Определение № 1782 от 06.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1782 гр. Пловдив, 06.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501443 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.

2, офис 4, чрез юрисконсулт Б. Д., против разпореждане от 22.04.2025 г., обективирано в Заповед № 3455/22.04.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4537/2025 г. на ПРС, XVIII гр.с., в частта, с която е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 61.95 лева - договорна лихва за периода 25.11.2020 г. – 25.02.2020 г. против Г. П. Г. с ЕГН: **********.

В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на обжалваната част от разпореждането с посочване на съдебна практика относно задължителното съдържание на заявлението. Иска се отмяна на обжалваната част от разпореждането и издаване на заповед за изпълнение за договорната лихва.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

1

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК 203670940 със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Г. П. Г. с ЕГН: **********, с предмет следните вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № ІВЕС-377613 от 15.05.2019 г., сключен между „Българо-Американска Кредитна Банка“ АД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 10.06.2022 г. на „Иновативни финанси“ ООД, което дружество ги е прехвърлило с договор за цесия от 01.07.2024 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, както следва: 565.29 лева главница, 61.95 лева - договорна лихва за периода 25.11.2020 г. – 25.02.2020 г. и 50.67 лева - обезщетение за забава за периода 25.11.2020 г.

– 09.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.03.2025 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото.

С разпореждане от 17.03.2025 г. заповедният съд е указал на заявителя да уточни периода с начална и крайна дата на претендираната договорна лихва в размер на 61, 95 лева.

С молба от 04.04.2025 г. заявителят е уточнил, че възнаградителната лихва е начислена единствено върху претендираната главница, развил е съображения за съдържанието на заявлението в заповедното производство, формалния характер и цел на производството. Не е уточнил началната и крайната дата на периода на начисляване на договорната лихва.

За да отхвърли заявлението за сумата от 61.95 лева - договорна лихва за периода 25.11.2020 г. – 25.02.2020 г., заповедният съд е приел, че в указания му срок заявителят не е отстранил нередовността на заявлението досежно посоченото претендирано вземане.

Определението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК, тоест съдът извършва преценка дали съдържащите се в него факти и обстоятелства обосновават извод за наличие на редовна искова молба. В случая е налице противоречие между изложените обстоятелства в заявлението и искането за присъждането на договорна (възнаградителна) лихва за периода на начисляване от 25.11.2020 г. до 25.02.2020 г. В т.12 от заявлението се излагат обстоятелства, че вземането за договорна лихва е включено в погасителния план към договора за потребителски кредит, който е прекратен на 25.02.2020 г. и до тази дата длъжникът се е задължил да върне сумата по кредита. Същевременно се иска присъждане на договорната лихва с начална дата на начисляване - 25.11.2020 г., която е последваща датата на прекратяване на договора, респективно е и след 2 падежа на задължението.

Налице е противоречие между обстоятелствената част на заявлението и искането за присъждане на договорната лихва от дата 25.11.2020 г. до дата 25.02.2020 г., което обосновава нередовността на заявлението в тази му част. Съдът намира, че заявителят следва да изложи обстоятелства, съответстващи на искането към съда за издаване на заповедта за изпълнение, тъй като това е необходимо по аргумент от разпоредбата на чл.410, ал.2 ГПК и е с цел гарантиране правото на длъжника да прецени дали дължи сумата на претендираното основание и в посочения размер,съответно дали да подаде възражение по чл. 414 от ГПК. Доколкото казаната нередовност на заявлението не е била отстранена, въпреки дадените изрични указания от районният съд, правилно е постановен обжалваният отказ за издаване на заповед за изпълнение за договорната лихва.

По изложените съображения, разпореждането е правилно в обжалваната части като такова следва да бъде потвърдено, а частната жалба ще се остави без уважение като неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 22.04.2025 г., обективирано в Заповед № 3455/22.04.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4537/2025 г. на ПРС, XVIII гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 61.95 лева - договорна лихва за периода 25.11.2020 г. – 25.02.2020 г. против Г. П. Г. с ЕГН: **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3