Решение № 523 от 24.04.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2864/2022
- Вид
- Решение № 523
- Подписан
- 24.04.2023
- В сила
- 06.06.2023
- Състав
- Надежда Лукова Махмудиева, Снежана Бакалова, Жана Иванова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 16 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 511 ал.1 т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 513 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 58а · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 523 гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Надежда Махмудиева
Членове:
Снежана Бакалова
Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20221000502864 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалби на двете страни срещу Решение № 262322 от 12.07.2022 г. по гр. д. №3776 /2021, по описа на СГС ГО, 1-19 състав и по жалбата на ищцата срещу Решение № 262828 от 29.08.2022г., с което е оставено без уважение искане по чл. 250 от ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалбата на малолетната А. Г.
Г., представлявана от своята майка и законен представител М. В. Г. чрез пълномощника й адв. Ж. Т. срещу Решение № 262322/1207.2022г. по гр.д.№ 3776/21 по описа на СГС 1-19 състав в частта, в която са отхвърлени предявените от нея срещу НББАЗ искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 200 000лв. до 250 000 лв. за смъртта на нейния баща, както и в частта, в която е оставено без уважение искането за присъждане на законната лихва на основание чл. 429 ал.3 от КЗ от датата на уведомяването с извънсъдебна претенция – 17.12.2020г. до окончателното й изплащане и чл. 497 ал.1 т.1 от КЗ върху главницата и лихвата по чл. 429 ал.3 от КЗ, считано от 13.01.2021г.; в частта над присъдената сума от 100 000лв. до 120 000лв., представляваща обезщетение за 1 претърпените неимуществени вреди за причинените на ищцата телесни увреждания, както и в частта, в която е оставено без уважение искането за присъждане на законната лихва на основание чл. 429 ал.3 от КЗ от датата на уведомяването с извънсъдебна претенция – 17.12.2020г. до окончателното й изплащане и чл. 497 ал.1 т.1 от КЗ върху главницата и лихвата по чл. 429 ал.3 от КЗ, считано от 13.01.2021г.; както и в частта, в която е оставено без уважение искането за присъждане на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 1 420,17лв. на основание чл. 429 ал.3 от КЗ от датата на уведомяването с извънсъдебна претенция – 17.12.2020г. до окончателното й изплащане и чл. 497 ал.1 т.1 от КЗ върху главницата и лихвата по чл. 429 ал.3 от КЗ, считано от 13.01.2021г. В жалбата си твърди, че размерите на обезщетенията са неоснователно занижени, тъй като съдът не е отчел всички относими обстоятелства, както и не се е съобразил със съдебната практика в сходни случаи. Твърди, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на баща й не отчетена неговата личност, която предполага че е търпяла по-големи вреди от обичайните. Не била отчетена дълбоката емоционална връзка между двамата.
Излага съображения за неправилното прилагане на закона при определяне на размера на дължимото обезщетение. Твърди, че при определянето на размера на претърпените неимуществени вреди от ищцата от получените от нея телесни увреждания не е взето предвид, че те са оставили трайни последици за здравето й, не подлежат на лечение и винаги ще бъде налице опасност от получаване на епилептични припадъци. Твърди, че следва да се отчете и че травмата на пръста също затруднява движението му и има трайни последици.
Счита също така, че дължимата лихва за забава върху обезщетението следва да бъде присъдена считано от датата на уведомяването на ответника – 17.12.2020г. чрез застрахователната претенция, а не от изтичането на тримесечния срок от за произнасяне по нея от страна на застрахователя.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се оспорва същата. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
В срок е постъпила и въззивна жалба от ответника НББАЗ, в която се обжалва решението в частта, в която исковете са уважени над размера от 150 000лв. до 200 000лв. за обезщетение от смъртта на бащата на ищцата и присъдената лихва за забава върху сумата. Счита, че неправилно е приложен чл. 52 от ЗЗД. Счита, че са отчетени правилно заключенията на съдебно2 психологичната експертиза, които свидетелстват, че въпреки преживяната травма, детето се възстановява добре към момента. Твърди се, че промяната в живота на детето не е довела до негово патологично състояние и чрез подходящи механизми липсата на бащата би могла да бъде преодоляна за в бъдеще по подходящ начин. Твърди, че е заплатил сумата от 150 000лв. на ищцата, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й, както и обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от телесните увреждания, като прилага доказателства за това от 11.08.2022г. Претендира разноски.
Подаден е отговор на въззивната жалба на ответника, в който се оспорва същата.
Подадена е и въззивна жалба от А. Г. Г., представлявана от своята майка и законен представител М. В. Г. чрез пълномощника й адв. Ж. Т. срещу Решение № /29.08..2022г. по гр.д.№ 3776/21 по описа на СГС 1-19 състав, с което е отказано допълването на решението на основание чл. 250 от ГПК по отношение на произнасянето на съда за дължими лихви върху главница и лихва на основание чл. 429 ал.3 от КЗ, считано от датата, на която изтичат 15 работни дни на основание чл. 497 ал.1 т.1 от КЗ или от 13.01.2021г. до окончателното изплащане. Моли за неговата отмяна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо.
Решението е влязло в сила в частта, в която е осъдена ответната страна да заплати на ищцата сумата 100 000лв. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди и 1 420,17лв. имуществени вреди от телесни увреждания, както и сумата 150 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й, ведно със законната лихва за забава върху двете суми считано от 14.03.2021г. Представени са доказателства, че ответната страна е заплатила сумите по влязлото в сила решение на 11.08.2022г.
