Решение № 1316 от 24.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1316 гр. Пловдив, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330203269 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4565768, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Д. Г. В. е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от приложената по делото разписка, процесният ЕФ е връчен на дата

13.05.2022г., жалбата е входирана на 23.05.2022г., тоест при спазване на императивния преклузивен срок за това.

1

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ИЗМЕНЯНЕ НА ЕФ.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговото изменяне по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 05.01.2021 г. в 10:43 часа , на Републикански път I-8, км.213+230 в посока от изток към запад, при въведено ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена скорост за движение по пътя от 60 км/ч, МПС с рег. № *******, при отчетен толеранс от минус 3 % в полза на водача, се движело с установена наказуема скорост 107 км/ч ., тоест с превишение на скоростта от 47 км/ч.

Наказан субект- Д. Г. В., като законен представител на фирма ДИВЕ 09 ЕООД.

Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се опровергава частично от събраните по делото доказателства .

На първо място по делото се установява по несъмнен начин, че на процесните дата и час, на сочения в ЕФ пътен участък, МПС с рег.№ ******* се е движело със засечена скорост 111 км/час и наказуема скорост 107 км/час. В тази връзка съдът съобразява приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от

Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство ARH CAM S1, като е ноторно известно, че тази камера работи с лазерен радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС. От изложеното се прави извод, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването. Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и 2 този който се забелязва на статичното изображение.

Не на последно място движението именно на МПС с рег.№ ******* с вписаната в статичното изображение скорост -111 км/час не се и оспорва от жалбоподателя.

Правилно е съобразено, че именно жалбоподателят е легитимиран субект да понесе отговорност за извършеното нарушение на скоростта.

В тази връзка съдът отчита приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че регистриран собственик на процесното МПС е именно ДИВЕ 09 ЕООД.

Същевременно трайната съдебна практика приема, че в чл. 189, ал.4 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.

По силата на изричната норма на чл. 188, ал.2 ЗДвП презумптивната отговорност на собственика, когато МПС е собственост на ЮЛ, се прилага и за управителя на ЮЛ.

Така Решение № 2173 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2036 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 57 от 12.01.2022 г. по к. адм. н. д. № 2871 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 290/21.02.2022 год. на Административен съд-Пловдив, ХХVI състав по к.н.а.х дело № 3317/2021 год., Решение № 2072 от 04.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2113 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд Пловдив, Решение № 198 от 31.01.2018 г. по к. адм. н. д. № 3373 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив

Собственикът, когато е ФЛ или управителят на ЮЛ може да снеме отговорността от себе като с нарочна декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП посочи кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице.

От извършена служебна справка в ТР се установява, че вписан управител и представител на ЮЛ, собственик на МПС е именно жалбоподателят.

3

Съгласно чл. 23, ал.6 от ЗТРРЮЛНС ако е посочен идентификационен код (ЕИК), съдът и другите държавни органи нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Поради изложеното за доказване на обстоятелството, че именно жалбоподателят е управител на ЮЛ, собственик на МПС е достатъчно само извършване на служебна справка в ТР, но не и прилагане на хартиени документи.

Така Решение № 2172/15.11.2021 год. на Административен съд – Пловдив, ХХIV касационен състав,КАНД № 1748 /2021 г.,Решение № 1643 от 03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1487 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

Поради изложеното следва да се приеме, че именно жалбоподателят е лицето, което носи презумптивна отговорност за нарушението извършено с МПС, собственост на управляваното от него дружество. Доколкото същият не се е възползвал от предвидения в чл. 189, ал.5 ЗДВП ред, той не може да оспорва авторството на деянието.

Така Решение № 2319 от 25.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 1973 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1992 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен състав, к.а.н.д. № 1727 по описа на съда за 2021 г., Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021 година ,Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година , Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021 год., Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

Освен всичко друго пасивната легитимация не е и спорна по делото.

