Решение № 132 от 06.06.2023, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Силистра, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора В. В.а при участието на секретаря Ели Ст. Николова като разгледа докладваното от Теодора В. В.а Гражданско дело № 20223400100216 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба, пре дявена от Трудово- производителна кооперация "Мебел", със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул." Тутракан" № 47, вписана в Търговския регистъра на АВп, към МП под ЕИК 118020538, представлявана от Председателя Божанка Райкова Тодорова, ЕГН **********, чрез адв.В. В. от Сс САК, против М. С. Д., ЕГН **********, Х. С. Х. - Д.а, ЕГН ********** и С. Г. Д., ЕГН **********, с искане съдът на основание с чл.26, ал.2 от ЗЗД да прогласи нищожността на Договор за покупко- продажба, обективиран в приложения Нот. акт № 30, том II, per. 3444, дело № 230/20018г. по регистъра на Нотариус per. № 710 на НК; при условията на евентуално съединяване на искове, да прогласи нищожността на Договора за покупкопродажба, обективиран в приложения Нот. акт № 30, том II, per. № 3444, дело № 230/20018г. по регистъра на Нотариус per. № 710 на НК, на основание чл.40 от ЗЗД. да констатира и прогласи, че Договор за дарение - обективиран в приложения Нот. Акт №14, том I, per.

№361, дело № 14 от 2019г. по регистъра на Нотариус per. № 710 на НК, не е произвел правни последици. На основание чл.108 от Закона за собствеността , да признае ТПК "Мебел" за собственик на имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр.Силистра, одобрена със Заповед РД-18-66/02.06.2008г. на ИД на АГКК, с административен адрес гр.Силистра, ПЗ "Запад", ***, с площ от 236 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор - няма, номер по предходен план 186, квартал 6, парцел XIV, ведно с построената в имота двуетажна промишлена сграда с идентификатор *** по кадастралната карта, със застроена площ от 201 кв.м., при съседи и граници - по кадастрална карта:имоти с идентификатор ***;

66425,514.193; ***; 66425,514.286 и да осъди ответниците да предадат владението 1 върху имота на кооперацията.

Ответникът М. Д. е депозирал по реда на чл. 131 ГПК чрез адв. Р. Н., като е изложил, наред с възраженията си по основателността на исковата молба и искане ЕВЕНТУАЛНО в случай ,че съдът уважи исковата претенция при спазване на императива на чл.34 от ЗЗД да се произнесе ТПК“ МЕБЕЛ“ да му върне сумата от 27000 /двадесет и седем хиляди лева за покупко продажба както и да му бъдат признати и възстановени разходите за извършените от него ремонти в размер на 15 138 /петнадесет хиляди сто тридесет и осем /лв , за което представя доказателства.

След проверка редовността на исковата молба и насрещните искове, предявени с отговора по чл .131 ГПК,както и последвалата размяна на книжа между страните и съда, с определението № 73/08.02.2023 г., постановено по настоящото дело, съдът прие , че е сезиран от ищеца Трудово- производителна кооперация "Мебел", със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул." Тутракан" № 47, вписана в Търговския регистъра на АВп, към МП под ЕИК 118020538, представлявана от Председателя Божанка Райкова Тодорова, ЕГН **********, чрез адв.В. В. от Сс САК, против М. С. Д., ЕГН **********, Х. С. Х. - Д.а, ЕГН ********** и С. Г. Д., ЕГН **********, с иск по чл. 26, ал.1 ЗЗД, претендирайки съдът да прогласи нищожността на Договор за покупко- продажба, обективиран в приложения Нот. акт № 30, том II, per. № 3444, дело № 230/20018г. по регистъра на Нотариус per. № 710 на НК, поР. нарушение на добрите нрави; при условията на евентуално съединяване на искове да прогласи недействителността на Договора за покупко-продажба, обективиран в приложения Нот. акт № 30, том II, per. № 3444, дело № 230/20018г. по регистъра на Нотариус per. № 710 на НК, на основание чл.40 от ЗЗД.

