Решение № 9312 от 02.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9312 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20221110126176 по описа за 2022 година

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (Регламент (ЕО) № 261/2004г.) във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „К.“ ЕООД съществува вземане от „Б.Е.Е.“ ООД за сумата от 400.00 евро, представляваща обезщетение за изпълнен със закъснение повече от три часа полет № BGH 5546 от 12.07.2019г. по направление ГлазгоуБургас, което вземане било прехвърлено на ищеца от пътника Л.У. по силата на договор за цесия от 29.12.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК- 02.02.2021г., до окончателно изплащане на задължението, за което парично притезание по ч. гр. дело № 6335/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че Л.У. в качеството си на пътник със самолетен билет за полет № BGH 5546 от 12.07.2019г. по направление Глазгоу- Бургас, опериран от ответника, е пристигнал в крайната дестинация със закъснение повече от три часа, поради което и доколкото разстоянието между двете летища е между 1500 и 3500 км и на основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. в правната му сфера възникнало вземане за обезщетение от авиопревозвача в размер на 400.00 евро, което било прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия от 29.12.2020г. Ищецът в качеството си на пълномощник на цедента уведомил ответника за прехвърлянето на вземането и го поканил да изпълни задължението си доброволно, което превозвачът не сторил. По изложените съображения ищцовото дружество претендира процесното обезщетение, ведно със законната лихва и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва иска, поддържайки, че не е страна по сключен с праводателя на ищеца договор за превоз, доколкото не е сключвал такъв договор и не е издавал резервация за полета, който бил изпълнил в качеството си на страна по договор с туристическа агенция, 1 организирала пътуването на Л.У.. Допълва в тази връзка, че дружеството е чартърна авиокомпания, поради което не сключва договори с пътници, не комуникира с тях и не издава резервации. Поддържа, че доколкото по делото са налице данни, че процесният полет е част от пакетно туристическо пътуване, включващо и настаняване и трансфер с друг вид транспорт до мястото на настаняване, следва да се приеме, че се касае за хипотеза на мултимодално пътуване, при която Регламент (ЕО) № 261/2004г. е неприложим съобразно т.

2.2.5 от Тълкувателни насоки за Регламент 261/2004 на Европейската комисия. Оспорва доказаността на твърдението на ищеца процесният полет да е изпълнен със соченото в исковата молба закъснение. Оспорва и действителността на извършената цесия, доколкото цедентът по нея- Л.У., бил непълнолетен или малолетен, а по делото не били представени доказателства за качеството на представляващия го при прехвълрянето Л.У., както и за правото му съобразно съответно приложимото законодателство да извършва разпореждане с имуществото на малолетния, респ. непълнолетния. Счита, че не е надлежно уведомен за цесията, доколкото електронното писмо до него в тази насока било изпратено от лице, за което не било упоменато да е упълномощено от цедента, а и доколкото представеното по делото пълномощно в полза на ищеца било подписано от лице, различно от цедента. Като довод за неоснователност на претенцията сочи обстоятелството, че преди предяваяване на иска не е надлежно проведено предвиденото в ЗГВ рекламационно производство, съставляващо съгласно нормата на чл. 134 ЗГВ задължителна предпоставка за предявяване на иск. В условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на вземането поради изтичане на предвидения в нормата на чл. 135, ал. 1 ЗГВ специален давностен срок.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите в случая нормативни актове, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Възникването в имуществената сфера на ищеца на спорното компенсаторно вземане, регламентирано в разпоредбата на чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г., е предпоставено от установяване от същия при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на валидно задължение на ответника в качеството му на опериращ въздушен превозвач по отношение на Л.У. в качеството му на пътник да изпълни процесния полет точно, вкл. във времево отношение; 2/ разстоянието между началната и крайната точка на полета- и двете на територията на Общността, определено по метода на дъгата на големия кръг, да е над 1500 км,; 3/ прехвърляне на вземането за обезщетение за допуснатото закъснение на полета от пътника в полза на ищеца; 4/ уведомяване на длъжника за настъпилото правоприемство на страната на кредитора, което следва да изхожда от цедентастария кредитор.

На първо място следва да се изясни, че негоден да обоснове извод за недопустимост на настоящото производство е наведеният в отговора на исковата молба довод, че преди предявяване на настоящия иск не е проведено рекламационно производство по чл. 127- чл.

133 ЗГВ, доколкото съгласно изричните разпоредби на закона такова следва да бъде проведено единствено в хипотези на липси и повреди на багажи и товари, какъвто настоящият случай не е.

Не е спорно между страните, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства, в т. ч. бордна карта на името на Л.У. , както и справка от Летище Бургас относно планирания час на полета и действителното време на извършването му, че „Б.Е.Е.“ ООД в качеството си на опериращ въздушен превозвач е изпълнило процесния полет № BGH5546 с направление Глазгоу- Бургас, пътник на който е била Л.У., както и че 2 се касае за полет в рамките на Общността и с разстояние между началната и крайната точка, определено по метода на дъгата на големия кръг, повече от 1500 км.

