Решение № 140 от 25.06.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Шумен, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.а

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.а Въззивно гражданско дело № 20243600500201 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №137 от 06.03.2024г. по гр.д.№583/2023г., ШРС е признал за установено, че И. Й. И., дължи на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД-гр.София /с предходно наименование „Райфайзенбанк (България)"ЕАД-гр.София/, понастоящем "Обединена българска банка"АДгр.София следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №1185/21.08.2018г., постановена по ч.гр.д.№2423/2018г. на ШРС, както следва: 13 053.08лв., представляваща изискуема главница, от която: редовно падежирали главници за периода от 10.06.2017г. до 10.05.2018г. включително в размер на 2 525.17лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 10 527.91 лв., по договор за потребителски кредит № 1411180896378430 от 20.11.2014 г.; 812,91лв. изискуема редовна лихва, начислена за периода от 10.05.2017 г. до 28.05.2018 г. включително; 682,58лв. начислено и неплатено обезщетение за забава, от които 302,65лв. изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена за периода от 10.06.2017г. до 15.08.2018г. включително и 379.93лв. изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница, начислена за периода от 29.05.2018г. до 15.08.2018г.; ведно със законна лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението – 21.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането - на основание чл. 422, ал.1, във вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК.

Присъдени са и следващите се разноски в исковото и заповедното производство.

Решението е обжалвано от ответната страна изцяло. Жалбоподателят намира същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото 1 доказателства и при липса на мотиви по направените с отговора на исковата молба възражения за нищожност и недействителност на договора и/или на отделни негови клаузи.

Първоинстанционният съд не се произнесъл по направените с отогвора на исковата молба възражения за нищожност на процесния договор на основание чл.24 от ЗПК, поради нарушение изискването на чл.5 от ЗПК, чл.16 ЗПК 2, както и за недействителност, на основание чл.22 от ЗПК , поради недействителност на клаузите на чл.12.2 и чл.12.3, чл.4.2.3 и чл.4.3. В противоречие с чл.10а , ал.2 от ЗПК в чл 5.3 от договора било предвидено и задължително откриване на сметка- пакет „Комфорт“. В чл.9.1 от договора било договорено заплащане на наказателна надбавка/ наказателна лихва/ върху погасителна вноска или част от погасителна вноска, която вноска включва ла съгласно погасителния план и възнаградителната лихва, което било недопустимо и нищожно. В налрушение на чл.20 от ЗПК била предвидена в договора недействителна клауза, предвиждаща при предсрочна изискуемост на кредита да не е необходимо кредитора да уведоми за това кредитополучателя. Поради това и в тази връзка искът следвало да бъде отхвърлен само на това основание, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Сочи също, че при произнасянето си по направеното възражение за изтекла погасителна давност, първоинстанционният съд не отчел постановките на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019г. на ОСГТК. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което заявените претенции бъдат отхвърлени.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въз основа на депозирано от „Райфайзенбанк (България)"ЕАД-гр. София, заявление по реда на чл. 417 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №1185/21.08.2018г. по ч.гр.д.

№2423/2018г. на ШРС , по силата на която е разпоредено И. Й. И. да заплати на ищцовото дружество сума в общ размер на 13 053,08лв., представляваща изискуема главница, от която: редовно падежирали главници за периода от 10.06.2017г. до 10.05.2018г. включително в размер на 2 525,17лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 10 527,91лв., по договор за потребителски кредит № 1411180896378430 от 20.11.2014 г.; с 812,91лв. изискуема редовна лихва, начислена за периода от 10.05.2017 г. до 28.05.2018 г. включително.; с 302,65лв. изискуема наказателна лихва върху главница с настъпил падеж, начислена за периода от 10.06.2017г. до 15.08.2018г. включително.; с 379,93лв. изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница, начислена за периода от 29.05.2018г. до 15.08.2018г., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението – 21.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 340,97лв. - разноски по делото, от които 290,97лв. - заплатена държавна такса за 2 издаване на заповед за изпълнение и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск. Последният в дадения срок е сторил това и е предявил настоящите установителни искове срещу И..

На 20.11.2014г. между „Райфайзен България“ЕАД-гр.София, в качеството на кредитор, и И. Й. И., в качеството на кредитополучател, бил сключен по договор за потребителски кредит № 1411180896378430, по силата на който на кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер на 18415.80лв, за потребителски нужди, с краен срок за погасяване 10.12.2021г., като кредитът ще бъде погасяван на 84 анюитетни месечни вноски, дължими на 10-то число на съответния месец, считано от 10.01.2015г. до 10.12.2021г.. Представен е и погасителния план към договора. Както договора, така и плана към него са подписани от двете страни.

