Определение № 8952 от 03.07.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8952 гр. Варна, 03.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110109095 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 43388/01.06.2026 г., подадена от ищеца К. В.

И., чрез процесуалния му представител – адв. Й. А., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 1940/19.05.2026 г. в частта за разноските, като му бъдат присъдени сторените разноски за адвокатска защита по ч.гр.д. № 6762/2024 г. по описа на РС Варна в пълния им поискан и заплатен от страната размер от 490.84 евро с ДДС /960 лева/.

От насрещната страна, в предоставения й срок по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор по молбата, в който е изложено становище за неоснователност на същата. Отправено е искане молбата с правно основание чл. 248 ГПК да бъде оставена без уважение.

Така депозираната молба съдът намира за допустима – същата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от страна, притежаваща процесуална легитимация да стори това. Предвид допустимостта на искането, съдът намира, че същото следва да бъде разгледано по същество.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Настоящото производство е било образувано по искова претенция на К.

В. И., чрез адв. Й. А. срещу З. „Д. Ж. и З.“ АД с правно основание чл. 432, ал.

1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 15.34 евро /30 лв./, представляваща частичен иск от целия в размер на 1430.94 лв., съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца л. а.

„Нисан Патрол“, с рег. № В *****ВР, настъпили в резултат на реализирано на 22.04.2024 г. ПТП в гр. В. ул. „М.“ № *, причинено по вина на водача на л. а.

„Мерцедес МЛ“, с рег. № В **** ТХ, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на задна броня, задна лява вежда на калник, задна лява вежда на задна лява врата и заден ляв калник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.07.2025 г. до окончателното й изплащане.

1

С постановеното по делото решение, исковата претенция е била уважена, поради което в полза на ищеца са присъдени разноски по настоящото дело в размер на 578.95 евро с ДДС и в размер на 945.74 евро по ч.гр.д. № 6762/2024 г. по описа на РС Варна, от които 30 лв. държавна такса, 1339.70 лева депозит за вещо лице и 480 лева с ДДС адвокатско възнаграждение след редуцирането му по възражение за прекомерност от насрещната страна от претендираните 960 лева с ДДС.

Производството по ч.гр.д. № 6762/2024 г. по описа на ВРС, 39 състав, е било образувано от молителя К. И. по реда на чл. 207 ГПК за обезпечаване на доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 209 ГПК разноските по събиране на доказателства не се присъждат на страната в производството по обезпечението, а същите се вземат предвид впоследствие при решаването на спора, както е и сторил исковият съд. При присъждането им обаче съдът е разгледал направеното от процесуалния представител на ответната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и е намалил поисканите разноски за адвокатско възнаграждение от 960 лева с ДДС на 480 лева с ДДС. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон, т.е. следва да бъдат съобразени следните критерии: фактическата и правна сложност на делото, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

Съобразявайки посочените предпоставки, съдът счита, че редуцираното адвокатското възнаграждение напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото, на процесуалното поведение на адвоката на ищеца и на положения от него труд, като не следва да бъде присъждано в поискания размер. От страна на ищеца е поискано обезпечаване на доказателствата, чрез назначаване на САТЕ. С Определение № 6664/12.06.2024 г. съдът е назначил експертизата и е указал на вещото лице да отговори на поставените му в молбата въпроси след запознаване с характера на спора, ангажираните доказателства и оглед на МПС. Изготвената единична експертиза е оспорена от ответника и е допусната повторна такава с участието на две вещи лица. В проведеното на 20.06.2025 г. открито съдебно заседание ищецът изрично е задължен да предостави на вещите лица процесния автомобил за оглед – нещо, което не е сторил въпреки поставената към експертизата задача, предвиждаща, че заключението следва да се изготви и на база оглед на МПС.

В заседанието от 11.07.2025 г. е изслушана и приета експертизата. На въпрос на съда кога е извършен оглед на автомобила вещото лице Велчев е отговорил на 09.07.2025 г., т.е. два дни преди заседанието и след като е било изготвено заключението по експертизата. Ето защо съдът счита, че е налице и злоупотреба с права от страна на ищеца, доколкото автомобилът не е бил предоставен своевременно на експертите за изготвяне на заключението им, а всъщност именно по негова инициатива е образувано производството по обезпечение на доказателствата. Недобросъвестното му поведение не следва да бъде приветствано чрез присъждане на разноски в пълен размер.

Не на последно място, прави впечатление, че въпреки изготвените по делото множество експертизи /и в производството по чл. 207 ГПК и в това по съществото на спора/, предявеният иск остана частичен такъв в размер на едва 15.34 евро /30 лв./, което е предпоставка за образуването на поредно дело и за 2 претендиране на още разноски, каквото поведение съдът не толерира.

При така изложеното и съобразно подробно развитите в решението мотиви, съдът не намира, че са налице основания за изменение на акта в частта за разноските. Към настоящия момента не са налице нови или различни факти и обстоятелства, обуславящи извод в различен от вече изложения смисъл, поради което и молбата на ищеца следва да бъде оставена без уважение поради нейната неоснователност.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 43388/01.06.2026 г., подадена от ищеца К. В. И., чрез процесуалния му представител – адв. Й. А., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 1940/19.05.2026 г. в частта му за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3