Решение № 92 от 22.11.2021, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Тетевен, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Марио Д. Стоянов при участието на секретаря Виолета Й. Монова като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело № 20214330100762 по описа за 2021 година

Трудов спор.

Предявени са искаве за признаване за уволенние за незаконно,за отмяна на уволнението и за заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа,квалифицирани както в исковата молба,така и в доклада по делото по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ.

Ищцата твърди,че на 07.06.2020г била назначена на работа в Детска градина „хх“ с трудов договор №ххг,за срок от 06.07.2020г до 05.07.2021г,на длъжност „помощниквъзпитател“,с място на работа:изнесена група „хх“. На 30.10.2020г и бил издаден болничен лист,поради бременност/преди раждане/.Родила детето си на 30.03.2021г,като до 12.07.2021г реално ползвала отпуск поради временна неработоспособност,след раждане.В периода,в който ползвала този отпуск-след раждане,на 05.07.2021г и била връчена Заповед №хх,с която детската градина ,на основание чл.325,ал.1,т.3 от КТ преткратява трудовото и правоотношение,считано от 06.07.2021г,поради изтичане на уговорения срок.

Така издадената заповед е изцяло незаконосъобразна,тъй като не е налице соченото в нея основание за едностранното преткратяване на правоотношението от работодателя,издадена е в противоречие и в нарушение на закона,същата е необоснована и немотивирана.

Счета,че заповедта е издадена в нарушение на чл.333,ал.6 от КТ,тъй като работодателят е бил уведомен за обстоятелството,че към момента на издаването и ползва болничен лист.Към момента на уволнението и попада в категорията „работничка родилка“,като неспазването на чл.333,ал.6 от КТ е достатъбно основание то да бъде 1 признато за незаконно и отменено,без да се разглежда спора по същество.

Зяаповедта е незаконосъобразна и поради това,че не е налице соченото основание за прекратяване на правоотношението-изтичане на уговорения срок.Длъжността „помощник възпитател“ по естеството си не предполага уговортка за срок.Липсва нормативно ограничение за срока на правоотношението.Следователно,след като си е вменил правомощие,че може да ограничава със срок гтрудовото правоотношение,работодателят е нарушил закона и по тази причина не може да черпи права за това си противоправно поведение.

Работодателят е длъжен да се съобрази с общите условия,регламентирани в чл.68,ал.1-3 от КТ.Трудовата функция която извършва помощник-възпитателя не попада в категориите ,посочени в чл.68,ал.3 от КТ,същата е с постоянен характер.Юридическото лице-детската градина, не е обявена в несъстоятелност или в ликвидация.Поради това,не може да се приеме,че в случая е приложима общата хипротеза на чл.68ал.3 от КТ за сключване на срочен трудов договор.Извън посочените в ал.3 хипотези,срочен договор може да се сключи само по изключение,съгласно чл.68,ал.4 от КТ,за работи и дейности,които нямат временен,срочен или краткотраен характер,като в параграф 1,т.8 от ДР на КТ е регламентирано това изключение.В конкретния случай,за заеманата от ищцата длъжгност няма посочени причини,освен това същите не са вписани и в трудовия и договор,което е задължително изискване.

Определеният в трудовия договор срок е незаконосъобразен и поради това,че е помалък от посочения в чл.68,ал.4 от КТ,като липсва законово основание за определяне на пократък срок от 1 година,не е подавала писмено искане за това.В сключения от ищцата трудов договор е посочен срок от 06.07.2020г до 05.07.2020г,като разпоредбата на чл.60,ал.2 от КТ сочи,че срокът,койтосе брои на години изтича в съответния ден на последната година,т.е. в конкретния случай едногодишния срок обхваща период от 06.07.2020г до 06.07.2021г включително,а не както е посочено в договора-последен работен ден на срока е 05.07.2021г.

Съгласно чл.68,ал.5 от КТ клауза,противоречаща на чл.68,ал.3 и ал.4 от КТ се замества с такава за неопределено време,което обуславя незаконосъобразността на приложеното от директора на детската градина уволнително основание.„ Излага,че следва да се счита за дата на прекратяване на трудовото правоотношение момента на получаване на заповедта-05.07.2021г,на основание чл.335,ал.2,т.3 от КТ.Поради тази причина неправилно е посочена за дата на прекратяване на договора датата 06.07.2021 година.