Съгласно т..4.1 от договора, за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита, кредитополучателят заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 7.50% , а след изтичане на срока –годишна лихва в размер на шестмесечен SOFIBOR и надбавка 6.280 пункта, като стойността на шестмесечния е определена за 28.08.2015г.-2 работни дни спот вальор/ преди 01.09.2015г.. Уговорено е/.4.4./, че общата сума, дължима от кредитополучателя към датата на подписване на договора, е 24163.28лв., а съгласно чл.4.4.1. годишният процент на разходите за кредита към момента на сключване на договора е 8.38%.

При забава на плащането на дължими суми по кредита кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно, върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения /чл. 4.5./. Към момента на сключване на договора лихвеният процент при просрочени плащания, изчислен съгласно чл. 4. 1. от договора, е в размер на 17. 50% .

Посочено е в договора, че определената лихва по чл. 4. 1. и чл. 4. 2. при преференциални условия, представляващи отстъпка общо в размер на 2 пункта от размера на лихвата по чл.

4. 1., съответно от надбавката по чл. 4. 2., се прилага при изпълнени от кредитополучателя едно или няколко условия, визирани в чл. 4. 8. от договора. Съгласно чл.5.3 от договора, за целите на изпълнението на същия, кредитополучателят се е задължил да открие и поддържа пакет "Комфорт". Страните са уговорили/чл.9.2/, че банката има право едностранно с писмено уведомление до кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислена лихва (евентуално наказателна надбавка) и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми.

Представено е и уведомление за предсрочна изискуемост от ищцовото дружество до ответника, връчено чрез нотариус с рег.№19 на 29.05.2018г./съгласно разписка от 11.05.2018г./, съгласно което банката е обявила кредита на И. за предсрочно изискуем и незабавно платими всички дължими по договора суми, които към 16.03.2018г. възлизат на 13839.44лв., като е поканила длъжника да ги заплати доброволно..

Съгласно заключението на назначената в хода на производството ССЕ, по отпуснатия кредит с договор за потребителски кредит № 1411180896378430/ 20.11.2014г., била усвоена сума от 18 415,80 лв., на същата дата и в пълния размер. Към датата на обявяване на 3 предсрочна изискуемост - 29.05.2018г. били просрочени 12 вноски и падежни дати с поредни номера от 30 до 41 Към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 21.08.2018г. били просрочени 15 вноски и падежни дати с номера от 30 до 44 включително. Към датата на депозиране на исковата молба-16.03.2023г. кредитът бил изцяло падежирал, като не били погасени 57 броя вноски с поредни номера от 30 до 84.

Размерът на неплатените задължения на ответника по договора към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 21.08.2018г. и към датата на исковата молба, възлизали на: общият размер на усвоената и непогасена главница - 13 053,08 лв., в това число: редовно изискуема главница - 2 525,17 лв. и предсрочно изискуема главница - 10 527,91 лв.; начислена редовна възнаградителна лихва в размер на 813,13лв. за периода 10.05.2017г.-28.05.2018г., начислено и неплатено обезщетение за забава-682,58 лв.

Отложени редовни/възнаградителни лихви по процесния кредит не били договаряни.

Общото непогасено задължение към 21.08.2018г. възлизало на 14 548,79лв.. Към датата на изготвяне на експертизата - 03.10.2023г. не били налични постъпления за погасяване на процесното задължение.

Съгласно заключението на СТЕ, при изготвяне на договор за тотребителски кредит № 1411180896378430/ 20.11.2014г., сключен между „Райфайзенбанк(БЪЛГАРИЯ) ЕАД и И.

Й. И., включително и приложения към него погасителен план бил използван несерифен шрифт с големина 12.

При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Заявени си установителни претенции по реда на чл.422 от ГПК - за установяване същестуването на вземания – неиздължена главница, възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит и лихва за забава.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричното задължение на последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор за кредит.

Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимите суми по договора в срок, съответно наличието на предпоставки за изтекла давност за вземанията й, с оглед депозираното възражение .

В настоящия случай се установи по безспорен начин, че „Райфайзен България“ЕАДгр.София и И. Й. И., са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за потребителски кредит / № 1411180896378430/. По силата на това правотношение, банката има задължение да предостави договорената сума за ползване от кредитополучателя, а последният има задължение да погасява предоставения кредит на равни месечни анюитетни вноски съгласно погасителния план. Не се спори между страните, а и съгласно заключението на ССЕ, кредиторът е предоставил на кредитополучателя 4 уговорената сума. Ето защо и за кредитополучателя е възникнало задължението да върне същата, заедно с уговорената възнаградителна лихва на месечни вноски, съгласно погасителния план.

Видно от заключението на ССЕ, последно плащане било извършено за погасяване на 29 вноска и 1.19лв. отнесени за погасяване дължимата договорна лихва от 30 вноска/с падеж 10.06.2017г./, като след тази дата липсват плащания както на главницата, така и на възнаградителната лихва. Липсват данни задължението да е реализирано и по реда на принудителното изпълнение.