Решение № 310 от 28.11.2022, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. С., 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20225400500200 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 25/31.03.2022 г. по гр. д. № 18/2021 г. З. районен съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79 ал. 1 от ЗС да бъде признато за установено спрямо Р. И. М., че С. А. Л. е собственик на основание давностно владение на самостоятелен недвижим имот без планоснимачен номер с площ 35 кв.м., при граници и съседи: на изток – У. V - 994, 967 кв. 116а по ПУП на гр. Н., на запад – пешеходна пътека, на юг – У. ІІІ – 991, 1263 кв. 116 по плана на гр.

Н. – като неоснователен и недоказан.

Със същото решение е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79 ал. 1 от ЗС да бъде признато за установено спрямо Р. И. М., че С. А. Л. е собственик на основание давностно владение на 35/780 ид. ч. от имот, представляващ парцел ІV-989 кв. 116 по плана на гр. Н., в рамките на владяната реална част от недвижимия имот с площ 35 кв.м., при граници и съседи: на изток – У.

V - 994, 967 кв. 116а по ПУП на гр. Н., на запад – пешеходна пътека, на юг – У. ІІІ – 991, 1263 кв. 116 по плана на гр. Н. – като неоснователен и недоказан; ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 900 лева.

Това решение се обжалва пред С.ски окръжен съд от ищецът С. А.

Л., чрез пълномощник адв. Е.В., с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, постановено е в противоречие с доказателствата по делото.

Във въззивната жалба се сочи, че от приетата от районния съд скица е видно, че процесният имот е заснет в кадастъра като самостоятелен такъв и му е даден идентификатор *** от КККР на гр. Н., одобрени със 1

Заповед от 19.11.2021 г. Излагат се доводи, че индивидуализиращи белези с основно значение са местоположението и границите на недвижимия имот, които правят възможно отграничаването му от други обекти на собственост, а площта, вида и планоснимачния номер са несъществени белези, които нямат самостоятелно значение за неговата индивидуализация. Прави се позоваване на т. 2 от ТР № 8/23.02.2016 г. и на § 5 т. 2 от ДР на ЗУТ и чл. 24 ал. 2 от ЗКИР.

По-нататък се възразява срещу извода на съда, че договорът от 10.11.2000 г. е нищожен, като се сочи, че ищецът не претендира че по силата на този договор е собственик, а претендира, че по силата на този договор е започнало давностното владение в негова полза; че от неговото сключване и предаването на владението върху имота започва недобросъвестното владение на ищеца и изискуемия от закона 10 годишен давностен срок е изтекъл в негова полза; със сключване на договора ищецът е установил владение върху имота с намерение за своене; продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, а не поражда вещно транслативно действие.

Твърди се във въззивната жалба, че по делото е установен факта, че ищецът е упражнявал явно и необезпокоявано от никого владение върху имота в продължение на повече от 10 години, като в тази връзка са показанията на свидетелите А. и Б. Твърди се, че не следва да се дава вяра на показанията на свидетелите на ответната страна като заинтересовани, а отделно от това паркирането на автомобили от различни хора, за да ползват кварталния магазин представляват търпими действия, които не могат до доведат до прекъсване на давността в полза на ищеца. Твърди се също, че от СТЕ се установява, че процесния имот с идентификатор *** се покрива с цялата си площ с повдигнатата от ищеца в жълт цвят, бетонирана площадка; защрихованият триъгълник със син химикал и точки А, Б и В попада изцяло в имот с идентификатор ***, като само 1 кв.м. излиза от защрихованото в жълто.

Прави се също позоваване на съдебна практика относно претенцията за придобиване на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част от имот. Сочи се също, че от доказателствата не се установява спорния имот да представлява улица, доколкото се установява, че улицата е реализирана в страни от него.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение и се постанови друго, с което предявения иск да бъде уважен; претендират се разноски за двете инстанции.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответникът Р. И. М., чрез пълномощник адв. Г.И., с който се оспорва жалбата като неоснователна.

