Решение № 340 от 16.12.2019, Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ 340 гр.Кюстендил, 16.12.2019год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд -

Кюстендил, в открито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

АСЯ СТОИМЕНОВА при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева

КАНД № 310 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.217 и сл. от АПК.

Районно управление - Дупница при ОД на

МВР-Кюстендил, чрез началника Б. Д., обжалва решението на Дупнишкия районен съд от 30.09.2019год. по НАХД № 861/2019год., с което е отменено Наказателно постановление № 19-0348-000382/10.06.2019год. Жалбата съдържа бланкетни доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон – отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорват се решаващите изводи на въззивния съд за неяснота на предявеното обвинение. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът Д.И.Л. ***, чрез пълномощника си адв. Е.М., изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба, като счита оспореното решение за обосновано и правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено

Наказателно постановление № 19-0348-000382/10.06.2019год., издадено от началника на Районно управление - Дупница при ОД на МВР – Кюстендил, с което на Д.И.Л. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00лв. на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 24.05.2019год., около 01,00 часа, на път III-6204, км. 7+830 в посока от гр. Сапарева баня към с.

Овчарци, управлява лек автомобил с несъобразена с пътните условия скорост и при извършване на десен завой губи контрол над МПС, навлиза в лентата за насрещно движение и се удря вляво в еластична предпазна ограда /мантинела/, вследствие на което реализира ПТП с материални щети.

За деянието е съставен АУАН № АА230227/24.05.2019г., в който е описана идентична фактическа обстановка. С акта и НП е предявеното обвинение за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Сочи се, че водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.

Във въззивното производство са разпитани актосъставителят и свидетелят по акта, които са извършили проверка на място след получен сигнал, т.е. не са очевидци на нарушението, и които само потвърждават констатациите в АУАН. Свидетелите сочат, че съобразно местоположението на автомобила извън пътната лента са описали нарушението; че водачът е заявил, че е карал бързо и по тази причина е настъпило ПТП.

При изложените обстоятелства, районният съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност.

Приема се, че предявеното обвинение е неясно, като АНО е възпроизвел част от законовата норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП без да конкретизира с кои обстоятелства не е съобразена скоростта на движение на процесното МПС и съотв. причината за настъпилито ПТП. Горният извод е обоснован от анализа на съдържанието на АУАН и НП, а неясното обвинение е квалифицирано като съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на нарушителя и съдебния контрол за законосъобразност.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

Въззивното решение е правилно. Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция изцяло възприема. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила.

Поддържаните в касационната жалба твърдения за съществено нарушение на процесуалните правила, както и на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, са неоснователни.

Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за деяние осъществяващо състава на нарушението по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – за причинено пътнотранспортно произшествие вследствие на движение с несъобразена скорост по см. на чл.20, ал.2 от ЗДвП и конкретно в случая с пътните условия. Следва частично възпроизвеждане на цитираното законово правило в съдържанието на АУАН и НП.

Така формулираното обвинение е неясно и възпрепятства правото на защита на нарушителя, както и упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на НП. Констатираният порок на АУАН, повторен и от АНО, не може да бъде преодолян в процеса на доказване, вкл. чрез събраните гласни доказателствени средства.

„Бързото“ каране по твърденията на свидетеля, също не внася конкретика относно фактите на нарушението. Липсва яснота с кой фактор по чл.20, ал.2 от ЗДвП не е съобразена скоростта на движение на процесния автомобил, а посочените в АУАН и НП пътни условия не са сред установените от законодателя. Като следствие от горното е останал неясен механизма на настъпилото пътнотранспортното произшествие и причината за същото, т.е. на признаците от обективната страна на деянието. Налице е съществено процесуално нарушение при описание на съставомерното деяние и при предявяване на обвинението, в който смисъл са и решаващите изводи на въззивната инстанция за незаконосъобразност на НП. Като го е отменил районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2, предл.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Административният съд Р Е

Ш И:

ОСТАВЯ В

СИЛА решението на Дупнишкия районен съд от 30.09.2019год., постановено по НАХД № 861/2019год.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

Председател: Членове:

1. 2.