Определение № 471 от 15.02.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 471 гр. София, 15.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В. СТ. П.

Съдебни

М. БЛ. С. заседатели: С. В. М.-С. като разгледа докладваното от В. СТ. П. Наказателно дело от общ характер № 20211110212270 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.

Инициирано е по молба на Националното бюро за правна помощ /Н./, с която се иска присъждане в полза на Н. на разноските, направени за процесуално представителство от адв.

Н. Г. от САК спрямо осъдения М. С. М. по ДП № 1728/2020 г. по описа на 03 РУ-СДВР и по НОХД № 12270/2021 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав. Към молбата е приложено решение на Н. относно определения размер на адвокатското възнаграждение.

След преценка на данните по делото и доводите на молителя, съдът прие от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 19.10.2021 г., постановено по НОХД № 12270/2021 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав, съдът е одобрил споразумение за прекратяване на наказателното производство по делото, постигнато между представител на СРП и адв. Г., назначен за служебен защитник на М.в досъдебната фаза на процеса, съобразно предоставената му правна помощ.

На адв. Г. е постановено цитираното решение на Н., с което на основание чл. 17, т. 1 и чл. 17, т. 2 от Наредбата за заплащане на правна помощ е определено възнаграждение в общ размер на 540 /петстотин и четиридесет/ лв.

Съдебният състав намира, че предвид осъществената правна помощ по цитираното дело, М. следва да бъде осъден да заплати определените от Н. разноски за възнаграждение за предоставена правна помощ от адв. Г. в полза на Н.. В този смисъл са задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 4/2010 г. от 19.02.2010 г. на ОСНК на ВКС, с което изрично е посочено, че „Подсъдимият, който е признат за виновен, на основание 1 чл.189, ал. 3 НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита”.

М. е бил представляван от адв. Г. като служебен защитник по цитираното дело в хипотезата на задължителна защита, предвид факта, че е бил лишен от свобода, както и предвид задължителното участие на защитник при решаване на делото със споразумение. Съдебният акт е влязъл в законна сила, поради което осъденият следва да заплати разноските за служебния защитник в полза на Н..

С оглед изложеното молбата на Н. е основателна, като М. С. Марков, ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати в полза на Н. сумата от 540 лв., представляваща определено от Н. възнаграждение на адв. Г..

Така мотивиран и на основание чл. 306, ал. 1 т. 4 вр. чл. 189, ал. 3 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН ********** да заплати в полза и по сметка на Националното бюро за правна помощ сумата от 540 /петстотин и четиридесет/ лв., представляваща направени разноски за правна помощ в хипотезата на процесуално представителство от адв.

Николай Г. по ДП № 1728/2020 г. по описа на 03 РУ-СДВР и по НОХД № 12270/2021 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав.

След влизане на определението в сила, да се издаде изпълнителен лист в полза на Н..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест по реда на Глава XXII НПК пред Софийски градски съд в 7-дневен срок от връчване на преписа.

Преписи да се връчат на Н., СРП и осъдения.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

2