Решение № 37 от 16.02.2024, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 575/2023
- Вид
- Решение № 37
- Подписан
- 16.02.2024
- В сила
- 16.02.2024
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 37 гр. Перник, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231700500575 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 437, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „СПЕКТРОН“ ЕООД, ЕИК 113013568, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Чичо Стоян 3, представлявано от управителя В.Ц. срещу отказ за приключване на изпълнението по съединени изпълнителни дела с № 1601/2016 г., № 1602/2016 г. и № 1603/2016 г., всички по описа на ЧСИ С.Б., с рег.
№ ***, с район на действие Окръжен съд – Перник, обективиран в резолюция от 25.08.2022 г. на ЧСИ С.Б., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Перник.
В жалбата е посочено, че обжалваното действие на частния съдебен изпълнител е незаконосъобразно, тъй като се основава на заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от П.К., срещу което длъжникът е подал възражение, като същевременно не е взето предвид друго, прието по изпълнителното дело заключение на вещото лице Р.Н..
Твърди се, че всички вземания, за чието принудително изпълнение са образувани трите изпълнителни дела са погасени. Сочи се, че вземането, обективирано в изпълнителен лист от 08.10.2010 г. е погасено по давност, тъй като принудителното изпълнение за него е започнало едва на 06.12.2018 г. и длъжникът е направил възражение за това с вх. № 2034/29.01.2019 г. Поддържа се, че вземането по изпълнителен лист от 10.02.2014 г. е погасено чрез прихващане с вземане на длъжника срещу взискателя, обективирано в 1 изпълнителен лист от 12.10.2015 г., за което е направено волеизявление по изпълнителното дело. Излага се, че длъжникът е направил прихващане и със свое вземане срещу взискателя „БЕРГ ББВ“ ООД по издадена запис на заповед от 10.03.2004 г., което също не е взето предвид. Твърди се, че не е съобразено и че са събрани суми от длъжника и са извършени плащания, с които задълженията са изпълнени.
Посочено е също, че независимо, че задълженията са погасени изцяло, през месец август 2022 г. от банковата сметка на дружеството – жалбоподател по сметка на ЧСИ С.Б. неоснователно е преведена сумата от 20956.01 лв.
Искането към съда е да отмени отказа на ЧСИ С.Б. да приключи изпълнителните дела с №№ 1601, 1602, 1603, всички по описа му за 2016 година и да го задължи да издаде акт за приключването им.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят – „БЕРГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е подал писмен отговор. Посочил е, че жалбата е недопустима като просрочена и насочена срещу действие на частния съдебен изпълнител, което не подлежи на обжалване.
Изложено е, че същата е и неоснователна. Оспорва се твърдението за погасяване на вземанията по давност или чрез прихващане. Сочи се, че в правомощията на частния съдебен изпълнител не се включва възможността да се произнесе по направено от длъжника възражение за давност или волеизявление за прихващане. Счита се, че процесните вземания са надлежно установени и принудителното производство за събирането им е образувано въз основа на валидни изпълнителни основания, като до настоящия момент не са погасени.
Искането към съда е отхвърли жалбата.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител е представил мотиви по обжалваното действие. В тях подробно е посочил извършените по изпълнителното дело действия и е изложил, че от изготвената в изпълнителното производство съдебно-счетоводна експертиза е установено, че вземанията не са погасени, като общо дължимата сума е 1462717.84 лв. Посочил е, че не е в правомощията му да прилага давностните срокове за погасяване на задълженията, както и да се произнася по направено от длъжника възражение за прихващане.
С определение № 778/19.09.2023 г. съдът е насрочил открито съдебно заседание за разглеждане на жалбата.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез пълномощника юрисконсулт Д. поддържа жалбата. Искането към съда е да я уважи и да отмени обжалваното действие на частния съдебен изпълнител. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника адвокат Б., оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли и да присъди направените разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства, намери следното:
2
Жалбата е подадена на 10.05.2023 г. срещу действие по изпълнението, извършено на 25.08.2022 г., което не е съобщено на длъжника, не е извършено в негово присъствие и за което той не е бил редовно призован. Затова съдът приема, че е спазен преклузивният срок по чл. 436, ал. 1, изр. 1-во от ГПК.
