Решение № 6659 от 21.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6659 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100504529 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство „Летище София“ ЕАД, срещу решение № 12103/02.11.2022 г., постановено по гр.д. № 64087/2021 г. по описа на СРС, 51 състав, в частта му, с която е уважен предявеният от ищеца „КГ С.“ ЕООД против „Летище София“ ЕАД иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 655.80 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „АМГ ГЛС 63“ с рег. № *******, настъпили по време на престой на автомобила на паркинга на летище София в периода от 15.02.2021 г. до 24.02.2021 г., вследствие на теч и падаща мазилка от тавана на паркинга, ведно със законната лихва върху главницата от 655.80 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.11.2021 г. до окончателното плащане.

В частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над уважения размер от 655,80 лева до пълния предявен размер от 755,80 лв. или за сумата от 100 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на покана за заплащане на претендираното обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.11.2021 г. до окончателното плащане, решението не е обжалвано от заинтересованата страна и е влязло в сила.

В жалбата се излагат за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното първоинстанционно решение. Поддържа се, 1 че от събраните по делото единствено косвени доказателства не може да се направи безспорен извод за наличието на фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Поддържа, се че липсват категорични доказателства по делото, които да установяват, че описаните в исковата молба вреди по предния капак на автомобила са настъпили именно на паркинга на летището и именно в посочения времеви период, като недоказана остава и причинната връзка между неизпълнението на ответника да поддържа паркинга в състояние, което да не уврежда чуждо имущество, и твърдените от ищеца вреди. Сочи се, че по делото липсват и представени доказателства за заплащане на ремонта на твърдените вреди.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на страна поддържа жалбата и отправя претенция за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски, като прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна размер на адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в производството – „КГ С.“ ЕООД, с който същата се оспорва с доводи за нейната неоснователност. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК за разноските на въззивната страна.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира следното:

Предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД

Твърди се в исковата молба, че ищецът „КГ С.“ ЕООД е ползвател на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „АМГ ГЛС 63“ с рег. № ******* по силата на договор за наем от 24.09.2020 г., сключен с трета за спора страна.

Сочи, че по силата на договорната връзка носи задължението да извършва всички ремонти по автомобила за своя сметка. Твърди, че на 15.02.2021 г. автомобилът бил оставен на платен паркинг, ниво -1 на Летище София, за което бил издаден талон с баркод 9Е2ЕФ081. Когато се прибрал в Република България на 24.02.2021 г. управителят на ищцовата фирма установил щети по предния капак на автомобила – нарушено на места лаково покритие и кафеникави петна, които не могли да бъдат премахнати чрез измиване. На място управителят установил, че на предния капак на превозното средство има паднали парчета мазилка, примесени с кафеникава течност, наподобяваща ръжда. Мазилката на тавана, намиращ се непосредствено над лекия автомобил, се рушала и от него се стичала на капки ръждиво подобна течност. За отстраняване на щетите било необходимо извършването на ремонт на автомобила на стойност 655.80 лева, който дружеството заплатило.

Уточнява се, че ответникът носи отговорност за нанесените щети, тъй като е 2 задължен да стопанисва и поддържа паркинга, където са причинени вредите, по начин, който да не застрашава живота и здравето на хората и/или имуществото им, но това задължение не било изпълнено.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.1. Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: а/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата. б/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. В този случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа. 1.

Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: а/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата. б/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. В този случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа. 1.

Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: а/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата. б/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. В този случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа. 1.

Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: а/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила 3 или от характера на работата. б/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. В този случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа.

Отговорността за чуждо поведение /действия и бездействия/ по чл. 49 ЗЗД е обективна /безвиновна/, гаранционна по своя характер, като възложителят отговаря при същите условия, при които отговаря и прекият причинител на вредата /за когото обаче отговорността е виновна и наличието на неговата вина подлежи на оборване в процеса от ответника, с оглед наличието на законова презумпция/.

Следователно, съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, за основателността на конкретно предявения иск по чл. 49 от ЗЗД /и предвид наведените в исковата молба твърдения/ в доказателствена тежест на ищеца по иска е да установи в условията на пълно и главно доказване: 1/ Наличието на валидно задължение в правната сфера на ищеца, по силата на което същият е заплатил възникнали вреди върху чужда вещ; 2/ настъпване на твърдените увреждания върху автомобила, както и извършването на ремонт и неговото заплащане от ищцовото дружество, с оглед твърдението, че именно този разход представлява негативното засягане на имуществената сфера на ищеца;

3/ наличието на противоправно бездействие от страна на ответника да поддържа вещта си в безопасно състояние, така че да не уврежда чуждо имущество, проявило се в наличието на теч и рушаща се мазилка от тавана на паркинга; 4/ причинна връзка между противоправното бездействие на ответника и нанесените вреди; 5/ отговорност на ответника за чужди противоправни действия, по силата на възлагане на работа – обстоятелство, отделено като безспорно по делото.

В доказателствена тежест на ответника по иска е да докаже своите защитни възражения.

При така направените разяснения относно подлежащите на доказване факти в процеса, въззивният съд намира за установена по делото следната релевантна за спора фактическа обстановка:

Установява се от представения договор за наем на лек автомобил от 24.09.2020 г., че ищецът е наемател на процесния „Мерцедес“, модел „АМГ ГЛС 63“ с рег. № ******* за срок от 48 месеца, като по силата на постигнатите договорки, за последния съществува задължение да поддържа автомобила, да заплаща разходите във връзка с ползването му по предназначение, както и разходите за отстраняване на причинените щети по превозното средство, в това число разходите за извършването на ремонт.

От представеното по делото свидетелство за регистрация на автомобила – част II е видно, че ищецът е вписан като „ползвател“ на превозното средство в издадения от органите на МВР документ.

За установяване на твърдяната от ищеца фактическа обстановка, 4 изцяло оспорвана от ответника, пред първоинстанционния съд са приети веществени доказателства, както следва: копия от фотографии на процесния автомобил, без данни за дата и автор, видно от които върху предния капак на превозното средство се наблюдават описаните от ищеца вреди. От снимките се установява, че автомобилът се намира на покрит паркинг, чийто таван, в частта му, разположена непосредствено над автомобила, е с рушаща се мазилка.

Представено е копие от талон с баркод 9Е2Е F081 от дата 15.02.2021 г., 19:32 часа, в който фигурира надпис Летище София ЕАД, Терминал 2, „Моля, заплащайте в салон Пристигащи“.

Представена е фактура № 0100003628/25.03.2021 г., ведно с опис към нея, издадена на „КГ С.“ ЕООД от доставчик А.С.“ ЕООД на стойност 655.80 лева с ДДС. В основанието на фактурата е посочено „ремонт на автомобил *******“. Като начин на плащане е посочено „по банкова сметка“.

За установяване на твърдените от ищеца обстоятелства са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел – съпруг на управителя на ищцовото дружество – К.Т.Б., които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуалната му заинтересованост от изхода на спора, и кредитира, доколкото са подкрепени от други доказателства по делото.