. С. го ударил в областта на устата с дясната си ръка на която имало поставен метален бокс, закрепен с бинт около долната й част.

3

След като ударил един път свид. М. И., свид. А. С. се обърнал към близкоседящия до него на друг стол св.С. Ш. и отново без конкретен повод ударил със същата ръка и него в областта на дясното око. След което продължил да му нанася удари с юмруци, в областта на лицето му. От силата на ударите с ръка с поставен на нея метален бокс от страна на свид. С., свид.

С. Ш. паднал на земята.

В резултат на нанесените удари основно в областта на дясното око, лицето му се разкървавило и челото му било разцепено.

През това време свид. М. И. се чувствал замаен от получения в устата удар и не реагирал за оказване на помощ на свид. С. Ш..

В същото време, свид. П. била наблюдавала всичко случващо се на улицата, което я изплашило много, поради което побързала да излезе навън, като в бързината си ударила челото в някаква стена на къщата й.

Успяла да стигне до мъжа си и до свид. А. С., който продължавал да нанася юмручни удари по лицето на свид. С. Ш.,като свидетелката забелязала че св.А. С. има метален бокс закрепен за дясната ръка,с която удрял свид. С.

Ш..

Тя закрещяла силно, тъй като се изплашила от случващото се и надявала по този начин да спре А. С., за да преустанови боя.

Не след дълго, свид. С. А. престанал да удря свид. Ш. и побягнал.

Свид. А. С. след като бил побягнал от мястото на инцидента, в късния следобяд на 18.04.2021 г. отишъл до имота на свид. А.Д.Й.. Там направил опит да се укрие в стопанска постройка /“сълма“/, която се намирала в двора на свид. Й.. Излизайки от дома си, свид. Й. забелязал свид. С. и го попитал какво прави там, при което последният му отговорил, че се крие, тъй като бил направил беля,като му обяснил , че бил ударил М. - пастора. Тогава свид. Й. му казал да си тръгва, което свид. С. сторил, след което се запътил към дома си. Докато били разговаряли, свид. Й. не видял свид. С. да има някакви видими следи от удари и по същия нямало кръв, синини или подутини.

След оттеглянето на св.А. С. ,свид. П. видяла, че кожата на челото на свид. Ш. е разкъсана, лицето му е обляно с кръв и от дясното му око тече кръв.

След като бил паднал на земята в резултат на ударите и впоследствие, в резултат на продължилия спрямо него бой, свид. Ш. бил загубил съзнание.

Същият лежал на земята и не се движел.

За да разберат дали свид. Ш. е жив, двамата - с вид. И. и свид. П. започнали да му говорят на висок глас, задавайки му въпроси. Не след дълго, последният вдигнал леко една от ръцете си, показвайки им, че ги чува.

Тогава свид. И. се обадил на Спешен телефон 112 за да уведоми за случая, искайки да дойде автомобил на Спешна помощ, който да откара свид.

Ш. за оказване на медицинска помощ.

След няколко минути пристигнала линейка на ЦСМП - Хасково, филиал 4

Свиленград, която откарала пострадалия Ш. до болнично заведение в гр.

Свиленград, откъдето след това същият бил транспортиран до МБАЛХасково, а впоследствие още същия ден - и в Клиника по очни болести към УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД – Пловдив.

Там било проведено неговото лечение. Като резултат от нанесения бой свидетелят Ш. получил лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК, изразяваща се хематом на клепачите, кръвоизлив под лигавицата на очната ябълка и краткотрайно отслабване на зрението с дясното око.

След подадения телефонен сигнал, на мястото, няколко минути по-рано от екипа на Спешна помощ, пристигнал и такъв от полицейски служители на РУСвиленград, които били на смяна през същия ден /18.04.2021 г./, включително и свидетеля Д.П.Д., който работел в Участък – Л. при РУ-Свиленград, сектор „Охранителна полиция“.

Същият възприел нараняването на дясното око на свид. Ш., тъй като било видимо.

Свид. М. И. разказал на свид. Д. за случилото се малко по - рано през деня, като посочил, че извършител на побоя над двамата пострадали е св.А.

С..

По-късно през деня, свид. М. И. също бил прегледан в медицинско заведение - ЦСМП - Хасково, филиал Л., след което бил освободен за домашно лечение.