Решение № 21 от 09.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Пловдив, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20245300501901 по описа за 2024 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивната жалба от Прокуратурата на Република България против решение № 2508 от 04.06.2024 година, постановено по гр.д.

№ 4315/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, II гр. състав, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Ф. А. Х., с лич.

№ ***сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на претърпени загуби вследствие на платен адвокатски хонорар за ангажиране на защитник по водено ДП № 25/2021 г. по описа на ТО „МРР ЮГОЗАПАДНА“, пр. пр. № 13766/2021 г. описа на СГП, както и сумата от 4800 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, вследствие на платен от ищцата наем за ползване на жилище в гр. Пловдив, както и сумата от 6000 лв. частичен иск от общо дължимия се размер от 11000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на преживян стрес, неудобство, депресивни състояния, срам, унижение, чувство за малоценност, смущения в ежедневието и следването, избягване на контакти с познати и колеги студенти, пропускане на семейни и празнични събития, невъзможност да се завърне във Великобритания, чувство на постоянна несигурност и нервност, цялостно огорчение от действията на разследващите органи и Прокуратурата на Република България, в резултат от повдигнатото й незаконно обвинение по ДП № 25/2021 г. по описа на ТО „МРР ЮГОЗАПАДНА“, пр. пр. № 13766/2021 г. опис СГП, ведно със законната 1 лихва за забава върху всяка от трите главници, считано от 07.10.2022 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят поддържа, че така постановеното решение е неправилно, несъответстващо на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че е налице недоказаност на причинени имуществени и неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с воденото срещу ищцата наказателно производство и подлежащи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по същество, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. В условията на евентуалност се моли искът за обезщетяване на неимуществените вреди да бъде уважен в по-нисък размер с оглед критерия справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Въззиваемата страна Ф. А. Х. чрез адв. С. Ш. оспорва жалбата като неоснователна. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за производството.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо.

По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното решение:

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, според който Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от него или, че то не е престъпление.

По делото не е спорно, че ищцата е британка гражданка, която е пребивавала законно в Република България поради обучението и в Медицински университет – Пловдив по специалност „Медицина“ за периода 2014 г. – 2021 г.

Пред въззивната инстанция не се оспорват следните фактически констатации и правни изводи, направени в обжалваното първоинстанционно решение:

Че на 17.07.2021г. на ищцата е било повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер по чл. 242, ал. 2, пр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК по образуваното ДП № 25/2021г. по описа на ТО „МРР ЮГОЗАПАДНА“, пр. пр. № 13766/2021г. по описа на СГП, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от десет до петнадесет 2 години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева; Че е било направено искане от наблюдаващия прокурор за взимане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо ищцата - „задържане под стража“, като същата е задържана за срок от 72 часа за осигуряване на явяването й пред съда.

Въпреки, че по образуваното ЧНД № 2863/2021г. по описа на СГС искането е оставено без уважение поради липсата на доказателства, които да водят до извод за наличие на обосновано предположение за съпричастност на ищцата към престъпното деяние, на 19.07.2021 г. на ищцата е наложена от наблюдаващия прокурор „забрана за напускане на пределите на Р.България“, като е подаден и протест срещу Определението на СГС. По образуваното въз основа на същия ВНЧД № 827/2021г. С Определение от 27.07.2021г. САС е потвърдил определението на СГС, с което е оставено без уважение искането на Прокуратурата за налагане спрямо ищцата на мярката за неотклонение „задържане под стража“. Не се оспорва, че в хода на досъдебното производство ищцата е отправила три искания до наблюдаващия прокурор за разрешение за напускане на пределите на Р.България по различни причини, като по всяко от тях е постановен отказ. Не се оспорва, че с Постановление от 25.08.2022г. на наблюдаващия прокурор образуваното по отношение на ищцата ДП № 25/2021г. по описа на ТО „МРР ЮГОЗАПАДНА“, пр. пр. № 13766/2021г. по описа на СГП е било прекратено, като и че същото е влязло в сила на 07.10.2022 г.

Ето защо се споделя извода на първоинсанционния съд за това, че е осъществен фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ относно отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността и чрез Прокуратурата на Република България.

Спорът пред настоящата инстанция се концентрира около наличието на претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди вследствие воденото спрямо нея наказателно производство, както и около размера на дължимото за такива обезщетение, с оглед принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД и конкретните за случая обстоятелства, както и във връзка с наличието на претърпени имуществени вреди, както и техния размер.