- да признае за установено по отношение на ответниците М. С. Д. и съпругата му Х. С. Х. - Д.а, както и ответника С. Г. Д., че Договор за дарение - обективиран в приложения Нот. акт № 14, том I, per. № 361, дело № 14 от 2019г. по регистъра на Нотариус per. № 710 на НК, не поражда правни последици, на основание чл. 124 ГПК, както и с исковата претенция по чл. 108 ЗС, с която претендира на основание чл. 108 ЗС съдът да признае ТПК "Мебел" за собственик на имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр.Силистра, одобрена със Заповед РД-18-66/02.06.2008г. на ИД на АГКК, с административен адрес гр.Силистра, ПЗ "Запад", ***, с площ от 236 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор - няма, номер по предходен план 186, квартал 6, парцел XIV, ведно с построената в имота двуетажна промишлена сграда с идентификатор *** по кадастралната карта, със застроена площ от 201 кв.м., при съседи и граници - по кадастрална карта:имоти с идентификатор ***; 66425,514.193; ***; 66425,514.286 и да осъди ответниците да предадат владението върху имота на кооперацията.

След дадените с определение № 394/26.09.2022 г. по настоящото дело, указания, е 2 предявена нова искова молба по насрещните евентуални искове, с която при изложените вече обстоятелства, М. С. Д. с ЕГН **********, и Х. С. Х. ЕГН********** чрез адв.Р. Н. АК Варна, молят съда, в случай че прогласи нищожността на сделката за процесният недвижим имот и уважи искането на ищеца за връщане на вещта в неговият патримониум, да осъди ТПК“МЕБЕЛ“ да им върне сумата от 27 000/двадесет и седем хиляди/ лева представляваща продажна цена по сделката за продажбата на процесният имот, както и на основание чл.72 ал.1 от ЗС в качеството си на добросъвестни владелци молят да осъди ТПК „Мебел“ да им заплати сумата от 15138/петнадесет хиляди сто тридесет и осем лева/-сума с която се е увеличила стойността на процесният имот и която са заплатили и представлява:7000 /седем хиляди/ лева разходи/,за вътрешен ремонт,4999 /четири хиляди деветстотин деведесет и девет/ лева, за покупка и инсталиране на дограма,сумата 540 /петстотин и четирдесет/лева за покупка и инсталиране на врата,сумата от1099/хиляда и деведесет и девет/л в. за подова настилка,сумата от 1500/хиляда и петстотин/ лв. за майстори по окабеляване почистване и т.н. за които нямат фактура , но са платили в брой. -На основание чл.72.ал.З от ЗС, под условие , че намери претенцията за нищожност за основателна, молят съда да се произнесе и осъди ТПК“Мебел“ да упражнят право на задържане по отношение на процесният имот до заплащане на сумата представляваща цена на процесният имот,както и до заплащане на подобренията. В с.з. се представляват от адв.

Н., който поддържа отговора, както и насрещните искове.

Ответникът С. Х. Х. е депозирал отговор чрез адв. Н., с който оспорва исковете на ТПК „Мебел“, счита, че продажбата на процесния имот е законосъобарзон извършена, поР. което моли да бъдат отхвърлени. В с.з се представлява от адв. Н., който поддържа заявеното в отговора становище.

Ответникът С. Г. Д. не взема становище по реда на чл .131 ГПК, не са явява и в с.з. пред тази инстанция.

ОС, като съобрази исковите претенции, както и отговора на ответницата, а също и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

От изложените в исковата молба обстоятелства и приложени доказателства се установява, че по силата на Акт за държавна собственост на недвижим имот № 3137 от 26,01 ДР37г., Заповед № РД-25-10/25.02.1993г., Приемо-предавателеи протокол от 01.03.1993г., подписан с Министерството на промишлеността, Заповед № РД-242-ДС/27Л2.2005г., и на основание § 1 от ПЗР на Закона за кооперациите, ТПК "МЕБЕЛ" е собственик на гореописания имот, предмет на настоящото дело.

Според ищцовата ТПК, на неустановена дата в периода от 16.03.2018г. до 08.08.2018г., ответникът С. Х., в качеството му на Председател на ТПК "МЕБЕЛ", е съставил неистински частни документи, сред които и Протокол от проведено на 25.07.2018г. извънредно Общо събрание на кооперацията, който е представил пред Нотариус - Добромир Стефанов с per. № 710 на НК, за да докаже, че има право да представлява кооперацията при разпореждане с описания по-горе недвижим имот. Фактът на съставяне на неистинския протокол и използването му пред нотариуса е установен с одобрено от съда 3 споразумение (имащо силата на присъда) по НОХД № 360 от 2020г, по описа на PC Силистра, инициирано по жаба на кооперацията до РП - Силистра от 31.05.2019 г. Делото, както и протоколът от ОС са приложени към настоящото като доказателство .