Моли да бъде постановено решение,с което се признае за незаконно уволнението и със заповед №хх на Директора на хх“,да бъде възстановена на работата,заемана преди уволнението-„помогщник-възпитател“ в хх“-изнесена група „хх“,както и бъде присъдено обезщетение за времето на оставане баз работа,поради уволеннието,в размер на 552,28 лева/съобразно изменението на размера на иска,направено в съдебно заседание/.

2

Позовава се на писмени доказателства.В писмена защита доразвива съображенията си по съществото на спора.

В срока по чл.131 от ГПКе депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,в който се излага,че трудовият договор с ищцата е сключен на основание чл.68,ал.1,т.1 от КТ,във в-ка с чл.70,ал.1 от КТ и е с определен срок от 06.07.2020г до 05.07.2021г,ищцата е знаела,че кандидатства на работно място за една година,съгласила се е да бъде назначена на срочен трудов договор,подписала е заповед №ххг без да изкаже определени възражения.В чл.333,ал.1 от КТ е предвидена закрила при ползване на отпуск,която закрила намира приложение,когато преди ползване на отпуска работникът/служителят е имал сключен трудов договор за неопределено време с работодателя.По друг начин стои въпросът с ищцата,тъй като същата е била назначена на срочен трудов договор.Със заповед №хх и на основание чл.325,ал.1,т.3 от КТ ,считано от 06.07.2021г трудовият договор е прекратен с изтичане на уговорения срок.

Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена на 05.07.2021г,това е последният работен ден на лицето и ден на осигуряване,но влиза в сила от 06.07.2021г,което е вписано в нея.

Исковата молба е неоснователна и неправилна,както и посочените изисквания на чл.333,ал.6 от КТ,че са нарушени са неоснователни,тъй като касаят лица,назначени на трудов договор за неопределено време.

Моли исковата молба да бъде оставена бед уважение.

Позовава се на поисмени доказателства.Ответникът също представя писмена защита по делото.

От предсдтавените по делото писмени доказателнства,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ответникът Детска гпрадина „хх“ е юридическо лице,съгласно чл.29 от Закона зяая училищното и предучилищното образование,с Булсат:хх,с адрес на управление хх,ул.“хх На 15.06.2020г в Агенция по заетостта-Дирекция „Бюро по труда“-Тетевен е депозирано заявление-спесификация за свободно работно място от директора на детската градина,в което е обявено свободно работно място за длъжност „помощник – възпитател“,свободно от 06.07.2020 година,като в заявката за вид договор е отразено-срочен трудов договор-12 месеца и като основание за сключването му-чл.68,ал.1,т.1 от КТ.

Приложено е насочващо писмо от дата 16.06.2020г от Дирекция „Бюро по труда“Тетевен до ответника,с което ищцата е насочена за заемане на свободното място,като в същото е отразено,че интервюто/подборът за мястото ще се проведе на 29.06.2020 година.

На 06.07.2020 година между страните по делото е сключен трудов договор №ххг,на основание чл.68,ал.1,т.1 от КТ,във в-ка с чл.70,ал.1 от КТ,като в същият е отразено,че ищцата е приела да изпълнява при ответника работата/длъжността „помощник-възпитател“,с място на работа хх“,за срок-определено време,считано от 06.07.2020г до 05.07.2021 година.

3

Приложена е Заповед №хх на работодателя-директора на хх“-Тетевен,с която на основание чл.325,ал.1,т.3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата,считано от 06.07.2021 година.Заповедта е връчена на ищцата на дата 05.07.2021 година.

Към момента на връчване на заповедта и прекратяване на трудовото правоотношение,ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност,с посочена в същия диагноза „рутинно послеродово наблюдение“,като в приложения болничен лист №Е20203077861/11.05.2021г е отразен периода на неработоспособността както следва:от 11.05.2021г до 12.07.2021 година.

