Решение № 1630 от 04.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1630 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.ова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100504514 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20218989 от 04.12.2021 г., постановено по гр. д. № 51700/2020 г. по описа на СРС, ГО 141 състав, е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че И. Л.

Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сума в размер на 3487,33 лв. – главница за доставена в периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 236650, сума в размер на 40,45 лв. – главница за извършено дялово разпределение за същия периода, ведно със законните лихви върху сумите, считано от 14.01.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1400/2020 г. на СРС, 141 състав, като са отхвърлени исковете за претендирани главница разликата над уважения размер до претендирания – 3687,97 лева за топлинна енергия за периода м.05.2016 г.-м.10.2016 г. като погасен по давност, както и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва в размер на 367,66 лв. за периода 15.09.2017 г. до 07.01.2020 г. върху главницата за доставена топлинна енергия и 7,52 лева обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за съдщия период като неоснователни.

Съобразно изхода от спора и по правилата на чл. 78 ГПК първоинстанционният съд е разпределил и отговорността за разноски по делото, както следва: на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 401,53 лв., разноски в исковото 1 производство, както и сумата от 113,53 лв., разноски в заповедното производство. Ищецът, съобразно отхвърлената част на иска, е осъден да заплати на ответника сумата от 70.16 лв., представляваща разноски, за които страната е останала задължена в производството.

Решението е постановено при участието на привлеченото в хода на първоинстанционното производство от ищеца трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът по исковете, предвид което и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт, в частта, с която предявените искове са уважени. Жалбоподателят излага доводи за неправилно приложение на материалния закон от районния съд, който неправилно приложил разпоредбите, касаещи института на погасителната давност. Твърди, че задълженията са възникнали с приключването на месеца, в който топлинната енергия е доставяна, поради което давността започва да тече от следващия месец. Излага се несъгласие с акта на районния съд и касателно осъждане за дължими лихви до датата на изплащане. В тази връзка се развива становище, че законната лихва не била установяване на спорно право, а е последица от постановяването на осъдителен диспозитив и при условие, че присъждане изрично е поискано, а производството пред първата инстанция било образувано по предявен установителен иск от ищеца. Оспорва се решението и в частта, с която са уважени претендираните суми за дялово разпределение, като се навеждат твърдения за недоказаност на основанието и на размера. Искането до въззивния съд е да отмени обжалваното решение в частта, с която предявените искове са уважени, същите да бъдат отхвърелни, като решението на СРС бъде отменено и в частта за разноските. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация-София“ ЕАД, с който се оспорват отправените до въззивния съд искания.

Излагат се доводи за правилност на решението в атакуваната част, поради което моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр. д. № 51700/2020 г. по описа на СРС, 141 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр. д.1400/2020 по описа на СРС, 141 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът Л. е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственик на 2 топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 236650. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлорпреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР в съответствие с чл. 150 от ЗЕ. Поддържа, че приложимите спрямо ответника Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София са тези, одобрени с Решение от 2016 на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ и в сила от 10.07.2016 г.. Излагат се твърдения, че ответникът е използвал топлинна енергия в процесния период - м.май 2016 г.м.април 2019 г., доставяна до адреса в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 236650, без същият да е заплатил дължимата за това цена в размер на 3687,97 лева.

В исковата молба са изложени твърдения, че разпределението на топлинна енергия между клиентите в СЕС в съответствие с разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ се извършва по системата за дялово разпределение, при наличието на договор с лице, вписано в публичен регистър по чл. 139а от ЗЕ. Твърди се, че собствениците в СЕС, в която се намира имотът, собственост на ответника, имат сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървиси“ ЕООД. Претендира, че за услугата дялово разпределение за периода 01.12.2016 г.-30.04.2019 г. ответникът дължи сума в размер на 40,45 лева.

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на сумите за доставена топлинна енергия, поради което дължал обезщетение в размер на 367,66 лв. за периода 15.09.2017 г. до 07.01.2020 г. Поддържа се, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на сумите за дялово разпределение, поради което дължал обезщетение в размер на 7,52 лева за периода 31.01.2017 г. до 07.01.2020 г..

Твърди, че по гр. д. № 1400/2020 по описа на СРС, 141 състав е издадена заповед за изпълнение на описаните и претендирани в исковата молба суми.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от И. Л. Л., с който заявява, че оспорва предявените искове по основание. Изрично посочва, че не оспорва размера. Оспорва наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника с твърдение, че последният не се явява собственик или носител на вещо право върху имота. Поддържа, че не дължи и суми за дялово разпределение. Оспорва, че дължи обезщетение за забава. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Към първоинстанционното производство е приложено гр. д.1400/2020 по описа на СРС, 141 състав. По заявление от 14.01.2020 г., подадено от "Топлофикация София" АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на И. Л. Л. да заплати на кредитора сумата сума в размер на 3687,97 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 14.01.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 367, 66 лева за периода от 15.09.2017 г. до 07.01.2020 г., сумата от 40,45 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2016 г.

3 до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 14.01.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 7,52 лева за периода от 31.01.2017-07.01.2020 г. и направените в заповедното производство разноски в общ размер на 132,07 лева.

Заповедта за изпълнение е била връчена на И. Л. на 01.07.2020 г.. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от него, с което твърди, че не е използвал топлинна енергия и прави възражения за изтекла погасителна давност.

По делото са приложени Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, от които се установява начинът за заплащане на доставената и използвана топлинна енергия от битовите клиенти. В чл. 31, ал.

1 от Общите условия от 2016 г. са предвидени три начина за заплащане на топлинна енергия – на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и една изравнителна сметка, по реална месечна консумация. В чл.

33, ал. 1 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия (за реално потребление или по прогнозно потребление) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, като срокът за плащане на сумите след издаване на изравнителни сметки също е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят (ал. 2).

От приетия по делото договор с № 3538/11.09.2002 г., сключен между „Техем сървисис“ ЕООД и Етажната собственост с адрес гр. София, ж.к. ****, Протокол от общо събрание на Етажната собственост, проведено на 26.08.2002 г., ведно със списък на етажните собственици, се установява избора на ЕС за дружество, което да извършва дялово разпределение - „Техем сървисис“ ЕООД.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 26.07.2005 г., с № 86, т. 3, рег. № 5929, д. № 8425/2005 г., на нотариус З.Т., се установява, че правното на собственост върху апартамент 44, находящ се в жилища сграда **, ** в ж.к. „****“, гр.

София е придобито от въззиаемия И. Л..

По делото е прието заявление-декларация с дата 24.03.2010 г., съдържащо изявление на въззивника И. Л. за промяна имената на партидата с абонатен № 236650.

По делото е прието заключение на съдебносчетоводна експертиза – неоспорено от страните, от което се установява, че за процесния период за имот в ж.к. **** с аб. № 236650 общият размер на задължението за топлинна енергия възлиза на 3692,94 лева. Общата сума е разбита по месеци в таблица, съдържащата се в експертното заключение. От заключението се установява, че през процесния период отчитането на топлинната енергия и разпределението в сградата на ЕС, където се намира процесния имот, се е извършвало съгласно действащите ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

4

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

Предмет на въззивна проверка е решението в частта, с която са били уважени исковите претенции и е прието за установено, че ответникът Л. дължи претендираните суми за реално доставена топлинна енергия и за услугата дялово разпределение. Решението в частта, с която са отхвърлени исковите претенции за обезщетение за забава за заплащане на сумите за реално доставена топлинна енергия и за услугата дялово разпределение, не е обжалвано, поради което в тази част е влязло в законна сила.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решението е валидно.