Определение № 3159 от 09.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3159 гр. София, 06.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно гражданско дело № 20241000503175 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по редовна и допустима частна жалба от Л. Л. К. от гр. ***, жк "***", бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** против Определение 3693/14.03.2024 г. по ч.гр.д. № 2151/24 г. на СГС.

С последното е оставена без разглеждане друга негова частна жалба с вх. № 289457/17.10.23 г. /като процесуално недопустима/ срещу разпореждане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 24759/21.08.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 43474/23 г. на СРС, 41 с-в.

Частният жалбоподател развива съображения за неправилност на атакувания съдебен акт и иска отмяната му. Насрещната страна "Топлофикация София" ЕАД с ЕИК: 831609046 оспорва жалбата с писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, считайки я за неоснователна.

Претендира присъждане на юрисконсултско задължение по чл. 78, ал. 8 ГПК за настоящето производство.

По същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Установява се от материалите по делото, че ч.гр.д. № 43474/23 г. на СРС, 41 с-в, е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от "Топлофикация София" ЕАД против Л. К. за заплащане на парични суми по доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.май 2020 г. до м. април 2022 г. за топлоснабден имот с административен адрес - гр. ***, жк "***", бл. ***, вх.

*, ет. *, ап. **. Заявлението е уважено с разпореждане на съответния районен съдия, но в срок е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника с допълнение към него.

Въпреки това, Л. К. е подал и частна жалба срещу разпореждането за издаване на ЗИ по чл.

410 ГПК, която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима с атакуваното пред САС Определение 3693/14.03.2024 г. по ч.гр.д. № 2151/24 г. на СГС.

1

Правилни и законосъобразни са аргументите на градския съд, че частна жалба с вх. № 289457/17.10.23 г. на К. е процесуално недопустима, защото в заповедното производство по чл. 410 ГПК, той разполага единствено с възможността да подаде възражение по чл. 414 ГПК, с което се попречва на заповедта за изпълнение да влезе в сила и въз основа на нея да се издаде изпълнителен лист, а дружеството-заявител ще следва да подаде установителен иск по чл. 422 ГПК за установяване вземанията си по процесната заповед за изпълнение.

Респ., именно в този исков процес, длъжникът К. ще може да наведе всичките си съображения по същество относно търсените от него за плащане парични задължения. С друга опция, в заповедното производство, той не разполага.

С основание е посочено още, че разпореждането за издаване на ЗИ по чл. 410 ГПК може да се обжалва с частна жалба само от заявителя в случай, че искането му е отхвърлено изцяло или частично, но не и лицето-длъжник.

Неоснователни са и възраженията в частната жалба до САС за "незаконност" на тричленния съдебен състав, постановил атакуваното от К. определение. Той счита, че само съдиятадокладчик бил избран на принципа на случайното разпределение по чл. 9 ЗСВ, но не и останалите. В СГС обаче въззивните състави /в т.ч. и в производствата по частни жалби/ са постоянни, определени със заповед на съответния административен ръководител, при което чрез системата за случайно разпределение по реда на чл. 9 ЗСВ, се избира единствено съдията-докладчик, а останалите членове са тези от постоянно определения състав с такава заповед на председателя на съда. Следователно, съдебният състав не е незаконен.

Останалите възражения на частния жалбоподател, свързани с неспазване на общностното право /според вижданията му/ са такива по съществото на спора и следва да бъдат развити пред исковия съд в производството по чл. 422 ГПК.

Ето защо, атакуваното пред САС определение на Софийския градски съд ще трябва да се потвърди.

Поради това, с оглед на искането на процесуалния представител на "Топлофикация София" ЕАД в настоящето производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на търговското дружество в минимален размер от 50 /петдесет/ лева.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната жалба от 05.04.2024 г. на Л. Л. К. от гр. ***, жк "***", бл.

***, вх. *, ет. *, ап. ** против Определение 3693/14.03.2024 г. по ч.гр.д. № 2151/24 г. на СГС.

ОСЪЖДА Л. Л. К. от гр. ***, жк "***", бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на "Топлофикация София" ЕАД с ЕИК: 831609046, гр. София, жк "Красно село", ул.

"Ястребец" 23Б сумата от 50 /петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за настоящата 2 инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3