Решение № 158 от 30.06.2026, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Исперих, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20243310100687 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба от Н. А. М., ЕГН **********, срещу В. П.

И., ЕГН **********, с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, с която се иска упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца А.

Н. М., ЕГН **********, роден на 24.08.2020 г., и А. Н. М., ЕГН **********, роден на 05.06.2023 г., да бъде предоставено на бащата, при когото да бъде определено местоживеенето на децата, на майката да бъде определен режим на лични отношения, а същата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за всяко от децата.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата В. П. И. е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявения иск, и е предявила насрещен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, с който претендира упражняването на родителските права върху двете малолетни деца да бъде предоставено на нея, при нея да бъде определено местоживеенето им, на бащата да бъде определен режим на лични отношения, а последният да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за всяко от децата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон, намира за установено следното:

От представените удостоверения за раждане се установява, че страните са родители на малолетните деца А. Н. М., ЕГН **********, и А. Н. М., ЕГН **********.

Не се спори между страните, а и от събраните доказателства се установява, че родителите не живеят заедно. До влошаване на отношенията им се е стигнало след период на фактическо съжителство, като между тях са налице трайно нарушени лични отношения, взаимни обвинения и липса на възможност за постигане на съгласие относно упражняването на родителските 1 права, местоживеенето на децата, личните отношения и издръжката.

От доказателствата по делото се установява, че след окончателната раздяла на родителите основните грижи за децата А. и А. се полагат от бащата Н. М., подпомаган от своята майка. Децата живеят в с. Хърсово, общ. Самуил, в среда, позната за тях от раждането им. Те посещават детска градина, имат избран личен лекар, имунизационният им статус се следи, а от страна на социалните служители не са установени данни за риск за тяхното здраве, развитие или сигурност.

От социалния доклад, изготвен от ДСП – Самуил, се установява, че децата се отглеждат основно от бащата, който осигурява необходимите грижи, а в негово отсъствие помощ оказва бабата по бащина линия. В доклада е отразено, че жилището, в което живеят децата, предоставя необходимите битови условия, осигурено е лично пространство, децата са облечени, поддържани, посещават детска градина и не са установени рискове.

Социалните работници са посочили, че емоционалната връзка между децата и бащата е силна, а майката ги посещава периодично, като срещите се провеждат със съдействието на ДСП – Самуил.

От социалния доклад, изготвен от ДСП – Разград, се установява, че майката В. И. е предприела действия за подобряване на своите социалнобитови условия. Тя работи, закупила е жилищен имот в с. Топчии, извършва ремонтни дейности и полага грижи за двете си дъщери от предходна връзка. В същия доклад е отразено, че майката изразява желание да полага грижи и за А. и А., като сътрудничи на социалните служби и посещава децата си.

По делото са събрани и гласни доказателства. Част от свидетелите, ангажирани от майката, излагат твърдения за конфликтни отношения между родителите, употреба на алкохол от страна на бащата и агресивно поведение спрямо майката. Съдът не подценява тези данни, доколкото те имат значение при преценката на цялостната семейна среда. Същевременно следва да се отчете, че значителна част от показанията касаят отношенията между родителите в минал период, а не непосредствено настоящите грижи за децата.

Освен това твърденията за неблагоприятни битови условия и риск за децата при бащата не се подкрепят от извършените социални проверки, включително от показанията на изслушаните социални работници.

Социалният работник С. З. М. посочва пред съда, че ДСП – Самуил работи със семейството от години, като към настоящия момент децата се отглеждат добре от бащата и бабата, посещават детска градина, спокойни са и не са установени данни за риск. Същата заявява, че по подадени сигнали са извършвани проверки, включително вечерно посещение на адреса, при което не е установено бащата да е в нетрезво състояние или децата да са в риск.

Посочва още, че майката периодично вижда децата си в ДСП, връзката им не е прекъсната, но децата не са отчуждени и от бащата.

Началникът на отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Самуил Ю. А. също потвърждава, че по сигнали са извършвани проверки, но не са установени данни за риск за децата. Свидетелката заявява, че децата са добре, усмихнати и видимо спокойни, а майката ги посещава редовно, обичайно веднъж месечно, понякога и по-често. От показанията й се установява още, че след оставянето на децата при бабата по бащина линия, бащата се е върнал от чужбина и е поел грижите за тях, които към момента се осъществяват основно от него с помощта на неговата майка.

2

При изслушването на страните бащата заявява, че от 2023 г. живее с децата и се грижи за тях, работи в гр. Разград и има възможност да осигурява необходимото за отглеждането им. Майката от своя страна заявява, че е напуснала дома в с. Хърсово след конфликт с бащата, като поради липса на доходи и финансова подкрепа е оставила децата при бабата по бащина линия, но към момента работи, закупила е къща, извършва ремонт и желае децата да живеят при нея.

