Решение № 179 от 03.10.2022, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Бяла, 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Т. Дочев при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Пламен Т. Дочев Гражданско дело № 20224510100262 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Предявен е иск с правно чл.422/ГПК.

В исковата молба на ищеца се излагат твърдения, че ответната страна дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 58/2022г. на БРС.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника И. С. А., ЕГН: **********, дължи заплащане на сумата от 352.77 лв. (триста петдесет и два лева и 77 ст.) за обекти на потребление заведени с абонатни номера аб.№: ********** и ****. В посочената сума се твърди, че са включени неплатените фактури в размер на 339.72 лв. (триста тридесет и девет лева и 72 ст.), представляваща главница за ел.енергия по фактури издадени в периода 09.07.2021г. - 24.09.2021г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 13.05 лв. (тринадесет лева и 05 ст.), представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 13.01.2022 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № 1700079104 към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело.

Молят да им се присъдят юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г.

1

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с който оспорва иска по основание и размер.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните при спазване на разпоредбите на чл.235, ал.2 от ГПК, прие фактическата обстановка и от правна страна изведе следното:

По допустимостта: С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл.422 ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.

410 или чл. 417 ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл.422, вр. с чл.415 от ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което, вече е била издадена заповедта за изпълнение п о чл.410 от ГПК. В случая е налице надлежно извършено плащане от длъжника след подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 07.04.2022г. за цялото задължение по издадената заповед, респ. за това вземане е отпаднал правният интерес от предявяването на установителен иск по чл.422 ГПК. В този смисъл е и разрешението в т.9 от Тълкувателно решение № 4/2013г., постановено по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

По основателността: От приетите по делото и неоспорени доказателства се установява, че между страните по делото са съществували валидни договорни отношения по повод ползвана ел.енергия. Във връзка с това били издадени фактури за периода 09.07.2021 г. - 24.09.2021г.

Липсва спор, че главниците по тях са заплатени след издаването на заповедта за изпълнение № 32/26.01.2022г. по ч.гр.д. № 58/2022г. на БРС.

Не е спорно също, че дължимата и претендирана в настоящото производство лихва за забава, в общ размер от 13,50 лв. също е била заплатена преди депозирането на исковата молба.

Извършеното в хода на производството плащане от страна на ответника, ценено при условията на чл.235, ал.3 ГПК и в съответствие с указанията дадени в т.9 на ТР № 4/2013г. ОСГТК на ГК, обосновава извод, че установителният иск за сумата в размер на 352.77 лв., представляваща общия сбор на задължението и обезщетението по чл.86 от ЗЗД за забавено плащане по фактури за периода 09.07.2021г. - 24.09.2021г., за които суми в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 58/2022 г. на БРС, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.

По разноските и дължимите държавни такси: В т.см. следва да се вземе предвид, 2 че отговорността на страните за разноски по чл.78 от ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл.81 от ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Решението в т.см. обаче, е предпоставено от изхода на делото. Обусловено е и от кумулативното наличие на предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, (каквото безспорно е извършеното плащане в случая), като съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.

При посочените правни разрешения следва да се вземе предвид, че в случая исковете се отхвърлят, като погасени чрез плащане, след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК (от който момент се счита предявен и установителния иск по чл. 422 ГПК). От материалите по заповедното производство е установимо, че длъжникът е получил заповедта за изпълнение на 21.02.2022 г. по чл.47, ал.5 от ГПК. От този момент за него е започнал да тече едномесечения срок по чл.412, т. 8 ГПК, да изпълни доброволно задължението си, до 21.03.2022г. На 07.04.2022 г., извън срока за доброволно изпълнение длъжникът е внесъл по сметка на заявителя сумата, дължима по фактурите представени по настоящото производство. Следователно, плащането е станало след издаването на заповедта за изпълнение. Сумата от 377,72 лв. е постъпила по сметките на кредитора на 07.04.2022г. преди завеждане на исковата молба 12.04.2022г. С оглед на това следва да се приеме, че ответникът е станал причина за завеждане на делото. Тъй като длъжникът е погасил изцяло дълга си преди процеса, очевидно е, че е станал повод за завеждане на делото, тъй като в хипотезата на чл.422 от ГПК, исковата молба се счита за подадена от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 26.01.2022г. По тези причини настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника, тъй като с поведението си е предизвикал завеждане на производството от ищеца – и по арг. от противното на чл.78, ал.2 от ГПК следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски.

По разноските в заповедното производство: Исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство вкл. и разноските за него, а с оглед задължителните указания по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане. В случая дължимата сума е заплатена след депозирането на заявлението и издававено на заповедта за изпълнение, но разноските обаче, посочени в заповедта за изпълнение не са заплатени. Поради това в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените от него разноски в заповедното производство арг. от чл.78, ал.1 и ал.8, вр.чл.80/ГПК.

3

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК-****, с.а. гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ 258, Варна Тауърс Г, представлявано от П.С., Я.Д., Д.Д., чрез Я.Н. - проц.представител, иск за признаване на установено в отношенията между страните, че съществува вземане на ищеца против И. С. А., ЕГН********** от с.О., обл.Р., ул.“А.В.“ № *** за сумата в размер на 352.77 лв. (триста петдесет и два лева и 77 ст.) за обекти на потребление заведени с абонатни номера аб.

№: ********** и ****, в която сума са включени неплатените фактури в размер на 339.72 лв. (триста тридесет и девет лева и 72 ст.), представляваща главница за ел.енергия по фактури издадени в периода 09.07.2021г. - 24.09.2021г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 13.05 лв. (тринадесет лева и 05 ст.), представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 13.01.2022г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № **** към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които суми в хода на заповедното производство по ч.гр. д. № 58/2022г. на БРС, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като погасена чрез плащане след датата на завеждане на ч.гр. д. № 58/2022г. на БРС и издаване на ЗИПЗ № 32/26.01.2022г.

ОСЪЖДА И. С. А., ЕГН-********** от с.О., обл.Р., ул.“А.В.“ № *** да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК- **** с.а. гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ 258, Варна Тауърс Г, представлявано от П.С., Я.Д., Д.Д.,чрез Я.Н. - проц.представител, сумата в размер на 75.00 лв./седемдесет и пет лева/ – д.т. за исковото производство и 100.00 лв./сто лева/ - юрисконсулско възнаграждение, както и разноските, сторени в заповедното производство в общ размер на 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, от които 25.00 лв. платена държавна такса и 50.00 лв. юрисконсулско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бяла: _________/п/_____________

4