Решение № 4450 от 09.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4450 гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно гражданско дело № 20251100507643 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „Юробанк България“ АД срещу разпореждане от 24.04.2025 г. по изпълнително дело № 1287/2025 г. по описа на ЧСИ Н.М., в частта на начисленото възнаграждение за процесуално представителство на взискателя за размера над 200 лева до определения с разпореждането 933,43 лева, както и начислените такси по ТТР към ЗЧСИ за сумата над 1 163,65 лева с ДДС до 1 509,27 лева.

Жалбоподателят счита, че не дължи и прави възражение за определените разноски за адвокатско възнаграждение над 200 лева, поради това, че при множеството образувани изпълнителни дела срещу банката, която винаги има авоари по сметката си, същото би трябвало да е в минимален размер от 200 лева. Посочва, че липсва фактическа и правна сложност на изпълнението и поисканите от взискателя и извършени по образуваното изпълнително дело процесуални действия по събиране на вземането – единствено подаване на молба, които да обуславят дължимостта на претендирания от взискателя хонорар. Твърди, че начислените от ЧСИ такси са неправилно изчислени. Счита, че пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ не следва да е върху размера на адвокатското възнаграждение, а единствено и само върху сумата, за която е удостоверено правото на принудително изпълнение в размер на 12 495,21 лева. Ето защо за разликата над 1 163,65 лева до 1 509,27 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ няма никакво основание за начисляване.

Взискателят Д.К. не подава отговор на частната жалба.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител Н.М. поддържа, че жалбата е неоснователна.

1

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.

В конкретния случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл по искането на длъжника за намаляване на адвокатско възнаграждение на взискателя, като длъжникът счита, че разноски за адвокатски хонорар се дължат само до размер на 200 лева.

Жалбата има допустим предмет на съдебен контрол – разпореждане на съдебния изпълнител, с което възражението на длъжника срещу разноските е уважено частично и е подадена в предвидения преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.

По същество на жалбата настоящият въззивен състав намира следното:

Установява се, че изпълнително дело № 20258410401287 по описа на ЧСИ Н.М. е образувано по молба на взискателя Д.А.К. срещу „Юробанк България“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 26.03.2025 г. по гр.д. № 2971/2024 г. по описа на САС. В молбата за образуване на делото е поискано да се наложи запор на банковите сметка на длъжника.

На 02.04.2025 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която длъжникът „Юробанк България“ АД е поканен да заплати сумата по изпълнителния лист в размер на 10 292,21 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, 2 203 лева – договорни лихви, както и разноски по изпълнителното дело, в т.ч. таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 1 868,20 лева, адвокатско възнаграждение от 6 000 лева, авансови такси, дължими до този момент, в общ размер на 72 лева, както и такси по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 4 лева.

Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 04.04.2025 г.

Видно е от отбелязването на изпълнителния лист, че на 28.04.2025 г. са постъпили 18 880,66 лева.

На 08.04.2025 г. длъжникът е подал възражение срещу определения за събиране адвокатски хонорар и срещу таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

С разпореждане от 24.04.2025 г. съдебният изпълнител е намалил приетия адвокатски хонорар в полза на взискателя в размер на 6 000 лева до 933,43 лева, съгласно разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и начислената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в негова полза в размер на 1 868,20 лева с ДДС до 1 509,27 лева с ДДС.

Настоящата жалбата е подадена срещу разпореждането от 24.04.2025 г. в частта, в която съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение до сумата в размер на 200 лева и съответно таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

2

Съдът намира за основателно искането на длъжника да се намалят разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лева. В разглеждания случай са извършени от адвоката на взискателя действия само по образуване на изпълнителното дело, за което дължимият минимален размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В хода на изпълнителното производство освен подадената молба за образуване на изпълнителното дело и поискания с нея запор, взискателят не е извършил други процесуални действия за събиране на сумите по изпълнителния лист, поради това настоящият съдебен състав приема, че образуваното изпълнително производство не се отличава с фактическа и правна сложност и липсват извършени действия след подаване на молбата. Посочването на начина на изпълнение е условие за редовност на молбата за образуване на производството, съгласно чл. 426, ал. 3 вр. с ал. 2 ГПК и не представлява действие по водене на делото по смисъла на чл.

10, т. 2 от наредбата. Видно е също така, че сумите не са постъпил от запор, като такъв не е бил наложен. Ето защо възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа не се дължи.

При съобразяване становището на настоящия въззивен съдебен състав, че дължимият хонорар е в размер на 200 лева, основателно се явява и искането за редуциране на дължимата пропорционална такса от тарифата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Според мнозинството от съдебния състав, неоснователни са доводите в частната жалба, че дължимото възнаграждение за изпълнителното производство не се взима предвид при определяне размера на таксата. Буквалният текст на т. 26 от тарифата гласи, че за изпълнение на парично задължение се събира такса върху събраната сума и следва определяне на таксата според сумата. В паричното задължение, което длъжникът дължи се включва сумата за адвокатско възнаграждение, когато взискателят е представляван от адвокат и е представил доказателства за извършване на разноски, тъй като тя представлява парично задължение за длъжника и подлежи на събиране от частния съдебен изпълнител. В пропорционалната такса не се включат единствено авансовите такси. Друго изключение, включително за адвокатското възнаграждение, което по същество представлява вземане на взискателя, което подлежи на събиране, не е предвидено. При отчитане, че дължимият хонорар е в размер на 200 лева, а не както е намален от взискателя до 933,43 лева, дължимата такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ е в размер на 1 178,04 лева с ДДС, а не както е определена с разпореждането от 24.04.2025 г. на 1 509,27 лева с ДДС.

Предвид изложените съображения следва да се отмени постановлението за разноски от 24.04.2025 г. в обжалваната част и да се намали по жалба на длъжника определеният адвокатски хонорар на 200 лева, като и съответно да се намали размера на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 24.04.2025 г. по изпълнително дело № 20258410401287 по описа на ЧСИ Н.М. в частта, в която адвокатският хонорар е намален до 933,43 лева, а не до 200 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА по жалба на „Юробанк България“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20258410401287 на ЧСИ Н.М. приетите разноски по 3 изпълнението в частта за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело на 200 лева /двеста лева/.

ОПРЕДЕЛЯ дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1 178,04 лева с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Стою Христов Згуров

Настоящият докладчик не споделя напълно становището на мнозинството от съдебния състав, относно включването на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в паричното вземане от което следва да се изчисли таксата по т.26 от ТТЗЧСИ, както и виждането, че в настоящото производство следва да се присъдят разноски по делото в полза на жалбоподателя за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият докладчик счита, че размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и по-специално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. Макар тези разноски да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Ето защо таксата следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист.

4