Решение № 395 от 19.06.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Видин, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря Полина Ст. Въткова като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20251320101821 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от В. В. И. от гр.

******, чрез пълномощника А. И., против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5.

Твърди се в исковата молба, че на 02.03.2023г. ищцата В. В. И. е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № 500061712. По силата на договора ищцата в качеството на кредитополучател е получила потребителски кредит в размер на 1000,00 лева.

Сочи се, че съгласно чл. 9 от договора за кредит, кредитополучателят дължи еднократна такса за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 718,08 лева и такса за динамично плащане в размер на 1077,12 лева.

Твърди се, че еднократната такса за разглеждане на искането за кредит и таксата за динамично плащане по кредита са начислени от кредитора и са включени като част от всяка погасителна вноска в погасителния план по договора. Поддържа се, че клаузите, въз основа на които са начислени въпросните еднократни такси, са нищожни. Сочи се, че липсва еквивалентност между таксите и извършените услуги от заемодателя. Твърди се, че клаузите имат неравноправен характер, като с тях се цели неоснователно обогатяване 1 на кредитора за сметка на длъжника. Сочи се, че без реално да е извършена конкретна услуга, тези такси представляват скрит разход по договора за кредит и с тях се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Твърди се, че поради невключването на такса бързо разглеждане и такса динамично плащане в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, води до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен Договор за потребителски паричен кредит № 500061712 от 02.03.2023г., сключен между страните.

Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, в който оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит отговаря на всички императивни изисквания на ЗПК и не съдържа неравноправни клаузи.

Твърди се наличието на индивидуално уговаряне на договорните клаузи.

Сочи се, че в сключения договор в частта „Становище по кредита.

Размер и срок на кредита. Усвояване" е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 43,11 %. В същия раздел на договора е посочен и общият размер на всички плащания по договора, а именно 1259,44 лв., като в погасителния план е подробно изложено какви задължения погасява всяка една вноска. В Стандартния европейски формуляр е посочена разбивка на погасяването на възнаградителна лихва по кредита, като СЕФ е неразделна част от кредитното досие на клиента и му се предоставя, съгласно законовите изисквания. Поддържа се, че обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същият по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК е относимо към разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и касае действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в него, което не влече след себе си недействителност на целия договор. В договора не са посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане 2 възнаградителна лихва, която не се променя, при никакви условия, поради което не са посочени взети предвид допускания при изчисление на ГПР, доколкото такива няма. Твърди се, че дори да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 43,11 %, ако в него е включена само възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него.

Сочи се, че в договора ясно и недвусмислено е посочено с фиксирани, неподлежащи на промяна суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва и при какви условия, които формират и общо дължимата сума по кредита. Други допълнителни, извън посочените в договора за кредит вземания по него няма.

Твърди се, че клаузата за ГПР сама по себе си не води до създаване на някакви задължения на потребителя. Същата е обвързана с други клаузи от договора, в които са предвидени вземания, които се включват в ГПР, които именно клаузи създават задължения и за които следва проверка дали отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а не клаузата за ГПР сама по себе си.

Сочи се, че в Закона за потребителския кредит лимитативно и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди се, че не са налице нарушения на разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗД „При липса на срок за приемане, предложението, направено на присъстващ, губи силата си, ако той не го приеме незабавно, а предложението, отправено до неприсъствуващ, губи силата си след изтичане на толкова време, колкото е обикновено нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането". Съгласно договора за кредит кредиторът разглежда и дава становище по постъпило искане за отпускане на кредит в срок от 7 работни дни, считано от деня, следващ деня на постъпване на искането. В искането е включено и изричното желание от страна на кредитополучателя да бъдат добавени допълнителните доброволни действия „Бързо разглеждане" на документите и последващо „Динамично плащане".

3

Иска се от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.

Претендират се направените по производството разноски, включително присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изготвена е съдебно- икономическа експертиза.