От служебната справка за съдимост се установява, че бащата Н. М. е осъждан. Това обстоятелство следва да бъде отчетено при преценката на родителския му капацитет, но само по себе си не може да бъде решаващо, ако от цялостния доказателствен материал се установява, че към настоящия момент децата са в стабилна среда, не са в риск и непосредствените грижи за тях се полагат адекватно. В случая липсват доказателства за актуално поведение на бащата, което да поставя децата в опасност или да обосновава извод, че той не може да упражнява родителските права.

Съгласно чл. 127, ал. 1 от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им. Ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им.

При разрешаване на спора съдът следва да се ръководи единствено от интереса на децата, като прецени всички относими обстоятелства – възрастта на децата, полаганите до момента грижи, личните качества на родителите, родителския капацитет, социално-битовите условия, възможността за осигуряване на спокойна и стабилна среда, емоционалната привързаност, помощта от близки, както и поведението на всеки родител спрямо децата и спрямо другия родител.

В настоящия случай децата А. и А. са в ниска възраст и се нуждаят от стабилна, предвидима и сигурна среда. От доказателствата се установява, че през последните години техният фактически център на живот е при бащата в с. Хърсово, където са отглеждани с подкрепата на бабата по бащина линия. Те посещават детска градина, имат изграден ежедневен режим, живеят в позната за тях среда и не са установени данни за риск. В тази среда са израснали от най-ранната си възраст, а промяната на местоживеенето им към настоящия момент би довела до откъсване от установения им режим и обичайна среда.

Съдът отчита положителните усилия на майката да подобри житейската си ситуация – започване на работа, закупуване на жилище, предприемане на ремонтни дейности и поддържане на контакт с децата. Тези обстоятелства имат значение и налагат определяне на достатъчно широк режим на лични отношения, който да позволи съхраняване и развитие на връзката между майката и децата. Същевременно към момента майката не е доказала, че промяната на местоживеенето на децата и прехвърлянето на ежедневните грижи при нея би било в по-добър интерес за тях от запазване на установената им среда при бащата.

Неоснователно е възражението, че фактът на осъждане на бащата сам по себе си изключва възможността родителските права да се упражняват от него.

Съдът следва да извърши конкретна преценка на настоящия родителски 3 капацитет и на действителната среда, в която живеят децата. По делото не се установи наличие на актуален риск за тях, а напротив – социалните работници, които са извършвали проверки, категорично сочат, че децата са спокойни, обгрижени и добре интегрирани в средата при бащата.

Съдът намира, че в най-добър интерес на децата е упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата Н. А. М., при когото следва да бъде определено и местоживеенето им. Насрещният иск на майката следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На майката следва да бъде определен режим на лични отношения, който да осигури реална възможност за поддържане на връзката с децата. С оглед възрастта на децата, съществуващата до момента практика срещите да се провеждат със съдействието на социалните служби, но и липсата на данни майката да представлява риск за децата, съдът намира, че следва да бъде определен стандартен режим, включващ преспиване, като при необходимост страните следва да съдействат за плавното му осъществяване. При промяна на обстоятелствата всяка от страните може да иска изменение на режима.

По отношение на издръжката съдът съобрази разпоредбата на чл. 142, ал.

1 от СК, съгласно която размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и според възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата.

Децата А. и А. са малолетни и имат обичайните потребности за деца на тяхната възраст – храна, облекло, обувки, здравни грижи, детска градина, средства за нормално физическо, емоционално и социално развитие.

Издръжката им се дължи от двамата родители, независимо при кого живеят.

Родителят, при когото децата живеят, поема основната част от издръжката в натура чрез непосредствените ежедневни грижи, организацията на бита и посрещането на текущите нужди.

В случая децата ще живеят при бащата, поради което майката следва да участва в тяхната издръжка чрез парична месечна вноска. По делото се установява, че майката работи и е в трудоспособна възраст. Независимо от размера на доходите й, тя дължи издръжка поне в минималния законоустановен размер. С оглед действащия размер на минималната работна заплата за страната, минималната месечна издръжка за едно дете възлиза на 155,05 евро. Ето защо майката следва да бъде осъдена да заплаща на всяко от децата месечна издръжка в размер на 155,05 евро, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2024 г., до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението следва да бъде допуснато до предварително изпълнение в частта относно присъдената издръжка.

С оглед изхода на делото майката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Исперих държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 223,27 евро, представляваща 2 % върху тригодишните платежи за двете деца.

При този изход на спора право на разноски има ищецът по първоначалния иск, доколкото претенцията му се уважава, а насрещният иск се отхвърля.

Ответницата В. П. И. следва да бъде осъдена да заплати на Н. А. М. направените по делото разноски в размер на 531,29 евро, от които 511,29 евро 4 адвокатско възнаграждение и 20,00 евро внесен депозит за призоваване на свидетели, доколкото същите са доказани по делото.