За установяване на фактическите си твърдения относно размера на претърпените имуществени и неимуществени вреди ищцата ангажира гласни доказателства.

От показанията на св. Г. Г. се установява, че познава ищцата, която била неин наемател на апартамент, находящ се в ***. Договорът бил сключен за една година, считано от 18.02.2022 г., при наемна цена от 600 лева. Преди изтичане на договора, през месец септември ищцата напуснала апартамента буквално няколко дни, след като се обадила, че ще заминава. Заплатила на свидетелката наем за общо 8 месеца, както и депозит в размер на 600 лева, който последната задържала.

От показанията на св. Е. А. се установява, че познава ищцата, с която заедно са учили в Медицинския университет. Ищцата и разказала, че не я пускат властите и не може да напусне страната. Свидетелката сочи, че ищцата 3 спряла да излиза с приятелите си, станала мълчалива и доста тъжна. Спряла да ходи в университета, споделила и е, че много тежко изживя това, че не може да се прибере във Великобритания за празниците, например рождени дни. След като завършила университета в продължение на една година трябвало да остане в България и не можела да работи, а всичките и колеги работели.

В същата насока са и показанията на свидетелката Е. А.. Тя сочи, че е била близка приятелка на ищцата. Видяла колко лошо се отразява делото на психичното и състояние, тъй като ищцата спряла да ходи в университета, започнала да изпада в много тежка депресия.

Предвид така събраните доказателства съдът приема за установено по делото, че ищцата, която е британска гражданка, е ползвала апартамент под наем в гр.Пловдив и след като е завършила университета в продължение на една година, през която и се е наложило да остане в Република България поради повдигнатото и незаконно обвинение. Ето защо следва да се приеме за доказано твърдението в исковата молба, че ищцата е претърпяла имуществени вреди поради незаконното обвинение в размер на 4800 лв., тъй като се установи по делото, че посочената сума е била заплатена от нея за наем на жилище в гр. Пловдив, което същата е ползвала през времето, през което и е била наложена забрана да напуска страната. Ето защо съдът приема, че този иск е основателен и доказан в пълния му размер.

Доказано е и твърдението в исковата молба, че ищцата е претърпяла имуществени вреди поради незаконното обвинение в размер на 1500 лв., които представляват изплатен от нея адвокатски хонорар за оказаната и правна помощ от адвокат по време на висящността на наказателното производство.

Фактът на уговаряне и на заплащане на адвокатско възнаграждение в посочения размер се установява от представения договор за правна защита и съдействие на л.65 от приложеното ДП № 25/21 г. Ето защо съдът приема, че искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1500 лв. е също основателен и доказан в пълния му предявен размер, както е приел и първоинстанционният съд. Константна е съдебната практика на ВКС, с която е прието, че доколкото липсва процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес относно разходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или е прекратено, за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ същите се явяват имуществена вреда, за която на основание чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение.

Относно иска за репариране на неимуществени вреди, размерът на дължимото се обезщетение за същите се определя по реда на чл. 52 от ЗЗД, по справедливост. Съдът приема за доказано по делото, че ищцата е претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания, които са били в резултат именно от воденото против нея наказателно производство по повдигнатото и обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ характер по чл. 242, ал. 2, пр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди 4 лева, в хода на което е била и задържана за срок от 72 часа за осигуряване на явяването й пред съда. Установи се от събраните гласни доказателства, че в периода на висящността на наказателното производство ищцата е изпитвала значително безпокойство, че е нарушила ритъма си на живот, като е спряла да посещава университета и да се среща с приятелите си, станала е тъжна, изпаднала е в депресия. Като причина за това следва да се отчете както заплахата от реално изтърпяване на тежко наказание - лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева, така и задържането и за срок от 72 часа и наложеното и ограничение да напуска страната за срок от една година, бидейки чужда гражданка, което е довело до невъзможност за нея да осъществява контакти с близките си роднини за дълъг период от време.

Ето защо съдът приема, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди от 6000 лв. се явява справедлив и съответен на претърпените от нея негативни преживявания.

Предвид изложеното съдът приема предявените искове за доказани по основание и размер. Същите следва да се уважат, като претендираните суми следва да се присъдят ведно със законната лихва, считано от деня на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство 07.10.2022 г. до окончателното им изплащане.