Определение № 472 от 20.05.2022, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 472 гр. Велико Търново, 20.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Пламен Борисов

Илина Гачева като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно частно гражданско дело № 20224100500336 по описа за 2022 година

Производството е по чл.274, ал.1,т. 2 ГПК вр. чл.248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на С. П. П. чрез адв. М.М., с която се обжалва Определение № 437/05.04.2022г. по гр.д. 1523/2021г. по описа на Районен съд- Горна Оряховица, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно, като счита, че адвокатското възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гражданско дело се определя съобразно вида и броя на предявените искове за всеки от тях поотделно. Счита, че доколкото в случая предмет на делото е произнасянето във връзка с нищожност на две отделни договорни клаузи като неравноправни, то за всеки един от кумулативно съединените искове се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер, а именно по 300 лв. за всеки от двата иска. Позовава се на съдебна практика. Моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановен акт, с който да бъде определено адвокатско възнаграждение в общ размер от 600 лв. на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. Моли да бъдат присъдени направените разноски за държавна такса.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Вива Кредит" ООД, в който се заема становище за законосъобразност и правилност на обжалваното определение и неоснователност на жалбата и наведените в нея оплаквания. Намира за неоснователно становището, изложено в частната жалба, като счита, че макар да не е предявен един иск, разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се тълкува корективно, като трябва да се вземе предвид характерът на исковете (оценяеми или неоценяеми), обусловеността им, характерът на съединяването на исковете и др. Счита, че съгласно чл.7 от Наредбата дължимият адвокатски хонорар се определя при наличие на материален интерес по делото и въз основа на общата стойност на предявените искови претенции, а определянето на адвокатски хонорар за всеки иск поотделно би било налице, когато са предявени при условията на кумулативност два иска, като единият е оценяем, а другиятнеоценяем. Счита, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи от аретметичния сбор на всички претенции, а не съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

1

Съдът, след като съобрази доводите, изложени в частната жалба и отговора на същата, доказателствата по делото и нормативните разпоредби, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. По същество се явява основателна.

Производство по гр.дело № 1523/2021г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица е било образувано въз основа на подадена от С.П. чрез адв. М. искова молба против „Вива Кредит“ ООД с предмет кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД- нищожност поради противоречие със Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, като ищцата иска да бъде прогласена нищожността на чл.1, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 от сключения между страните договор за паричен заем № 5708560/14.06.2021г. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и нейния процесуален представител, процесуалното представителство е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв за оказване на помощ на материално затруднено лице. По делото съдът е постановил Решение № 93/09.02.2022г., с което е уважил предявените искове и е осъдил „Вива Кредит“ ООД да заплати на ищеца направените разноски, както и да плати на адв. М.М. адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Постъпила е молба с правно основание чл. 248,ал. 1 от ГПК от ответното дружество, с която се иска намаляне на адвокатското възнаграждение на 300 лв., като е изложено становище, че следва да се съблюдава общият материален интерес по делото при определяне на адвокатското възнаграждение. В отговор процесуалния представител на ищеца е оспорил така подадената молба. Постановено е обжалваното пред настоящия състав Определение № 437/05.04.2022г., с което е уважена молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК и адвокатското възнаграждение, присъдено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, е намалено до размера от 300 лв. Съдът е мотивирал определението си, като е посочил, че съобразявайки фактическата и правна сложност на спора, както и обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца не се е явил на насроченото съдебно заседание, намира, че съответният на осъществената защита размер на възнаграждение е 300 лв.

Настоящият състав намира частната жалба за основателна, а така постановеното определение по гр.д. № 1523/2021г. по описа на Районен съд- Горна Оряховица за неправилно и подлежащо на отмяна.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗАдв задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, като осъди другата страна да ги заплати. Разпределението на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл. 78, ал. 1 и, ал. 3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция. Съгласно чл. 2, ал. 4 и, ал. 5 от Наредба № 1 от 2004 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя за всяка инстанция и за всеки иск поотделно. Противно на посоченото от процесуалния представител на ответното дружеството разпоредбата на чл.2, ал. 5 от Наредбата, адвокатското възнаграждение се определя за всеки иск поотделно независимо дали те са оценяеми или неоценяеми, какъвто довод изтъква страната. /Определение № 88 от 09.03.2022 Г. по Ч. Гр.

Д. № 446/2022 Г., Г. К., ІV г. о. на ВКС; Определение № 92 от 28.02.2022 Г. по Гр. Д. № 1809/2021 Г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС/. Както беше посочено, пред първоинстанционният съд са предявени два кумулативно съединени иска, поради което на основание чл. 2, ал. 5 от горепосочената наредба, съобразявайки материалния интерес по всеки един от тях, за всеки от тях следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата минималното адвокатско възнаграждение за иск с материален 2 интерес до 1000 лв. възлиза на 300 лв., от което следва, че на процесуалния представител по делото следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 600 лв.

От гореизложеното следва, че настоящият състав следва да уважи така подадената частна жалба и да отмени обжалваното определение.

Направено е искане за присъждане на направените в настоящото производство разноски за държавна такса. Искането следва да бъде оставено без уважение, тъй като производството по чл.248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски, като изложеното е валидно и за настоящото производство по чл.248, ал.3 ГПК.

Водим от горното, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 437/05.04.2022г. по гр.д. № 1523/2021г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица,като незаконосъобразно.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3