Жалбата е депозирана е от длъжника срещу действие, което той е надлежно легитимиран да обжалва съгласно чл. 435, ал. 2, т. 5 от ГПК – отказ на съдебния изпълнител да приключи изпълнителното изпълнение.
Предвид изложеното жалбата е процесуално допустима, а възраженията на ответника за недопустимостта и са неоснователни.
Разгледана по същество е неоснователна.
Видно от приложените копия на изпълнителни дела № 1601/2016 г., № 1601/2016 г. и № 1603/2016 г., всички по описа на ЧСИ С.Б., те са образувани съответно: по молба на „БЕРГ ББВ“ ЕООД от 29.07.2010 г. срещу „Спектрон“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.07.2010 г. по гражданско дело № 1501/2007 г. по описа на Апелативен съд – София за сумата от 520 617.34 щатски долара, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.04.2004 г. до окончателното плащане; по молба на „БЕРГ ГАЛКО“ ООД от месец декември 2008 г. срещу „СПЕКТРОН“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 27.05.2008 г. по гражданско дело № 2153/2007 г. по описа на Апелативен съд – София за сумата от 139 834.08 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.02.2005 г. до окончателното плащане; по молба от „БЕРГ ББВ“ ЕООД от месец октомври 2012 г. срещу „СПЕКТРОН“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 26.06.2012 г. по гражданско дело № 504/2004 г. по описа на Окръжен съд – Перник за сумата от 39674.28 лв. и сумата от 18373.46 лв. и въз основа на изпълнителен лист 01.03.2012 г. по гражданско дело № 1028/2004 г. по описа на Окръжен съд – Перник за сумата от 7823.32 лв.
Взискателите „БЕРГ ББВ“ ЕООД и „БЕРГ ГАЛКО“ ООД са се влели в „БЕРГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, което дружество към настоящия момент е техен правоприемник и съответно взискател по изпълнителното производство.
Отбелязвания за принудително събрани и изплатени на взискателя суми са извършени само върху гърба на изпълнителен лист от 28.07.2020 г., послужил за образуване на изпълнително дело № 1601/2016 г. Отразено е, че на 08.08.2010 г. е изплатена сума в размер на 404792.47 евро, на 01.10.2010 г. – 482.95 лв.; на 15.10.2010 г. – 945.63 лв., на 18.10.2010 г. – 1724.30 лв., на 08.11.2010 г. – 207.49 лв., на 11.11.2010 г. – 14437.46 лв., на 1401.2011 г. – 1027.83 лв., на 28.02.2011 г. – 1044.95 лв., на 14.04.2011 г. – 122.88 лв., на 30.09.2011 г. – 741.45 лв., 04.01.2012 г. – 740.81 лв.
По същото изпълнително дело с уведомление вх. № 1739/30.08.2010 г. длъжникът е заявил, че прави прихващане на свое вземане срещу взискателя за сумата от 1543663.03 лв., дължима по запис на заповед от 01.03.2004 г., с падеж 20.08.2010 г., с вземането, за принудителното изпълнение, на което е образувано изпълнителното дело до размера на помалкото. Приложена е и посочената запис на заповед. В писмено становище взискателят е 3 оспорил претендираното от длъжника вземане срещу него и е възразил срещу допустимостта на заявеното прихващане.
По изпълнителното дело № 1602/2016 г. е приложено Решение № 321/11.10.2017 г., постановено по гражданско дело № 647/2009 г. по описа на Окръжен съд – Перник, влязло в сила на 15.11.2012 г., с което е уважен иск по чл. 439 от ГПК, като е признато за установено, че „СПЕКТРОН“ ЕООД не дължи на „БЕРГ ГАЛКО“ ООД сумата от 159365.62 лв., за която е издаден изпълнителен лист от 27.05.2008 г. и е образувано изпълнително дело № 701/2008 г. по описа на ЧСИ А.В., поради направено от длъжника изявление за прихващане на посочената сума с негови вземания срещу взискателя, за които са образувани изпълнителни дела № 143/2008 г., № 144/2008 г. и 145/2008 г., всички по описа на ЧСИ Е.Д., като погасяването е считано от 17.01.2008 г.
