Решение № 1451 от 28.06.2019, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1451

Гр. Пловдив,28.06.2019 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Пловдив, Първо отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 624 по описа за 2019 год. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на

З.Н.Е. ,ЕГН ********** с адрес:г*** и с адрес за призоваване: гр.Пловдив,ул.“Петко Каравелов“ № 26Б ,партер,адвокат В.М., против Заповед № ЗРИ-52/12.02.2019г. на Кмета на район „Източен“, Община Пловдив,с която на основание чл.57а,ал.1,ал.3 и ал.4 от ЗУТ във връзка с чл.46,ал.1,т.1,т.2 и чл.46,ал.6 от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив /НРППОУТДОДЕГОТОП/,приета с

Решение № 266, взето с Протокол, № 11 от 11.06.2009г. ,изм.и доп. С Решение № 12 ,взето с Протокол №1/28.01.2016г. на Общински съвет-Пловдив ,е наредено премахването на преместваем обект

,представляващ павилион-метална конструкция, поставен върху терен частна общинска собственост,ПИ с идентификатор *** по КККР на Пловдив в УПИ,I-компл. жил. строителство,кв.19,по плана на кв.“Изгрев“,гр.Пловдив,собственост на З.Н.Е..

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Твърди се,че З.Е. не е собственик на преместваемото съоръжение,същото е било собственост на починалата и сестра –Х.А.,като тя не е неин наследник.Освен това ЕТ „Д.-Х.А.“,който е имал разрешение да ползва общинския терен,на който е разположено преместваемото съоражение-павилион, е прехвърлил предприятието си на Ц.Г.Д..Представени към жалбата са доказателства във връзка със заявените твърдения.Представя писмена защита.Претендира разноски по делото,включая адвокатско въдзнажраждение.

Ответникът - Кмет на Район „Източен“,Община Пловдив ,чрез процесуалния си представител,поддържа,че жалбата е неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена..

Административен съд Пловдив,Първо отделение,І състав, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА, подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК от надлежна страна, адресат на индивидуален административен акт, имаща право и интерес от обжалването.

Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Заповед № ЗРИ-52/12.02.2019г. на Кмета на район „Източен“,Община Пловдив е издадена на основание чл.57а,ал.1,ал.3 и ал.4 от ЗУТ във връзка с чл.46,ал.1,т.1,т.2 и чл.46,ал.6 от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив/НРППОУТДОДЕГОТОП/,приета с приета с Решение № 266, взето с Протокол, № 11 от 11.06.2009г. ,изм.и доп. С Решение № 12 ,взето с Протокол №1/28.01.2016г. на Общинск съвет-Пловдив , и с нея е наредено премахването на преместваем обект ,представляващ павилион-метална конструкция, поставен върху терен частна общинска собственост,ПИ с идентификатор *** по КККР на Пловдив в УПИ,I-компл. жил. строителство,кв.19,по плана на кв. “Изгрев“, гр.Пловдив,собственост на З.Н.Е..Указан е 7-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта.

Началото на административното производство е поставено с Констативен акт №4 от 03.01.2019г.,като на посочената дата служители при район „Източен“,Община Пловдив са извършили проверка на обект,представляващ преместваем обект по смисъла на чл.56 или чл.57 от ЗУТ ,а именно „павилион-метална конструкция“,на ул.“Кедър“ до №18,в имот с идентификатор *** по КККР на Пловдив в УПИ,I-компл. жил. строителство,кв.19,по плана на кв. “Изгрев“, гр.Пловдив,одобрен със Заповед № ИК-339/05.02.1990г. и Заповед № ОА-611/03.03.2001г.

В КА като собственик на преместваемия обект и извършител е посочена З.Н.Е..Посочено е още,че към момента на проверката разрешителното за поставяне и разрешителното за ползване са с изтекъл срок.

В административната преписка,приложена по делото е налично Разрешение за поставяне № 27/05.06.2007г. /л.58/ съгласно чл.56,ал.1, и 2 ЗУТ, от което е видно,че Община Пловдив като собственик на терен е дала разрешение на Х.Н.А.,съгласно одобрена схема на 13.11.2006г.,издадена от гл.архитект Ю.Малинова ,с Протокол № 9/27.10.2006г.

ЕСУТ при р-н „Източен“,Община Пловдив,да постави временен павилион с площ от 30 кв.м.

Установява се от Разрешение №

02-И-544/17.11.2008г.,издадено от кмета на район „Източен“,Община Пловдив/л.56 /, за ползване на терен общинска собственост за търговска дейност съгласно раздел II от ЗМДТ,чрез поставяне на преместваемо съоръжение за търговия по чл.56 от ЗУТ ,че същото е издадено на ЕТ“ Д.-Х.А.“.

Приложен е по делото и Протокол от

31.05.2007г.за резултат от търг с явно наддаване за отдаване под наем на части от терени-частна общинска собственост,а именно-:обект-павилион с предназначение –търговия с пакет.хран.стоки и кафе.

Ответникът в съдебно заседание представя служебна бележка /л.82/,от която се установява,че за ПИ с идентификатор *** по КККР на Пловдив в УПИ,I-компл. жил. строителство,кв.19,по плана на кв. “Изгрев“, гр.Пловдив не е съставян акт за общинска собственост,но на основание чл.2,ал.1,т.2 от ЗОС,във връзка с §42 от ПЗР на ЗИД ЗОС,имотът е частна общинска собственост.Приложени по делото са и преписи от актуалните редакции на Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив-посл.изм. и доп. С Решение №329,взето с Протокол №17 от 28.09.2017г. и Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна,търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градско обзавеждане на територията на община Пловдив-посл.изм. и доп. С Решение №102,взето с Протокл №6 от

29.03.2018г./л.83 и сл./

От цялата документация,представляваща част от административната преписка, е видно,че Х.А. е била тази,респективно ЕТ “ Д.-Х.А.“,която е подавала молби за поставяне на преместваемо съоръжение,на нея са издавани и съответните разрешения .