Съдът, след като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна:

Не е спорно, че на 02.03.2023 г. между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит № MAX_500061712, по силата на който ответникът е отпуснал на ищцата кредит в размер на 1000.00 лева, която сума е усвоена еднократно от кредитополучателя. Уговорената погасителна вноска по кредита е в размер на 89,96 лева, като кредитът ще бъде погасен на 14 месечни вноски, съгласно посочения погасителен план до 15.05.2024 г.

Уговореният годишен лихвен процент е 38,84 %, а годишният процент на разходите е 43,11 %.

В чл. 9.1 от договора е посочено, че кредитополучателят при кандидатстването за кредит изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му. Паричната сума за бързо разглеждане на искането за кредит е в размер на 488,18 лева и се заплаща на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита.

В чл. 9.2 от договора е посочено, че кредитополучателят изрично е заявил желание да ползва динамично плащане по кредита. Паричната сума за динамично плащане по кредита е в размер на 732,34 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита.

Видно от заключението по изготвената съдебно – икономическа експертиза, ГПР с включена такса за бързо разглеждане 488,18 лева, такса за динамично плащане 732,34 лева и месечна вноска от 177,14 лева е 452,0317 %.

Ищцата е заплатила по кредита сумата в общ размер на 2410,48 лева, като с 4 нея е погасен пълния размер на главницата 1000,03 лева, договорна лихва в размер на 259,42 лева, законова лихва в размер на 21,73 лева, такса за динамично плащане в размер на 605,72 лева, такса за бързо разглеждане в размер на 383,51 лева, разходи за събиране в размер на 140,07 лева.

В исковата молба ищцата е навела доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит поради неизпълнение на задължението на ответника по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради това, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР. Посочено е, че сумите по клаузите на чл. 9, ал.

1 и чл. 9, ал. 2 от договора не са включени в ГПР, което според ищцата е извод за неправилно посочване на ГПР, създава неяснота кои точно суми ще се включат в ГПР и съответно колко ще се оскъпи кредитът.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК регламентира, че при сключване на договора следва да се уговори годишният процент на разходите по кредита, включващ по арг. от чл. 19, ал. 1 от ЗПК общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Въпреки, че в клаузите на договора между страните не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на разходите при сключването му, последните са изводими от разпоредбите на закона.

В случая съдът намира, че може да се установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на 5 търговски клаузи и условия.

Установи се от заключението по изготвената съдебно - икономическа експертиза, че при изчисляване на ГПР по формулата, залегнала в Приложение 1 към чл. 19 ал. 2 от ЗПК, ГПР се изчислява на 452,0317 %, като същият надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В случая с включените такси за бързо разглеждане на кредита и за динамично плащане по кредита, се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля посочения в договора 43,11 % и възлиза на 452,0317 %, който размер се установява от заключението на вещото лице. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговореното възнаграждение за заплащане на допълнителни такси, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Съдът намира, че въпросните клаузи от договора очевидно заобикалят закона и накърняват правата на другата страна по облигационното отношение.

Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Таксата за бързо разглеждане на искането представлява услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредитразглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин потребителят плаща реално за права, които той има, което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост. В този смисъл, несъстоятелно е твърдението на ответника, че таксата за бързо разглеждане на искането е различна по естеството си от таксата за усвояване и 6 управление на кредита. По делото ответникът не ангажира никакви доказателства за извършени такива разходи преди отпускане на процесния кредит, но дори да са сторени, при положение че кредитът е разрешен, същите са във връзка с усвояване на кредита, а съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Именно във връзка с управление на кредита е уговорената в чл. 9, ал. 2 от договора такса динамично плащане по кредита. В тази връзка, неоснователно е възражението на ответника за липса на правен интерес от обявяване нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора поради това, че правоотношението между страните е приключило и такава такса не е събирана. За ищеца съществува правен интерес да иска прогласяването нищожността на процесната клауза, тъй като същата фигурира като уговорка в сключения договор и визира задължение за плащане на определена сума.

Разпечатката съдържа 42 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/348bc909-20ba-492b-99fe-2d006e7f0aff