В отговора се твърди, че от СТЕ се установява, че площадката е с площ от 62 кв.м., от която 39 кв.м. попадат в улична регулация, а останалата част се разпределя като придаваеми идеални части към съседни У.-та, като в тази връзка се сочи, че не могат да се придобиват по давност публична общинска собственост, както и придаваеми части към У.-та. Твърди се, че процесната площ никога не е имала самостоятелен характер, като присвояване на идентификатор с новата КККР от 13.12.2021 г. не създава и не прокламира вещни права.

Излагат се доводи за нищожност на договора, на който се позовава ищеца, поради което и не е налице валидно установяване на владение. С оглед свидетелските показания се твърди, че не е налице безпротиворечиво и необезпокоявано ползване на процесната площ само и единствено от ищеца, което да обоснове извод за изтекла в негова полза придобивна давност; след извършеното бетониране са последвали жалби и сигнали, които категорично доказват оспорването на претендираното право на 2 собственост от съседите.

С отговора се прави искане обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано да бъде потвърдено.

След оставянето на исковата молба без движение от настоящата инстанция, с молба-уточнение ищецът Л. твърди, че ответникът Р. М. оспорва претендираното от ищеца право, като е паркирал свой автомобил в имота на ищеца, отказва да го премести и да освободи имота, като заявява, че счита процесния имот за негова собственост, като твърди, че винаги е ползвал процесното място. Сочи, че ответникът е собственик на У. V.-1263, 991, който се явява южна граница на процесния имот, като между процесния имот и имота на ответника е налице бетонова стена, изградена от ответникът; процесният имот не попада в имота на ответника У. V.-1263, 991.

Сочи се в молбата, че ответникът не е собственик на У. ІV-989, негов собственик е праводателя на ищеца – Д.Н. гр. Н.. Сочи се, че по действащата кадастрална карта процесния имот представлява имот с идентификатор ***. на приложеното копие от скица към СТЕ според жалбоподателят процесните 35 кв.м. са заключени между посочените точки 5, 9 и 10, като линия между т. 5 и т. 9 се явява южната граница на имота.

По така направените уточнения от ищеца ответникът М., чрез пълномощник адв. И., с писмен отговор изразява становище за неоснователност на претенцията. Развиват се доводи за нищожност на договора от 10.11.2000 г. Сочи се, че бетонираната площадка с площ от 62 кв.м., тонирана в жълто, попада в парцел ІV – за квартален магазин – 2 кв.м., за улична регулация – 39 кв.м., в парцел V-994,967 с 18 кв.м. и в парцел VІІІІ991,1263 с 3 кв.м., което означава, че мястото, което се сочи от ищеца да е закупено и ползвано от него, не попада в закупеното от Д.Н. с договора от 10.11.2000 г.

Твърди се в отговора, че източна граница на пешеходната пътека се явяват точките 6-5-3-2, която линия се явява западната граница на претендираните от ищеца 35 кв.м.; бетонираната площадка навлиза в У. V994,967 с 18 кв.м., които се отграничават с изчертаване на триъгълника А-БВ; изключвайки триъгълника АБВ, тъй като предаваеми части към У. не могат да се придобиват по давност от друг, освен от собственика на У.-то, си оформя и границата7-А-Б-1 като източна на претендираните 35 кв.м.; южната граница се оформя между точки 7-6. Прави се извод, че претендираните 35 кв.м. се заключават и попадат грубо на терена, отреден за уличната регулация /бетонирани 39 кв.м., като в тази връзка се прави позоваване на разпоредбата на чл. 86 от ЗС.

Сочи се, че по КККР от 2021 г. се създава самостоятелен имот с идентификатор *** с площ от 47 кв.м., като липсва конкретизация на петитума на иска – дали се покриват претендираните 35 кв.м. с площта на имот с идентификатор ***. Сочи се, че с върха си в т. 10 имот с идентификатор *** излиза от очертанията на бетонираната площадка, също така имот с идентификатор *** участва с 12 кв.м. в триъгълника АБВ – част от У. V-994,067, 34 кв. в улична регулация и едва с 1 кв.м. в У. ІV-за квартален магазин.

