Решение № 1367 от 22.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1367 гр. Пловдив, 22.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330111663 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** против „Изи Асет мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46, с която са предявени субективно и обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, чл. 19 ЗПК.

Предявени са и насрещни искове от „Изи Асет мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46 против Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД във връзка чл. 86 ЗЗД .

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника „Изи Асет мениджмънт“ АД, бил сключен Договор за паричен заем № ***** г. Счита, че с договорения лихвен процент в размер на 40% се нарушават добрите нрави, като се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. В настоящия случай, уговорената между страните лихва в размер на 40% годишно надхвърляла повече от три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави. Излага, че поради нищожност на клаузата за договорна лихва /респ. на клаузата на ГПР/, която е съществен елемент на договорното съдържание има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка.

Не били спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК – в договора за кредит да е разписан действителния ГПР. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът, вписвайки в договора ГПР от 49.23% е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук 1 до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК – нищожност на кредитната сделка, поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че в нарушение на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 49.23% разходите, които следва да извърши ищцата за заплащане на възнаграждение на фирмата – поръчител.

Поради невключването на възнаграждението в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Кредиторът не изпълнил задължението си по чл. 5 ЗПК, тъй като заблуждаващо предоставил на потребителя СЕФ за кредит в размер на 300 лв. с посочен лихвен процент от 40% и ГПР 49.23%, с общ размер на всички плащания 315.24 лв. Кредиторът нарушил правата на потребителката, тъй като не бил включил в договора по ясен и разбираем за нея начин действителната стойност на ГПР.

Сочи, че сключеният между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД Договор за поръчителство № ***** г., е нищожен, като уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не е породила правни последици. Излага, че договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване. Счита, че договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. Счита, че клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение на поръчителя, прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Твърди, че поставяйки на кредитополучателя изискване да сключи договор с дружеството – поръчител, кредитодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД. Излага, че ако кредитополучателката бе изразила воля да сключи договор за поръчителство, то тя не би го направила в изпълнение на свое задължение към кредитодателя. Поради което единственият й мотив би бил да надари кредитора. По силата на чл. 225, ал. 1 ЗЗД, с договора за дарение дарителят следва незабавно да престира, в противен случай договорът е нищожен. От представения по делото погасителен план, се установявало, че ищцата се е задължила да погасява възнаграждението на поръчителя разсрочено, т.е. тя не е надарила незабавно кредитодателя, поради което следвало се отрече правния ефект на тази уговорка.

На следващо място, сочи, че договорът за поръчителство има акцесорен характер. Той можело да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. По съображенията, изложени по-горе, счита, че кредитната сделка е нищожна, поради което не е породил правно действие и сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение.

С уточнителна молба с вх. № 41750 от 26.07.2021 г., е посочено, че възнаграждението за поръчителство е уговорено в договора за поръчителство в размер на сумата от 92.76 лв., съгласно чл. 3, ал. 1 от същия. Възнаграждението за поръчителство било включено в погасителния план към договора за кредит, но не било заплатено от кредитополучателя.

Сочи, че сключването на договор за поръчителство с дружеството – поръчител е предвидено в чл. 4, т. 3 от договора за кредит и е предвидено като условие за сключване на договора за заем. Възнаграждението за поръчителство било дължимо на дружеството поръчител и е уговорено в чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство. Същото се обвързвало с ГПР, тъй като било условие за сключване на договора за кредит. Сочи, че както в договора за кредит, така и в СЕФ за предоставяне на информация, липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а 2 това от своя страна било нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин. Неясното определяне на ГПР било самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 ЗПК.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да прогласи спрямо „Изи Асет мениджмънт“ АД нищожността на Договор за паричен заем № ***** г., като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, както и да се постанови решение, с което да се прогласи спрямо „Файненшъл България“ ЕООД нищожността на акцесорния Договор за предоставяне на поръчителство № ***** г., като лишен от правно основание, уговорен неравноправно в ущърб на потребителя, противоречащ на добрите нрави и не е породил правни последици и на основание на обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който взема становище за неоснователност на предявените искове.