По делото е приложен трудов договор №31/02.11.2020г,сключен между ответника и трето лице,на основание чл.68,ал.1,т.3 от КТ,във в-ка с чл.70,ал.1 от КТ,за срок от 02.11.2020г до завръщане на титуляр.

Приложено е допълнително споразумение към трудовия договор №31/2020г,с номер 214/06.07.2021г.,сключено с лицето,назначено на длъжността,заемана от ищцата,в което е отразено,че същото се сключва на основание чл.119 от КТ и чл.69,ал.1 от КТ,за неопределено време,считнано от 06.07.2021г. и за длъжността „помощник-възпитател“ в хх“-Тетевен.

Приложен е трудов договор,сключен между ищцата и

„ххс.Рибарица,Лов.обл.,съглансно който ищцата е приела да изпълнява работата „общ работник“,считано от 15.07.2021 година,с основание чл.68,ал.1,т.2 от КТ-до завършване на определена работа.

При така изложената факторлогия се налагат следните правни изводи:

Изложеният довод в исковата молба,че в конкретния казус ищцата към момента на прекратяване на трудовото и правоотношение с оспорената заповед се е ползвала със закрилата по чл.333 от КТ,не се споделя от съда.Както се приема в практиката на ВКС/по този въпрос Решение №109/27.06.2017г. по гпр.дело №3302/2016г по описа на ВКС/,закрилата по чл. 333, ал. 5 и ал. 6 КТ не важи в случаите на прекратяване на трудовия договор с изтичане на уговорения срок – чл. 325, ал.1, т. 3 КТ; със завършване на определената работа – чл. 325, ал.1, т.4 КТ или при прекратяване поради завръщане на замествания на работа – чл. 325, ал.1, т.5 КТ. Закрилата не важи и когато трудовото правоотношение е възникнало от избор, когато договора се прекратява с изтичане на срока за избора. В изброените хипотези, характерът на трудовоправната връзка, възникнала като срочна изключва закрилата при уволнение – страните по трудовия договор са обвързани за определено време, което не може да бъде продължено, независимо от физиологичното състояние на работничката, налагащо повишени грижи.Закрилата по чл. 333, ал. 5 и ал. 6 КТ не важи и при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71 КТ. Договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал.1 КТ се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа, както и с цел работникът да провери дали работата е подходяща за него; в срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на работника да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен 4 контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал.1 КТ във всеки момент от изпълнението му. Характерът на договора изключва приложението на предварителната закрила – работодателят не може да бъде задължен да продължи трудовия договор с работник, след като е преценил, че не е годен да изпълнява възложената работа и е упражнил правото си да прекрати договора в срока, за който страните предварително са се споразумели. В срока за изпитване трудовото правоотношение не преминава в безсрочно, поради което работничката не може да ползва предвидената в чл. 333, ал.5 и ал. 6 КТ закрила при уволнение.

По отношение на прекратяването на трудовия договор, сключен при условията на чл. 70, ал.1 КТ не важи и закрилата по чл. 333, ал.1 КТ, която е приложима само по отношение на изчерпателно изброените уволнения на основание чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.

От приложения трудов договор №ххг и тълкувайки волята на страните/в т.ч. съобразявайки данните от заявката за за свободното работно място до Агенцията по заетостта-ДБТ-Тетевен,в която като основание за сключване на трудов договор за свобдоното работно място при ответника е посочена нормата на чл.68,ал1,т.1 от КТ/ съдът приема,че страните са сключили срочен трудов договор за длъжността „помощниквъзпитател“ в хх“-Тетевен,а не такъв по чл.70,ал.1 от КТ/трудов договор със срок за изпитване/,независимо от сочената норма в договора на чл.70,ал.1 от КТ.В трудовия договор не е отразено,че същият се сключва със срок за изпитване на работника,уговорен в полза на работодателя,а и в нормата на чл.70,ал.1 от КТ е визиран максималния срок за изпитване от 6 месеца.В предвид и разпоредбата на параграф 1,т.8 от ДР на КТ,решаващият състав приема,че е страните са сключили срочен трудов договор,на основание чл.68,ал.1,т.1 от КТ,със срок от 12 месеца.