По-нататък в отговора се прави позоваване на разпоредбите на чл.

200 и чл. 19 от ЗУТ. Прави се позоваване и на писмото от 25.07.2022 г. на Началника на СГКК – С., в което се сочи, че не съществува самостоятелна преписка по заснемане и нанасяне на имот с идентификатор ***, което според ответникът сочи, че през целия петгодишен период на изготвяне и съгласуване на кадастралната карта за Н. никой не е поставял въпроса са собственост; имотът в голямата си част е бил такъв по регулационното си предназначение, а именно – улица, обръщало, обща площ. Сочи се, че ответникът не оспорва, че държи на бетонираната площадка автомобил, дърва 3 и други, както това правят и други съседи; бетоновата площадка се ползва и за път, преминаване и обръщало за леки коли, временен паркинг за намиращия се на петнадесетина метра магазин.

С отговора се прави искане за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.

В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощникът му адв. В. поддържа въззивната жалба.

За въззиваемият пълномощникът му адв. И. оспорва въззивната жалба.

С.ски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежни страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

Договорът от 10.11.2000 г. между Д.Н. гр. Н. и ищецът С. Л. за продажба на 116 кв. м. дворно място от парцел ІV-989, е писмен договор с нотариална заверка на подписите. Този договор не е сключен в нотариална форма, поради което не поражда вещно-правно, прехвърлително действие с оглед разпоредбата на чл. 18 от ЗЗД.

Този договор има достоверна дата и установява начало на давностно владение върху процесния имот за ищеца. По повод възраженията, че не се установява идентичност между претендираните 35 кв. и имота по 116 кв.м. от договора, следва да се има предвид установеното от съдебнотехническата експертиза, че бетоновата площадка с площ от 62 кв. м. /в която попадат процесните 35 кв.м./, сравнена с плана от 1974 г., попада в имот пл.

№ 1086 и дере, който имот в разписния лист е записан на Д.Н..

Обстоятелството, че с Решение № 308/25.07.2005 г. по гр. д. № 146/2003 г. е отхвърлен иска за собственост на Д.Н. не променя този извод.

Настоящата инстанция счита, че от депозираните пред районния съд свидетелски показания следва да се приеме за установено, че ищецът от 2000 г. до настоящия момент е осъществявал давностно владение върху процесния имот с намерение за своене.

За яснота на свидетелските показания следва да се има предвид скицата на л. 80 от делото на районния съд, изготвена към СТЕ от вещото лице инж. Т., на която с жълт цвят е тонирана площта от 62 кв.м., която включва процесните 35 кв.м., която представлява към настоящия момент бетонова площадка.

Свидетелят Н. Б.дава показания, че на тази бетонирана площадка ищецът разтоварва материали и го ползва може би от 20 години. Свидетелят сочи, че и той самият го ползва когато разтоварва нещо за неговата къща, например дърва; това място свидетелят и бащата на ищеца го ползват над 20 години, а ответникът когато си построил къщата изградил ограда и това място останало извън оградата. Свидетелят Б.сочи, че не знае защо спорят ищецът и ответникът. Твърди, че само той и ищецът ползват мястото, други хора не го 4 ползват. Сочи, че му е известно, че ищецът е купил мястото от Д.Н. през 2000 г. По-нататък свидетелят дава показания, че от тази бетонирана площадка ищецът преминава към новата си къща, като минава по пътека между неговия парцел и този на Р. Л., като подходът към къщата на ищеца е от тази площадка. Свидетелят Б.обяснява, че процесното място е бетонирано, като ищецът извикал представители от общината, които очертали мястото и ищецът го бетонирал. Свидетелят сочи, че от 20 години и той ползва мястото, като е „съгласен“ мястото да е на ищеца, но и той да го ползва, да преминава, така са се разбрали.