Излага, че твърденията за недействителност на договора за поръчителство са неоснователни. Сочи, че дружеството било вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ, с основен предмет на дейност – предоставяне на гаранционни сделки по занятие.

Именно в това си качество, дружеството следвало да получава възнаграждение по всяка, сключена от него гаранционна сделка /поръчителство/, с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на потребителя, възникнали съгласно договор за паричен заем.

Изпълнението на договорното задължение на заемателя за обезпечаване на вземанията по договора за заем породило сключването на договора за предоставяне на поръчителство, а дружеството сключило договора поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга. С оглед изложеното, счита за неоснователно твърдението, че договорът между ищцовата страна и дружеството е лишен от правно основание. Счита, че не е нарушен принципът на добрите нрави. Не счита, че престациите са явно нееквивалентни. Възнаграждението на поръчителя било определено с оглед извършена преценка на риска и ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила договора. С предоставеното поръчителство дружеството, извършва възмездна услуга в полза на Заемодателя. Видно от договора за паричен заем и по-точно от чл. 4 от същия, Заемодателят не бил поставил изискване към Заемателя да обезпечи вземането по договора единствено чрез сключване на договор с дружество – поръчител, каквито твърдения са наведени в исковата молба. Дори напротив, действайки добросъвестно и отчитайки индивидуалните предпочитания и възможности на всеки заемател, заемодателят му е предоставил възможност да избере един от три възможни начина за обезпечаване на договора, а ако прецени да не изпълни задълженията си, отговорността на заемателя би била реализирана по общия ред. Поръчителят сключил договора за поръчителство само и единствено поради възлагането от ищцовата страна и то само при условие, че ще получи уговореното възнаграждение. Дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, нямало интерес да сключва безвъзмездни сделки.

Предоставянето на гаранционни сделки е основният предмет на дейност на поръчителя „Файненшьл България“ ЕООД, поради което то не може да си позволи да го извършва безвъзмездно. Счита, че дори съдът да приеме, че договорът за заем е нищожен, то „Файненшъл България“ ЕООД, изпълнявайки задължението си по договора със заемателя, има право да получи възнаграждение в пълния уговорен размер.

Неоснователни били твърденията на ищеца, че договора за кредит следва да бъде прогласен за нищожен. Счита, че не били налице нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В договора било посочено, че лихвеният процент е 40% като допълнително било уточнено, че той е фиксиран и годишен, което представлявали и условията за прилагането му. Уточнява, че в договора за заем се съдържа погасителен план, като било посочено кога се дължат 3 погасителните вноски и какъв е техния размер.

Не били нарушени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. ГПР бил посочен ясно в сключения договор за заем и е в размер на 49.23%. ГПР не бил по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на МС на РБ – основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. По договора за заем ГЛП бил фиксиран. Посочена била и общата сума за плащане по договора – 315.24 лв.

Механизмът за пресмятане на ГПР е по формула, съдържаща се в Приложение № 1 към ЗПК, като нямало законово изискване механизмът да бъде посочен в договора за паричен заем.

Сочи, че в договора не била уговорена възможност за промяна на ГПР, поради което не били предвидени и уговорени допълнителни допускания. Излага, че ГПР, представлява възнаграждението на кредитора под формата на договорна лихва и други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит. Възнаграждението на дружеството за поръчителство, не било част от заемното правоотношение по Договора за заем. Същото било дължимо не към Заемодателя, а за предоставена услуга от „Файненшъл България“ ЕООД, която било уговорено да възникне задължение по нея, само при неизпълнение от страна на заемателя на задължението му да представи едно от другите две обезпечения по договора за заем.

Разпечатката съдържа 25 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/348b774b-6b39-492b-b3fc-d281af04eb2b