По наведените в жалбите основания за неговата неправилност, в обжалваната част приема следното:
От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:
С Присъда по НОХД № 284/2020г. по описа на ОС-София е признат за виновен М. Б., турски гражданин, за това че е нарушил правилата 3 за движение по пътищата, а именно чл. 16 ал.1 и чл. 20 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 343 ал.4 във вр. ал.3 б „б“ предл. Първо във вр. ал.1 б. „в“ предл. 1, във вр. чл. 342 ал.1 он НК и чл. 58а ала.1 от НК и на 24.05.2020г. при управление на товарен автомобил марка „Мерцедес Актрос“ с турски рег. № ** KJ****, на първокласен път I-1 от републиканската пътна мрежа, километър 179 + 200, по непредпазливост причинил смъртта на Г. И. Г. и средни телесни повреди на А. Г. Г., изразяващи се в – разкъсно-контузна рана вляво челно с подлежащо счупване на челната кост, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а именно: нараняване проникващо в черепната кухина;
- множествена контузия на мозъка, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а именно: разстройство на здравето временно опасно за живота;
- кръвоизливи под и над твърдата мозъчна обвивка, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, а именно: разстройство на здравето временно опасно за живота;
- счупване на лява ябълчна кост, анатомично и функционално свързана с горната челюст, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а именно: счупване на челюст, което е довело да трайно затруднение на дъвченето и говоренето;
- счупване на средна и крайна фаланги на четвърти пръст на дясната ръка, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а именно: трайно затруднение на движението на десен горен крайник за срок от 1.5-2 месеца. Присъдата е влязла в сила на 24.09.2021г.
Не се спори между страните, че е реализиран пътен инцидент на територията на Република България с участие на МПС с турски регистрационен номер, по отношение на което е налице валидно сключена застраховка, покриваща риска „ГО“ с турско застрахователно дружество.
Не се спори, че ищцата е отправила към ответника застрахователна претенция на 17.12.2020г., по която е била образувана щета BG-20-TR00505/17.12.2020г., по която не било извършено плащане до завеждането на исковата молба.
Не е спорно обстоятелството, че ищцата е дъщеря и наследника по закон на починалия в инцидента Г. И. Г..
4
Спорни между страните са размерите на присъдените на ищцата обезщетения за неимуществени вреди.
По отношение на същите, настоящата инстанция взе предвид събраните пред първата и пред САС доказателства, от които се установява, че вследствие на ПТП ищцата е претърпяла черепно-мозъчна травма с тежка по степен на тежест контузия на мозъка, проникващо нараняване с навлизане на въздух в черепната кухина с опасност за развитие на менингит, лицева травма– счупване на яблачна кост без разместване на фрагменти и счупване на челюст на и травма опорно-двигателния апарат – открито счупване на медиалната фаланга на четвъртия пръст на дясната ръка с наличие на чужди тела и увреда на сухожилието, изправящо пръста. Многофрагментарното счупване на черепа не се е нуждаело от оперативна интервенция.
Под локална анестезия са обработени разкъсно-контузните рани. На пръста първоначално е поставена иммобилизация, а месец и половина след инцидента е проведено оперативно лечение, при което са отстранени нуждите тела и зашито сухожилието.
Лечебният и възстановителен периода за черепно-мозъчната травма, според заключението на комплексната експертиза е бил година и половина.
Острите травматични кръвоизливи под и над твърдата мозъчна обвивка са се резорбирали постепенно. Контузионните огнища в челния мозъчен дял също не са се разраснали, като постепенно кръвта е била лезирана в срок до един месец. След лезирането на кръвта в тези зони е нарушена нормалната мозъчна архитектоника и те водят до локална мозъчна атрофия. По отношение на увредите на пръста, възстановяването е продължило около три месеца.
Трайните последици, според вещите лица се изразяват в наличие на зони на мозъчно размекчение, останали на мястото на контузионнокръвоизливните огнища в двата челни и левия слепооочен отдел. На тяхно място след резорбцията на кръвта и лезирането на некротичната мозъчна тъкан, се образуват глиални сраствания, които могат да генерерат епилептформени разряди. По тази причина се е наложило ищцата да приема профилактично препарат за лечение на епилепсия до месец декември 2020г., като е бил заменен с друг препарат. В момента не приема медикамент с противоепилептично действие. Последиците от полученото увреждане на пръста се изразяват в изкривяването му и липса на активно движение на 5 крайната фаланга. Последиците от полученото увреждане на пръста подлежат на допълнително оперативно лечение.
По делото е изслушана и комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза, от заключението на която се установява, че в психологичен план за ищцата има данни за промяна, свързана със загубата на значимата фигура на бащата, динамиката в семейството, тежкото психично състояние на майката, която може да бъде наблюдавана към момента на изготвяне на експертизата, но тя не е разгърната в патологична степен, а се случва по нормалнопсихологичен механизъм с постепенна и пълноценна адаптация към новите условия. Състоянието на ищцата, след катастрофата е отговявало на определението за травматичен шок, но то е било предимно вследствие на тежката черепно-мозъчна травма. Възстановяването към настоящия момент, според експертите е много добро. Травматичните промени не са оставили трайни промени в интелектуалното функциониране на детето. Последиците от липсата на бащата могат да доведат до неблагополучия, но и могат да бъда подходящо компенсирани и да не доведат до това, като това според вещите лица не може да се прогнозира със сигурност в случая.
От събраните гласни доказателства се установява, че непосредствено след инцидента, ищцата е била много стресирана, изплашена, вкопчена в майка си. След катастрофата имала много страхове, страхувала се да спи сама в стаята. Посещавала психолог. На моменти се страхувала безпричинно за живото си и за този на майка си. Променила се от слънчево в затворено дете, като непрекъснато изпитвала болки и това влияело на настроението й. Когато й съобщила за смъртта на баща й плакала много, тъй като двамата били много близки и той присъствал във всяка дейност в живота й до този момент.