Решение № 732 от 15.04.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 732 гр. Варна , 15.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена О. Димитрова при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20203100503686 по описа за 2020 година

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

С Решение № 1878/04.05.2020 год., постановено по гр. дело № 4853/2019 год. по описа на РС-Варна е уважен частично предявен от П. В. П. от гр. София против „Булем логистик" ООД, ЕИК 200350611, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

„Генерал Киселов” № 12 иск с правно основание чл. 200 КТ и ответникът „Булем логистик" ООД, ЕИК 200350611, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

„Генерал Киселов” № 12 е осъден да заплати на П. В. П. от гр. София сумата от 6500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на трудова злополука, настъпила на 19.01.2017 год., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането (19.01.2017 год.) до окончателното й изплащане, като искът за разликата над 6500 лева до претендираните 20 000 лева е отхвърлен. Решението е постановено при участието на Ц. В. И. ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. "Владикина" № 48 и на „Дженерали застраховане” АД, ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Княз Александър Дондуков” № 68, в качеството им на трети – лица помагачи на страната на ответника „Булем логистик" ООД, със седалище гр. Варна.

Срещу решението са постъпили две въззивни жалби, съответно:

І. Въззивна жалба от ответника „Булем логистик" ООД, със седалище гр.

Варна срещу горното решение в частта му, с която е уважен за разликата над 2500 лева до присъдените от първоинстанционния съд 6500 лева (т. е., в частта за сумата от 4000 лева), предявения от ищеца срещу дружеството иск по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, станала на 19.01.2017 год.;

ІІ. Насрещна въззивна жалба от ищеца П. В. П. от гр. София срещу горното 1 решение в частта му, с която предявеният от него иск по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 19.01.2017 год., е отхвърлен за разликата над присъдените 6500 лева до размера на сумата от 10 000 лева.

В жалбата на ответника „Булем логистик" ООД, със седалище гр. Варна са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от него част е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че неправилно е определен размера на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за претърпени от ищеца болки и страдания, които да обосноват размер на обезщетението за неимуществени вреди от 6500 лева. Неправилен е и изводът на съда, че липсвали доказателства за наведеното от третото лице – помагач на страната на ответника – „Дженерали застраховане” АД, със седалище гр. София възражение за съпричиняване от страна на ищеца на ПТП, в резултат на което е причинено и увреждането. От изслушаното по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза е установено, че ищецът е възприел от достатъчно разстояние маневриращия снегорин, установено е също, че управляваният от ищеца товарен автомобил се е движил с превишена скорост, която скорост освен това е била и несъобразена с пътните условия, непосредствено преди настъпването на пътно-транспортната злополука. При тези установени факти нормално и житейски оправдано е да се предположи, че при движение със скорост, съобразена с пътните условия или поне със законово ограничената скорост от 50 км/час, ищецът би понесъл значително по – несъществени увреждания, респ. би търпял по-слаби като сила и интензитет болки и страдания, а също и за по–кратък период от време.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ответника част и за постановяване на друго, с което искът на ищеца по чл. 200 КТ да бъде отхвърлен за разликата над 2500 лева до присъдените 6500 лева и като последица от това да бъде коригиран и размера на дължимите от жалбоподателя съдебни разноски съобразно уважения размер на иска.

В писмен отговор, подадена в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна (ищец по предявения иск) П. В. П. от гр. София, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а решението в обжалваната от ответника част – правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част. Излага съображения. Претендира присъждане на сторените разноски.

В насрещната въззивна жалба на ищеца П. В. П. от гр. София са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от него част е неправилно. Твърди, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 52 ЗЗД и не е определил справедлива имуществена оценка на търпените от ищеца неимуществени вреди, като определеното обезщетение е ниско и не съответства на тежестта на резултата и на отражението му върху личността на пострадалия. Не са отчетени характерът и тежестта на получените травми, продължителния възстановителен период, не е отчетено също, че липсата на адекватно отношение на работодателя към ищеца и към здравословното му състояния са причинили на ищеца обида и огорчение, които морални вреди също подлежат на обезщетяване на основание чл. 200 КТ, тъй като са в пряка причинна връзка с трудовата злополука.

Отправено е искане за отмяна на решението в атакуваната от ищеца част и за постановяване на друго, с което искът на ищеца по чл. 200 КТ да бъде уважен до размера на сумата от 10 000 лева.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на жалбата, третите лица-помагачи на страната на ответника също не са подали отговор на насрещната въззивна жалба.

В съдебно заседание ищецът П.П. не се явява, не изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата на ответника, поддържа насрещната си въззивна жалба, претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът „Булем логистик" ООД, със седалище гр. Варна, чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба, оспорва подадената насрещна въззивна жалба.

В писмено становище третото лице помагач на страната на ответника – „Дженерали застраховане” АД, ЕИК 030269049, със седалище гр. София оспорва подадената от ищеца насрещна въззивна жалба, поддържа въззивната жалба на ответника.

Третото лице помагач на страната на ответника – Ц. В. И. от гр. Видин не се явява, не се представлява, не изразява становище.