С молба вх. № 01465/24.04.2009 г., подадена по изпълнителното дело, длъжникът е заявил, че вземането на взискателя е погасено чрез прихващане с негови задължения към „СПЕКТРОН“ ЕООД, за които въз основа на решение от 05.02.2007 г. по гр. д. № 1227/2006 г. по описа на Софийски апелативен съд, оставено в сила с решение № 713/17.01.2008 г. по т. д. № 392/2007 г. на ВКС, са издадени изпълнителни листове от 23.02.2007 г., от 12.05.2008 г. и от 06.06.2008 г., въз основа, на които са образувани изпълнителни дела № 143, 144, 145, трите по описа на ЧСИ Е.Д. за 2008 г. Съдебното решение и изпълнителните листове са приложени към молбата.
В хода на изпълнителното производство неколкократно са допускани съдебноикономически експертизи за изчисляване на размера на дълга. Такива са представяни от вещото лице Б.П. на 09.03.2009 г. и на 27.12.2016 г., от вещото лице Я. А. на 07.05.2009 г., от вещото лице Р.Н. на 21.01.2016 г. и от вещото лице П.К. през месец август 2019 г.
С искане вх. № 31673/17.08.2022 г. длъжникът е поискал да бъде приключено изпълнителното производство по трите изпълнителни дела, поради погасяване на задълженията, за събирането, на които са образувани.
Във връзка с искането на 25.08.2022 г., ЧСИ С.Б. е постановил обжалвания отказ, като в него и в допълнителните мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК е посочил, че съгласно изготвеното заключение от вещото лице П.К. по съдебно-икономическата експертиза задължението, предмет на принудителното изпълнение не е изпълнено.
За изясняване на спорните въпроси по делото, в хода на производството по чл. 437 от ГПК настоящият състав е допуснал и приел съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Е. Д. С.. Съдът кредитира заключението и изцяло, тъй като е пълно, обективно и обосновано, дадено е от експерт с необходимата квалификация и професионален опит.
При изготвянето му са взети предвид всички приложени доказателства и вещото лице е дало пълен и ясен отговор на всички поставени му въпроси, изискващи знания в областта на икономическата и счетоводната наука. То е установило актуалния размер на вземането, респективно - на погасената му част, поради което съдът основава изводите си на него, а не на по-рано приетите по изпълнителното производство съдебно-икономически експертизи, тъй като същите са установявали тези размери към по-ранен период. С оглед основните 4 доводи на жалбоподателя следва да се посочи, че съдът не кредитира заключението на вещото лице Р.Н., тъй в него, той е направил извод за погасяване по давност и за прихващане на вземания, които не са от компетентността му. При наличие на спор, преценката за погасяване на дадено вземане по давност или чрез прихващане с друго насрещно вземане е правна и е само от компетентността на съда. В тази връзка неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя за непълнота на заключението на вещото лице С., тъй като то не е взело предвид всички заявени от него прихващания. Както се посочи, преценката дали е налице валидно извършено прихващане е правна и не е от компетентността на вещо лице.
От приетото в съдебно заседание заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че изпълнително дело № 1601/2016 г. е образувано за събиране на вземане в размер на 520 617.34 щадски долара, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2004 г., като съгласно фиксинга на БНБ към дата 13.04.2004 г. /1 щ.д. = 1.61692 лв./ главницата е в размер на 841796.59 лв. , а законната лихва върху нея за периода от 13.04.2004 г. до 17.08.2010 г. - 697 466.35 лв. По делото са дължими и 16172.00 лв. - адвокатски хонорар, 120.00 лв. такса за образуване и справки, както и 38540.44 лв. - такса по чл. 26 от ТТЗЧСИ.