Противно на възраженията на жалбоподателя правилно е приложена и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на 4 установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 %. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за първоначална проверка допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 %. Именно този толеранс е отбелязан като приложен в ЕФ.

Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 111 км/час. 3% от тази величина се равняват на 3,33 км/час. След приспадане на толеранса се получава 107, 67 км/час.

При преглед на предвидените санкции в чл. 182, ал.1 ЗДвП е видно, че законът борави с цели числа на наказуемата скорост. В противен случай ненаказани биха останали стойности на скоростта между 10 км/час и 11 км/час, 40 км/час и 41 км/час и други. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 747, ал.3 от Закона за измерванията.

Поради изложеното получената скорост от 107,67 км/час следва да се закръгли към цяло число, като изцяло законосъобразно и при спазване в максимална степен правото на защита на наказаното лице, закръглянето е извършено по най-благоприятния за него начин, а именно към пониското цяло число- 107 км/час, като именно тази скорост е отбелязана като наказуема в ЕФ.

Не кореспондира на действителността, обаче твърдението в ЕФ, че наказаният субект е допуснал наказуемо превишение от 47 км/час.

Видно от приетото като доказателство по делото писмо от ОПУПловдив към АПИ за посоченият пътен участък към датата на заснемането не са въведени никакви забрани или ограничения с пътен знак, като същият участък не попада в обхвата на действие на пътен знак В26.

Посоченият извод, че процесният пътен участък, към датата на заснемането не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/час не се оборва от посоченото в Протокола по чл. 10 от Наредбата, че има поставен пътен знак В26.

Това е така, доколкото от писмото от ОПУ-Пловдив се установи, че знак В26 в релевантната посока на движение от изток към запад действително има поставен, но той се намира по-рано, а именно на 5 километър 213+870. Същият обаче по силата на чл. 61, ал.3 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и чл. 50 ППЗДвП разпростира обхвата си на действие до следващото кръстовище, находящо се на км. 213+550. Така и:

- чл. 61, ал.3 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, според която „ Въведена забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище;

-чл. 50 ППЗДВП, според която „ Забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2;

При положение, че контролираната посока е от изток към запад (от Пловдив към Пазарджик), а от писмото на ОПУ-Пловдив е видно, че километража нараства в посока към Пловдив, то се налага извод, че км 213+230, на който е констатирано нарушението попада извън обхвата на действие на пътен знак В26, доколкото се намира след кръстовището, находящо се на км. 213+550.

Тоест в процесния случай е правилен фактическия извод на наказващия орган, че преди процесния участък е имало поставен знак В26, но е неверен правния извод, че процесния участък на км. 213+230 е попадал в обхвата на действие на този знак.

Горните изводи съответстват изцяло и на представената от ОПУПловдив схема на организация на движението.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че абсолютно същото е важимо и за обратната посока на движение, доколкото в посока от запад на изток пътен знак В26 е поставен чак на км. 213+340, като процесния участък 213+230 се пада преди ограничението, което означава, че ограничение на скоростта не е в сила за този километър.

Оказва се така, че процесният пътен участък не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В26 (макар чисто формално такъв да има поставен) в нито една от посоките на движение, като за този пътен участък е важало общото ограничение на скоростта от 90 км/час.

6

Предвид тази констатация и с оглед установената наказуема скорост, която е 107 км/час, то наказуемото превишение се явява 17 км/час , за което съгласно чл. 182, ал.2, т.2 ЗДвП приложимата санкция е 50 лева.

При извод, че е нарушено общото ограничение на скоростта 90 км час извън населено място, а не такова въведено с пътен знак В26, коректната нарушена материално правна норма се явява чл. 21, ал.1 ЗДвП, а не чл. 21, ал.2 ЗДвП, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

Съгласно трайната съдебна практика в случаи като процесния, когато се установи, че:

-няма валидно въведено специално ограничение на скоростта с пътен знак В26,