Решение № 530 от 18.12.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. Р., 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета А.а при участието на секретаря Димана С.а като разгледа докладваното от Антоанета А.а Гражданско дело № 20244500100411 по описа за 2024 година

Ищецът М. П. И. от с. Х., обл. Р. чрез адв. В. У. САК твърди, че на 01.04.2023 г. около 11:30 ч в с. П., обл. Р. на площадче на кръстовището на ул. „С.“ и ул. „В.Л.“, непосредствено пред бакалия „Финес“, неизвестен автомобил с неизвестен водач при излизане от паркирано състояние и при движение на заден ход блъснал странично пресичащия от дясно наляво като пешеходец ищец, който от удара паднал на пътното платно. Първа помощ му оказал очевидец на ПТП – М. К. от с. П.. На място са извикани органите на МВР. Ищецът бил закаран в УМБАЛ „Канев“ Р. по спешност.

Оплаквал се от силни болки в областта на ръцете, в дясна колянна става и дясна раменна става. Имал ограничена подвижност, оток и патологична подвижност. След направена рентгенография е установена фрактура на дясна раменна кост. След поставена му имобилизация е освободен за домашно лечение с препорък за покой., студени компреси на мястото на болките, болкоуспокояващи. Взета му е и проба за алокохол, която се оказала отрицателна.

Ищецът твърди, че блъсналият го автомобил напуснал ПТП. Органите на полицията му издали констативен протокол за ПТП с пострадали. Било образувано ДП № 41/2023 г. по описа на РУ на МВР, гр. Две могили., пр. пр. вх. *987/2023 г. по описа на РРП. Към настоящия момент извършителят не е разкрит от органите на реда и поради това е спряно и досъдебното производство.

В исковата молба се твърди още, че ищецът търпял за продължителен период интензивни болки и страдания, като първите три седмици ибил изключително интензивни. Прекарал на постелен режим повече от две седмици. Почти месец не можел да се обслужва, движил снагата си в силно ограничен обем. Поради напредналата си възраст получените травми се отразили крайно негативно на общото му физическо и психично здраве. Болките, страданията и неудобствата са нарушили комфорта му на живот за един сравнително дълъг период. Възстановяването му от травмите било дълго и болезнено. Имал влошено емоционално състояние, разстройство на съня, потиснато настроение, тревожност, невъзможност да се справи 1 със ситуацията, безпомощност, вялост и отпуснатост в поведението, постоянна болка в засегнатата раменна област. Ищецът е десничар и дълго време не можел да си служи с дясната ръка поради травмите. Предявил пред ответника претенция на 26.06.2023 г. за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, както и за сторените разходи за лечение. С писмо от 14.09.2023 г. Фондът отказал плащане.

Поради това претендира ответникът да бъде осъден да му заплати 26 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 01.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2023 г. до окончателонто плащане.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Гаранционен фонд С. е депозирал отговор на исковата молба, в който взема становище за нередовност на исковата молба, а по същество за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърдения механизъм на ПТП. Намира, че липсва основание да бъде ангажирана неговата отговорност.

Възразява, че съставеният протокол за ПТП бил само по данни на ищеца. Оспорва всички елементи от ФС на непозволеното увреждане. В условията на евентуалност намира, че вина за него има единствено ищеца, който пресичайки коридора за движение на лекия автомобил се движел неправилно по пътното платно. Въвежда и възражение за съпричинявяне, обосновано с неправилното движение на ищеца по пътното платно, пресичане на неправилно място, несъобразяване с приближаващите се ППС, в нарушение на чл. 107, чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 114 ЗДвП. Заема позиция, че М. И. е имал възможност да предотврати ПТП. Неговото поведение обаче не било безопасно по начин, време и място. Намира, че то следва да се определи като рисково.

На самостоятелно основание намира, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му, тъй като ПТП е настъпило при преимуществен принос на ищеца.

Твърди самоувреждане, тъй като приносът му за настъпване на вредите надвишавал 50 %. Това, според ответника, изключвало отговорността на водача изобщо, а оттам и неговата. Оспорва и твърдените от ищеца болки и страдания. Намира ги за недоказани. Оспорва размера на предявения иск, като прекомерно завишен. Заявява, че по предявената претенция изискал доказателства, че е налице хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, но такива не били представени. Искът за законна лихва намира също за неоснователен, предвид акцесорния му характер и изложените съображения за несонователност на главния иск. Оспорва и началния момент, от който тя се претендира, като намира, че в случай, че се дължи, то следва да е от 16.05.2024 г.

Претендира разноски. Възразява срещу претендираното от ищеца адв. възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От Констативен протокол за ПТП с пострадали № 72/246 от 1.04.2023 г. /л. 3/ се установява, че на 01.04.2023 г. ищецът като пешеходец е пострадал при ПТП с участието неизвестен автомобил.

Приложен е амбулаторен лист, издаден от УМБАЛ „Канев“ Р., от който се установява, че ищецът е постъпил за преглед на 01.04.2023 г. с основна диагноза: счупване на горния край на раменната кост, закрито.

Приобщен към доказателствения материал е и Протокол за химическо изследване, извършено въз основа на проби, взети от лекар в УМБАЛ „Канев“ Р. на 01.04.2023 г. , от който се установява, че в кръвта на ищеца не е установен етилов 2 алкохол.

За установяване на обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, при което е пострадал ищеца са ангажирани гласни доказателства- показанията на св.

М. М. К., негов п.. Свидетелят изнася данни, че станал очевидец на инцидента, при който М. бил блъснат от кола, случил се на 1 април, около 11:05- 11:10 ч. Времето било ясно, пътната настилка суха, било топло. Дава показания, че ищецът живеел по ул.