Така по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в приложения Нот. акт № 30, том II, per. № 3444, дело № 230/20018г. по регистъра на Нотариус per. № 710 на НК, С. Х. в качеството му на Председател на ТПК "МЕБЕЛ", е продал имота на неговия зет – ответника М. С. Д. за сумата от 27000 лева.

На 08.02.2019г., М. С. Д. и съпругата му Х. С. (дъщеря на С. Х. Х.), са дарили от своя страна имота на бащата на първия – С. Г. Д., по силата на Договор за дарение обективиран в приложения Нот. акт № 14, том I, per. № 361, дело № 14 от 2019г. по регистъра на Нотариус per. № 710 на НК.

Според ищеца, покупко – продажбата, осъществена с нот. акт № 30, том II, per. № 3444, дело № 230/20018г. по регистъра на Нотариус per. № 710 на НК, е нищожна, тъй като продажбата е извършена въз основа на престъпление по чл.З10, ал.1 във вр. с чл.309, ал.1 НК, с цел облагодетелстване на член от семейството, при което е налице накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. В тази връзка е исковата претенция да бъде обявена нищожността на този НА .

В отговор ответникът се позовава на Т.Р.№4/2016 от 10.05. 2018г. на ВКС на РБългария, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия , съгласно което което „Въведеното с разпоредбата на чл.26, ал.З, вр. чл.15,ал.4,т.10 от ЗК изискване за предварително взето от общото събрание решение за сключване на разпоредителни сделки с недвижими имоти и вещни права върху тях не създава ограничения в представителните правомощия на председателя на кооперацията по отношение на третите лица, а е от значение само във вътрешните отношения между кооперацията и председателя“. Прави извод, че липсата на решение на ОС за продажба на имота, изискуемо по ЗК не е основание за нищожност на продажбата, тъй като е от значение за вътрешните отношения между кооператорите.

В случая ищецът не се позовава на това обстоятелство като довод за нищожност, поР. което и анализът му е извън предмета на спора. Все пак следва да се вметне, че в случая не е налице хипотезата, посочена в ТР № 4/2016 г. на ВКС, тъй като не се касае за липса на съгласие на ОС, а за представяне на неистински документ – протокол от ОС, за който е доказано по наказателно дело, че е подправен. В случая, съгласно чл.26, ал.2, предл. второ е налице нищожност , поР. липса на съгласие – в този см. вж Решение № 234 от 24.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 764/2019 г., IV г. о., ГК, но ищецът не се позовава и на такъв порок, поР. което и следва да се разгледат доводите за нарушение на добрите нрави.

Според ТР № 1 от 15.6.2010 г по т. дело № 1/2009 г на ОСГК на ВКС добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общоустановените нравствено- етични правила на морала. В решение № 156 от 10.02.2021 г.

4 на ВКС по гр. д. № 2451/2019 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е посочено, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД е налице винаги, когато се нарушава правен принцип, като принципа на справедливостта и на добросъвестността в гражданските отношения. Въпросът дали поведението на даден правен субект съставлява действие, накърняващо добрите нрави и злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода се преценява с оглед конкретния случай. ВКС в практиката си приема, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност. При преценката дали една сделка е недействителна поР. нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се ограничава единствено и само до простото сравняване на уговорената престация с пазарната стойност на имота, предмет на сделката. В тази връзка, не може да се приеме, че е налице нулева нееквивалетност на престациите, тъй като от назначената СТЕ се установява, че пазарната стойност на имота към момента на продажбата е била 65 600 лв., заплатената от купувача сума е 27 000 лв., което се вмества в рамките на допустимата , според ВКС, известна обективна нееквивалентност, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. В случая ответникът С. Х. твърди, че имотът е бил в лошо съС.ие, нуждаел се е от ремонт и с неплатени данъци за пет години, което , според него, е обусловило както цената, така и фактът, че го е продал на дъщеря си и зет си,тъй като друг нямал интерес. Това обстоятелство не се доказва по делото – напротив, разпитаните в с.з. свидетели, бивши членове на кооперацията към момента на продажбата, чиито подписи са били подправени върху протокола от ОС, свидетелстват, че имотът до последно се е използвал за производствен цех, в който се е работело и че течът и другите поражения по сградата не са водели до нейната неизползваемост. Освен това, според показанията на св. П.