Първоинстанционното решение в частта му, с която искът на П.П. против „Булем логистик" ООД, със седалище гр. Варна по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 19.01.2017 год., е уважен до размера на сумата от 2 500 лева, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането (19.01.2017 год.) до окончателното й изплащане, както и в частта му, с която същият иск е отхвърлен за разликата над 10 000 лева до претендирания размер от 20 000 лева, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането (19.01.2017 год.) до окончателното й изплащане, не е обжалвано, в тези части е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба ищецът си П. В. П. от гр. София е навел следните твърдения:

Въз сонова на трудов договор от 02.09.2013 год. в периода 03.09.2013г. 03.05.2017 г. е бил в трудово правоотношение с ответника „Булем логистик“ ООД, със седалище гр. Варна и е изпълнявал длъжността „шофьор, товарен автомобил (международни превози)". На 19.01.2017 год., на връщане от командировка в Западна Европа влязъл в България със стока от Холандия, управлявайки тежкотоварен автомобил над дванадесет тона с влекач марка „Скания", модел Р420 с ДК № СА 4468 ТТ и полуремарке марка „Шмиц" с ДК № В 0318 ЕС. Около 13, 50 часа на посочената дата ищецът претърпял около тежко ПТП на околовръстния път на гр. Видин при изхода от града – път 1-1 (Е79), около 13-ти к илометър, срещу изхода на РСПАБ.

Катастрофата била причинена по вина на другия участник, който при заледено пътно платно внезапно предприел маневра „обратен завой“ и отнел предимството на ищеца.

Ищецът останал жив по чудо, а влекачът бил обявен за „тотална щета". В резултат на ПТП-то дребни стъклени частици от счупеното предно стъкло му причинили повърхностни рани по главата със струи кръв по челото; воланът се набил в коремната м у област и му причинил хематом от син до черен на цвят; от удара се сгънала кабината на влекача, вследствие на което пръстите на десния му крак били затиснати от педала на газата, получил и охлузни рани по краката. Ищецът твърди още, че преживял неописуем шок, не знаел къде е, нито дали все още е жив. Бил откаран в 3

МБАЛ „Света Петка" АД, гр. Видин, където му били направени рентгенографии на корем, гръден кош, бял дроб, на черепа и на шийните прешлени, пълна кръвна картина и други изследвания. Отказал хоспитализация въпреки риска за здравето си, тъй като се притеснявал за товарния автомобил и стоката в него, а бил и необходим на служителите от КАТ за съставяне на документите, установяващи ПТП-то и вредите по автомобилите. След подписване на всички документи, на 20.01.2017 г. ищецът се прибрал в София с автомобил на „Пътна помощ“, който върнал влекача на паркинг в София. Поддържа, че бил в непрекъснат отпуск поради временна нетрудоспособност от 23.01.2017 г. до 25.02.2017 г. Бил бавноподвижен , забранили му да вдига тежко повече от два месеца. Налагало се в ежедневието да му помагат приятели и роднини.

Приемал болкоуспокояващи. Твърди, че загубил съня си от стреса, измъчвали го често безпокойство и тревожност. За разсейване на отоците в коремната област, както и за справяне с болезнените и ограничени движения в лумбалната област, посещавал двадесет дни физиотерапия, при назначени по десет процедури на лечение с нискочестотни токове и с ултразвук. Петна та от натъртванията изсветлели за около два-три месеца, но отокът, наподобяващ дебело плътно въже, в долната част на коремната област към слабините се усещал дълго след това – близо година след злополуката и причинявал на ищеца постоянни болки при движение. Вследствие на ПТП започнал да го боли и кръста, което наложило периодични масажи. Излага, че работодателят не изпълнил задължението си да декларира пред ТП на НОИ трудовата злополука. Въз основа на подадена от ищеца декларация, с разпореждане № 5104-0376/13.04.2018 г., в сила от 04.05.2018 г., на НОИ ТП-Варна злополуката е призната за трудова, като са описани следните увреждания – „Повърхностна травма на други части от главата, съчетана травма глава – корем , контузия на долната част на гърба и таза, контузио ет хематома париетис абдоминис ант, хематома ет инфилтратус регио ингуиналис синистра".

В съответствие с изложените твърдения е и отправеното искане – да бъде осъден ответникът да заплати на ищeца сумата от 20000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудовата злополука, настъпила на 19.01.2017 год., изразяващи се в претърпени болки и страдания о т физическите и психически травми – охлузвания, натъртвания, отоци, болезнени и ограничени движения, слабост, преживян силен стрес, загуба на сън, чувство на тревожност, обида и огорчение от неангажираното отношение на работодателя към преживяното от ищеца, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на увреждането (19.01.2017 год.) до окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на сторените разноски.

Пред настоящата инстанция искът по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука е висящ до размера на сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното и́ изплащане.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Булем логистик" О О Д счита иска за частично основателен. Не оспорва: трудовия характер на злополуката от 19.01.2017 г.; наличието на трудово правоотношение между страните към този момент; мястото, времето, механизма на настъпване на злополуката, така както е описана от ищеца; не оспорва и вината на другия водач за настъпване на пътнотранспортното произшествие. Оспорва продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания от ищеца, счита иска за завишен. Твърди, че през месец ноември 2017 г. ищецът поканил дружеството да му заплати сумата от 20 000 лева, в противен случай щял да декларира злополуката пред НОИ като трудова. Сочи, 4 ч е след приключваето на отпуска му поради временна нетрудоспособност до прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните на дата 03.05.2017 г., ищецът изпълнявал трудовите си задължения, включително товарене и разтоварване на камион. През този период ищецът е извършил два курса, което сочи, че е бил в състояние да изпълнява трудовите си задължения, а претърпените болки и страдания не са били толкова продължителни и интензивни, както твърди ищецът. Навежда също, че твърдените от увреждания на кръста не са пряк резултат от трудовата злополука, тъй като в амбулаторен лист № 000278/07.02.2017 г. за преглед ищецът е посочил, че при падане контузил лумбосакралната област и получил хематом, който се разнесъл.