„С.“, като в деня на произшествието идвал от дома си, вървейки по левия бордюр на улицата, пресякъл ул. „В.Л.“, подминал един контейнер и продължил напред. Малко след контейнера имало паркиран ТИР, собственост на човек от селото, който редовно паркирал там, защото е широко. М. продължил да върви покрай паркирания ТИР като го заобиколил от дясната му страна. Някъде в участъка около предната гума на тира се случило произшествието. Свидетелят дава показания, че видял автомобил, който се движел назад от главния път Р.-М. към паркиралия ТИР. Не видял обаче М. и го блъснал. След това шофьорът веднага дал газ и избягал в посока към с. М.. Според свидетеля, тирът бил паркиран на около 20-25 м от главния път. Дава показания, че възприел за първи път автомобила, който блъснал М. в момента, в който извършвал маневра назад. Движел се назад със сравнително висока скорост и очевидно не видял М. и го блъснал. Автомобилът бил бял на цвят, но не знае каква марка, не видял и номера му. Била обаче обикновена лека кола, а не джип. Свидетелства, че автомобилът ударил М. в стомаха, със задната си част. При удара ищецът отхвръкнал с около метър, два назад и тогава седнал и се подпрял на ръце. Дава още показания, че към момента на инцидента нямало никакво друго движение на автомобили, нито по главния път, нито по ул. „С.“, нито по другата, която М. пресякъл.

Свидетелства още, че непосредствено след произшествието се притекъл на помощ на ищеца. Дланите му били ожулени. Помогнал му да се изправи. Той тръгнал да върви, но малко след това седнал на бордюрчето на мостчето и се обадил на д. си.

Завели го в Бърза помощ, а след около час дошли и полицаите. Дава показания, че ищецът бил облечен с черен анцуг и тъмно яке.

За установяване на търпените неимуществени вреди от страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства- показанията на св. М. М. А., негова д.. Тя изнася данни, че с б. й живеят в с. П., наблизо един до друг. На инцидента на 1 април не била очевидец, узнала за него непосредствено след като се случил от св. М. К.. Видяла б. си с кървави длани. Поискала да го почисти, разпитала го какво се е случило, но той повтарял само „блъснаха ме, блъснаха ме“ и стенел от болка. Имал охлузвания по бедрата отзад, стоял приведен и в един момент започнал да пищи от болка и да сочи дясната си ръка. Тогава свидетелката, виждайки, че нещата са сериозни звъннала на тел. 112. Дошла линейка и полицаи. Придружила б. си с линейката в болницата, където му направили скенер. Лекарят й показал колко счупвания имал б. й – разстоянието от ключицата до рамото било голямо. Обездвижили ръката му, гипсирали я, превързали го и се прибрали у дома. Свидетелства, че след обездвижването б. й изпитвал страшна болка. Купили предписаните от лекаря 3 обезболяващи. Дава показания, че б. й стоял в гипс около 45 дни, но два-три месеца след това все се налагало да ходят на прегледи при ортопед. Свидетелства, че б. й си служи с дясната ръка и инцидентът му попречил да се храни, не можел да се облича, да се къпе, да си обуе обувките. Имал нужда от чужда помощ за всякакви елементарни неща от ежедневието. Налагало се тя, съпругът й и брат й да се редуват, за да му помагат. Свидетелства, че след махането на гипса б. й продължавал да изпитва болки, но по-слаби. Посетили и частен кабинет, където след преглед лекарят им казал че травмата се възстановява, но е добре б. й да ходи на санаториум и на рехабилитация.

Дава още показания, че след инцидента б. й имал постоянно главоболие, за което посещавал личната си лекарка. Чак след около три месеца от случилото започнал да се справя сам, да не се нуждае непрекъснато от чужда помощ. Зимата се оплаквал от болки на мястото, където била травмата. Свидетелства още, че б. й споделил, че го е блъснала някаква малка кола, че след удара при самото блъскане попадал под колата, шофоьорът на която избягал.

По делото е приета комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, вещите лица по която след запознаване с приложените по делото писмени доказателства и личен преглед на ищеца /от вещото лице съдебен лекар/ дават следното заключение:

Според вещото лице- съдебен лекар от мед. документация се установява, че М.

П. И. е получил счупване на дясна раменна кост, в близкия край. Така установеното увреждане следва да се преценява по медико- биологичния признак: Трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник, за срок повече от тридесет дни.

Счупването на раменната кост отговаря да е получено при падане върху терена при ПТП на 01.04.2023 г. Според експерта, възстановителния период при такива увреждания е около три - четири месеца. Няма медицинска документация и други данни от които да се приеме, че са настъпили усложнения, налагащи удължаване на възстановителния период. Според експерта, изразени болки е имало след травмата, при раздвижването на крайника в рамките на възстановителния период. По време на възстановителния период травмата на десния горен крайник се е отразила на комфорта на живот поради трайното затрудняване на движенията на десния горен крайник.

Според вещото лице, установеното счупване на раменната кост, като се имат предвид данните в делото, е резултат на падане върху терена в резултат на блъскане от автомобила довело да нарушаване равновесието на пострадалия. В делото няма данни пострадалият да е падал по стълбище или стълба, да се е удрял в стена, стълб или спрял автомобил. Няма данни в делото уврежданията да са резултат на битов инцидент. Експертът заключава, че основната функция на крайника на ищеца е възстановена. Физическото му състояние е нормално за възрастта.

От приетата комплексна експертиза се установява следния механизъм на ПТП:

На 01.04.2023г, около 11:05 – 11:30 часа, в с. П. от дома си на ул. „С.“ е излязъл ищецът М. И., на 85 г. Насочил се към на „площадчето“, образувано от ул. „С.“ и ул.