Определение № 119 от 27.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 119 гр. Велико Търново, 27.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно търговско дело № 20264001000059 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по подадени от К. А. К. въззивна частна жалба срещу два акта на съда, постановени по т.д. № 6/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен: Определение № 69/ 03.02.2026 г., с което е оставено без уважение искането му за освобождаване на основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. за разглеждане на частната му жалба с вх. № 12756/ 12.11.2025 г. срещу Определение № 439/ 26.09.2025 г. по делото и Определение № 72/ 03.02.2026 г., с което е оставено без уважение искането му за освобождаване на основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. за разглеждане на частните му жалби с вх. № 9942 и вх. № 9967 – и двете от 09.09.2025 г.

Двете жалби са напълно идентични по съдържание. Жалбоподател намира обжалваните актове за неправилни. Съдът не е изложил никакви мотиви защо исканията му са счетени за неоснователни. Развива съображения, че исканията му за освобождаване от заплащане на държавни такси не са обосновани с разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, която изисква представянето на декларация за имуществено състояние, а се основават на нормата на чл.6, т.1 от КЗПЧОС, представляваща част от вътрешното право на страната. Счита, че е нарушено гарантираното от Конвенцията право на справедливо и публично гледане на делото от независим и безпристрастен съд предвид лишаването му от достъп до правосъдие.

Моли актовете да бъдат отменени и да бъде освободен от задължение за заплащане на държавни такси в размер на по 15 лв. за депозираните от него частни жалби Съдът намира следното:

Жалбоподателят К. А. К. е ответник по т.д. № 6/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен. Той е подал въззивни частни жалби срещу три определения на ОС – Плевен, постановени по делото. И трите жалби са оставени без движение с указания за внасяне на дължимите за въззивното производство държавни такси от по 15 лв. и за последиците от невнасянето им в 1 срок. И по трите жалби молителят е поискал да бъде освободен от заплащане на таксите на основание чл.83 ал.2 ГПК с твърдение, че към този момент не разполага с парични средства за заплащането им и с допълнително позоваване на разпоредбата на чл.6 т.1 от КЗПЧОС.

Съдът е изискал от молителя да представи декларация за материално и гражданско състояние в едноседмичен срок, като му е указал, че образец на тази декларация може да получи от сайта на съда. По отношение на жалба с вх. № 12756/ 12.11.2025 г. К. не е представил декларация в указания му срок. По отношение на частните му жалби с вх. № 9942 и вх. № 9967 – и двете от 09.09.2025 г. в последния ден от този срок същият е депозирал писмени молби да му бъде предоставен образец от декларацията на хартиен носител, тъй като по технически причини не можел да използва публикувания на сайта на съда образец. Съдът е отказал да му предостави декларацията на хартиен носител, като му е определил допълнителен срок за представяне на декларацията. В предоставения срок К. не е представил надлежно попълнена декларация за имущественото си състояние. С обжалваните две определения ОС – Плевен е оставил без уважение направените искания за освобождаване от заплащането на дължимите за въззивното производство.

Частните жалби са подадени в законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу подлежащи на обжалване актове, поради което са процесуално допустими.

С Разпореждане № 88/ 01.04.2026 г. ВТАС е предоставил на жалбоподателя декларация по образец за гражданско и имуществено състояние на хартиен носител и му е указал да я представи в едноседмичен срок, като му е дал възможност да ангажира и доказателства, имащи отношение към твърденията му за липса на финансови средства.

Разпореждането, ведно с декларацията е връчено на същия надлежно на 11.05.2026 г., но в указания срок декларация не е подадена.

Съдът намира частните жалби за неоснователни. Разпоредбата на чл.6 от ЕКЗПЧОС гарантира правото на справедлив съдебен процес, а според практиката на ЕСПЧ това право би било илюзорно, ако материалното състояние на лицето му пречи да получи достъп до съд.

В националното законодателство нормата на чл.83, ал.2 ГПК е въведена като гаранция, че финансовото състояние на лицето няма да възпрепятства правото му на реален достъп до правосъдие. Съгласно същата съдът следва да извърши преценка за наличието на предпоставките за освобождаване на страната от внасяне на такси и разноски по производството при съпоставяне на семейното положение, имущественото състояние, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на такса и разноски по делото, с размера на конкретно дължимите за производството държавни такси и разноски. Тази преценка се извършва въз основа на декларация от молителя и доказателства за релевантните факти, които могат да бъдат събирани и служебно от съда. В случая, въпреки направеното искане за освобождаване от внасяне на държавна такса, К. К. не е представил доказателства за установяване на обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, в това число и декларация. Първоинстанционният съд изрично му е указал необходимостта от представяне на такива, дал му е указания от къде може да се снабди с образец на декларация 2 по чл.83, ал.2, т.2 ГПК, като поначало няма законово изискване декларацията да бъде по одобрен образец, а молителят е имал възможност да изготви саморъчна декларация, в която да посочи личното и имущественото си състояние. Възможност да подаде декларация и да ангажира доказателства е предоставена на К. и от въззивния съд, но той не е предприел никакви активни действия в тази насока. Като не е изпълнил дадените му от съдилищата указания, същият сам се е поставил в невъзможност съдът да формира извод дали са налице предпоставките за освобождаването му от държавни такси по подадените три частни жалби.

Той е следвало да докаже, че се намира в изключително затруднено положение, доколкото дължимите такси са в незначителен размер на 23.01 евро /по 15 лв. за всяка от трите жалби – 45 лв./, а в случая при извършена служебна проверка в Търговския регистър се установява, че има участие като съдружник и едноличен собственик на капитала в редица търговски дружества.

По изложените съображения обжалваните актове на ОС – Плевен, с които съдът е оставил без уважение исканията на жалбоподателя К. за освобождаване от такси и разноски за разглеждане на подадените три въззивни частни жалби, като правилни и законосъобразни, следва да бъдат потвърдени.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 69/ 03.02.2026 г. по т.д. № 6/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен, с което е оставено без уважение искането на К. А. К. за освобождаване на основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. за разглеждане на частната му жалба с вх. № 12756/ 12.11.2025 г. срещу Определение № 439/ 26.09.2025 г. по делото и Определение № 72/ 03.02.2026 г. по т.д. № 6/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване на основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. за разглеждане на частните му жалби с вх. № 9942 и вх. № 9967 – и двете от 09.09.2025 г.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок, считано от връчването му на жалбоподателя при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3