Решение № 1030 от 08.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1030 гр. Варна, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20213110203155 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на СВ. Г. СТ. с ЕГН ********** от гр.Варна, чрез адв.М. П., АК Варна срещу НП № 523666/515219/10.07.2020 год. на зам. директор на ТД на НАП Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП, като незаконосъобразно, поради противоречия с материалния закон и нарушение на процесуалноправните разпоредби на ЗАНН. Твърди се, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.58,ал.2 от ЗАНН, както и че АУАН е издадено в нарушение на чл.34,ал.3 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява го адв. М. П., ВАК, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к И.

Георгиева, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

При извършена на 18.09.2019 г. в ТД НАП-Варна проверка в база данни на НАП и Агенция по вписванията - Търговски регистър е установено, че СВ. Г. СТ. с ЕГН **********, като представител на „МИПС-ИНВЕСТМЪНТ” АД с ЕИК 103584675, в качеството си на 1 задължено лице, не е изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията –Търговски регистър на годишния финансов отчет за 2018 год. в законоустановения срок – до 01.07.2019 год..”МИПС-ИНВЕСТМЪНТ” АД с ЕИК 103584675 е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018 год. с вх. № 0300И0621670/26.03.2019 год., съгласно която е отчело общо приходи в размер на 10580.44 лв., в т.ч. нетни приходи от продажби в размер на 10580.44 лв. и общо разходи в размер на 12357.74 лв..

Въз основа на от проверката на 10.10.2019 год. бил съставен АУАН № F515219 на СВ. Г. СТ. за нарушение на чл.38,ал.1,т.1, във вр. с чл.16,ал.1,т.4 от Закона за счетоводството.

Акта бил съставен в отсъствие на нарушителя на осн.чл.40,ал.2 от ЗАНН. Акта е връчен на нарушителя на 22.06.2020 год.. В графата бележки, жалбоподателя не е отразил , че има възражения.

В предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН тридневен срок не са постъпили писмени възражения идентични с изложените в жалбата срещу НП.

Въз основа на съставения акт АНО издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН, като за извършено нарушение на чл.38,ал.1,т.1,вр.чл.16,ал.1,т.4 от Закона за счетоводството, на осн. чл. 74,ал.1 от Закона за счетоводството наложил на жалбоподателя административно наказание „ глоба” в размер на 200 лв..

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Е.К., която потвърждава констатациите в акта.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните гласни доказателства – показанията на св.К. и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

НП е издадено от компетентен орган – зам. директора на ТД на НАП Варна , съгласно приложената Заповед № ЗМФ -610/03.07.2018 г. на Министъра на финансите, като въз основа на същата заповед АУАН също е съставен от компетентно лице.

Съгласно чл.34,ал.3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шест месечен срок от съставянето на акта. Този срок е давностен, поради което той не тече когато производството е спряно, при наличието на условията на чл.43,ал.6 от ЗАНН, а именно когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен. В случай, че е налице законосъобразно спиране на административно наказателното производство, времето през което то е спряно 2 не следва да се отчита при изчисляване на срока по чл.34,ал.3 от ЗАНН.

В случая, не би могло да се приеме, че административнонаказателното производство е законосъобразно спряно, тъй като от събраните в хода на производството доказателства не се установява да е извършвано изискващото се щателно издирване.

Върховният съд, а впоследствие и ВКС в редица свои решения във връзка с чл.269,ал.3, т.2 от НПК сочи, че щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се осъществява продължителен период от време, издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там, в издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР. Едва при условие, че описаната по-горе дейност в течение на разумен период от време не доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл.43,ал.6 от ЗАНН основание, производството да бъде спряно до откриване на нарушителя.

АУАН е съставен на 10.10.2019 год. в условията на чл.40,ал.2 от ЗАНН . По делото са приложени доказателства, че до жалбоподателя са изпратени една покана за връчване на съставения АУАН, която не му е била връчени, както и два протокола за посещение на адрес за връчване на АУАН, в които е посочено, че на постоянния си адрес жалбоподателя или друго упълномощено от него лице не е открит.

Посочените действия не обосновават извода за извършено щателно издирване, след като не са предприемани други действия по връчване на акта, било чрез общинската администрация, било чрез органите на МВР. Съставеният вече АУАН в отсъствието на нарушителя е следвало да му бъде връчен по реда на чл.43,ал.4 от ЗАНН, което АНО не е сторил в нарушение на закона. АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР/"съответната служба" по см. на чл.43,ал.4 от ЗАНН , като служителите на МВР имат задължението по чл.43,ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя.

След като изобщо не е пристъпено към връчване на АУАН по реда на чл.43,ал.4 от ЗАНН , АНО няма правни и фактически основания да пристъпи към спиране на АНП по реда на чл.43,ал.6 от ЗАНН. Щателно издирване на нарушителя не е правено, тъй като такова следва да се направи от органите на МВР съгл.чл.43,ал.4 от ЗАНН.

Предвид изложеното по-горе състава на съда намира, че в хода на административнонаказателното производство не е било извършено щателно издирване на жалбоподателя , поради което прилагането на разпоредбата на чл.43,ал.6 от ЗАНН, е станало при липсата на законовите предпоставки за това. Следователно АНО е нямал основания за спиране на АНП, а НП е издадено след изтичане на 6-месечния срок от издаване на АУАН, в нарушение на чл.34,ал.3 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено на 10.07.2020 год., след като към този момент са 3 изтекли девет месеца от датата на съставяне на АУАН – 10.10.2019 год., тоест след изтичане на предвидения в чл.34,ал.3 от ЗАНН, преклузивен шестмесечен срок, без да е налице хипотезата на чл.43,ал.6 от ЗАНН.

Горепосоченото е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление и е основание за неговата отмяна.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя, който не е направил изрично искане за присъждане на разноски.

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 523666/515219/10.07.2020 год. на зам. директор на ТД на НАП Варна, с което на СВ. Г. СТ. с ЕГН ********** от гр.Варна за извършено нарушение на чл.38,ал.1,т.1,във вр. с чл.16,ал.1,т.4 от Закона за счетоводството, на осн. чл. 74,ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно наказание " глоба" в размер на 200 лв..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ТД на НАП Варна за присъждане на разноски за юристконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4