Неоснователно е заявеното в отговора възражение за недоказаност на правнорелевантното обстоятелство, че полетът е изпълнен със закъснение, повече от три часа, доколкото извод в този смисъл се формира въз основа на приложеното към молбата на ищеца от 07.03.2023г. писмо от Летище Бургас, съдържащо информация за планираните дата и час на полета и за действителните дата и час на осъществяването му. Удостовереното в посоченото доказателство не се опровергава от останалите данни по делото, поради което и доколкото в случая съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест процесуално задължение на ответника е било да докаже пълно и главно точното, вкл. във времево отношение, изпълнение на задължението си да извърши полета, което не е сторил въпреки указанията в тази насока, съдържащи се в доклада по делото, следва да се приеме, че превозвачът е допуснал соченото от ищеца закъснение при изпълнение на процесния полет.

Установява се от представените от ответника в първото по делото открито съдебно заседание писмени доказателства, че между него и „Балкан холидейз авиейшън“- Лондон е сключено чартърно споразумение, по силата на което ответното дружество се е задължило да предостави на разположение на „Балкан холидейз авиейшън“ три самолета за превоз за почивка извън Обединеното кралство съгласно чартрна програма „Лято 2019“ по разписание и номера на полетите, посочени в приложение № 1 към това споразумение, сред които и процесният полет.

Настоящият съдебен състав намира, че само по себе си наличието на чартърно споразумение между ответника и посочената туристическа компания не води до автоматичен извод за липса на договорно правоотношение между соченото за пътник лице и „Б.Е.Е.“ ООД. Още повече, че за установяване наличието на потвърдена резервация по смисъла на чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламента, са представени бордна карта и фактура за потвърждение на резервация, съдържащи досататъчно индивидуализиращи процесното правоотношение данни- номер на полета, направление, планирани часове на излитане и кацане, наименование на превозвача, имена на пътника.

Същевременно, обаче, дори и да се приеме, че между Л.У. и „Б.Е.Е.“ ООД не е сключен изричен договор за превоз, а превозът е осъществен въз основа на договорки между превозвача и туристическата агенция, от една страна, и последната и пътника, от друга, доколкото въздушният превоз по процесния полет е фактически осъществен от „Б.Е.Е.“ ООД- обстоятелство, което не е спорно между страните, именно последното носи отговорността за точно, вкл. в темпорално отношение, изпълнение на задължението да превози пътниците, като неизпълнението на това задължение поражда в правната му сфера задължение да обезщети пътника съобразно нормата на чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. Изводът в последния смисъл следва от нормите на чл. 2, б. „б“ и чл. 3, § 5 от регламента. Съгласно дефинитивната разпоредба на чл. 2, б. „б“ „опериращ въздушен превозвач" означава въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник, а съгласно чл. 3, § 5 регламентът се прилага за всеки опериращ въздушен превозвач, предоставящ транспорт на пътниците, обхванати от параграфи 1 и 2. В случаите, когато опериращ въздушен превозвач, който няма никакъв договор с пътника, изпълнява задължения съгласно настоящия регламент, се счита, че той върши това от името на лицето, което има договор с този пътник. Следователно, съгласно цитираните разпоредби задължението да обезщети пътниците на съответния отменен или закъснял полет възниква в правната сфера на субекта, имащ качеството превозвач, който реално е извършил или е имал намерение да експлоатира полета, като обстоятелството дали пътникът има сключен договор с него или с туристическа агенция, от чието име превозвачът 3 извършва превоза, е ирелевантно за отговорността на превозвача спрямо пътниците, що се отнася по предвиденото в чл. 7 право на обезщетение. В този смисъл е отговорът на третия поставен пред СЕС преюдициален въпрос по Решение на СЕС от 26.03.2020 г. по дело C215/18, в което е прието, че Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че пътникът на полет, закъснял с три часа или повече, има право да предяви иск за обезщетение на основание на членове 6 и 7 от този регламент срещу опериращия въздушен превозвач дори ако между пътника и този въздушен превозвач няма сключен договор, а полетът е част от пакетно туристическо пътуване, което попада в обхвата на Директива 90/314.

Поради това следва да се приеме, че дори и процесният полет да е бил осъществен от ответника от името на туристическата агенция като част от предоставен от последната пакет от туристически услуги, задължението за обезщетяване на пътника за допуснатото закъснение съобразно нормите на регламента е на ответника в качеството му на опериращ въздушен превозвач.

Наведеният с отговора на исковата молба довод за неприложимост в случая на регламента, доколкото процесният полет е част от мултимодално пътуване, е неоснователен, тъй като недоказано е останало твърдението на ответника, обосноваващо възражението в този смисъл. Съгласно параграф 1, т. 20 от Наредбата за условията и реда за внедряване на интелигентните транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и за интерфейси с останалите видове транспорт, чл. 2, т. 21 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/1926 на Комисията от 31.05.2017 г. и Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета мултимодалното пътуване включва използване на няколко вида транспорт по време на придвижването по маршрута до крайната дестинация. Действително в т. 2.2.5 от Тълкувателни насоки за Регламент 261/2004 на Европейската комисия е посочено, че регламентът не се прилага при мултимодалните пътувания, включващи повече от един вид транспорт в рамките на единен договор за превоз.