Установява се от приложеното удостоверение от Агенция по вписванията,че е налице прехвърляне на предприятието на

ЕТ“ Д.-Х.А.“ на „Камен 2002“ЕООД,представлявано от Ц.Г.Д..

От приемо-предавателен протокол от 09.11.2011г. е видно,че Х.А. е предала на Ц.Д.цялата счетоводна документация,свързана с дейността на ЕТ“ Д.-Х.А.“ от момента на учредяване на търговеца до датата на сключване на приемо-предавателния протокол,касовия апарат и печата на фирмата.

От удостоверение за наследници на Х.Н.А.се установява,че същата е починала на 04.07.2014г и нейни наследници са дъщерите й.Видно е,че З.Н.Е. не е от кръга на наследниците.

При така установеното от фактическа старана,разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съдът проверява законосъобразността на оспорвания административен акт, с оглед изискванията на чл. 146 от АПК, и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, проверява същата въз основа на представените от страните доказателства, като не се ограничава само с посочените в жалбата основания. Към момента на постановяване на настоящото съдебно решение съдът на основание чл. 142, ал. 1 от АПК извършва преценка на административния акт в съответствие с материално правните и процесуални разпоредби към момента на издаването на оспорваната заповед.

Предмет на контрол по законосъобразност е Заповед

№ ЗРИ-52/12.02.2019г.,издадена от Кмета на район „Източен“,Община Пловдив. на основание чл. 57а ,ал.1, ал. 3 и ал .4 от ЗУТ във връзка с чл.46,ал.1,т.1,т.2 и чл.46,ал.6 от НРППОУТДОДЕГОТОП.

Настоящият съдебен състав констатира, че същата е произнесена от компетентен орган в обема на правомощията му, делегирани със Заповед № 13ОА558/05.03.2013г., издадена от кмета на община Пловдив, в изискуемата от закона писмена форма.

Със

Заповед №15ОА-3152 от 24.11.2015г. (л. 50 и сл) на кмета на община Пловдив, Н.Ч.- кмет на Община Пловдив - Район “Източен”, е упълномощен да отнема издадените от него разрешения за ползване на общински имот по реда на чл.45 от НРППОУТДОДЕГОТОП (т.2.3. от заповедта), както и да издава по реда на чл.46,ал.2-4 от НРППОУТДОДЕГОТОП заповеди за премахване на преместваеми обекти в случаите,когато е налице някое от основанията на чл.46,ал.1,т.1-8 от НРПОТДОДЕГО(т.2.5. от заповедта) , в границите на район “Източен”.

Безспорно е,че поземлен имот с идентификатор

*** по КККР на Пловдив в УПИ,I-компл. жил. строителство,кв.19,по плана на кв. “Изгрев“, гр.Пловдив е общинска собственост.

При проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основанията по чл. 146 от АПК съдът констатира, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административно производствените правила, както и е издал заповедта при нарушение на материално правни разпоредби. Съображенията на съда за тези изводи са следните:

Съгласно чл. 56, ал.1, от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други), като съобразно ал.2 от същия текст, за обектите по ал.1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет.

В разпоредбите на чл. 57а, ал.1 от ЗУТ, са предвидени хипотезите, при които обектите по чл. 56, ал.1 и чл.

57, ал.1 се премахват. Съгласно ал.2 на същия член обстоятелствата по ал.1 се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал.2 в 7-дневен срок от констатиране на нарушението, като констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал.1, като в ал.4 е предвидено, че когато собственикът на обект по ал.1, поставен в чужд имот, е неизвестен, констативният акт се връчва на собственика на имота и в този случай със заповедта по ал.3, кметът на общината задължава собственика на имота да го премахне за своя сметка.

Видно от посочените разпоредби, законодателят е възприел като адресат на заповедите издадени по реда на чл. 57а ал.3 от ЗУТ, собственика на обекта или в случай, че той е неизвестен - собственика на имота върху който е поставен обекта.

Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса , в тежест на административния орган съгласно чл. 170, ал.1 от АПК, е да установи правнозначимия факт относно собственика на процесния преместваем обект, който следва да бъде и адресат на административния акт.

В случая, от представените по делото доказателства ,категорично се установява,че собственик на преместваемото съоръжение е била починалата Х.А.,респективно ЕТ“ Д.-Х.А.“.По делото са налични доказателства на първо място,че З.Е. не е наследник на починалата си сестра Х.А.

,а на следващо място е видно,че е налице прехвърляне на предприятието на ЕТ“ Д.-Х.А.“ на „Камен 2002“ЕООД,представлявано от Ц.Г.Д..

Предвид изложеното, съдът приема, че З.Е. не е сред категорията правни субекти, които следва да са адресати на процесната заповед, тъй като не се установява да е собственик на обекта, нито да е собственик на имота в който е разположен, поради което незаконосъобразно административния орган я е определил като адресат на заповедта и й е вменил задължение за премахване.

Неизясненото в административното производство обстоятелство, относно собственика на процесния обект, представлява съществено процесуално нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като административният орган не е изпълнил задължението си да установи безспорно лицето, субект на задължението за неговото премахване.

Допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила води до противоречие на издадената заповед с чл. 57а, ал.2 и ал.4 от ЗУТ, тъй като обектите по ал.1 подлежат на премахване от собствениците им или от собственика на имота в който са поставени.