Акт от 06.11.2019, Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е № 410 гр. В., 06.11.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

В.ският районен съд………….… наказателна колегия в публичното заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година…………, в състав:

Председател:Андрей Дечев

Съдебни заседатели: ………...……...…...

Членове:……...……………... при секретаря П. Й.......………………….. и в присъствието на прокурора ........…………… като разгледа докладваното от съдията Дечев…………… ЧН дело № 1341….……………………… по описа………… за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.155 и сл. от Закона за здравето ЗЗ/, образувано по предложение на РП – В. за настаняване на задължително лечение на М.Т. Маров, ЕГН: **********, потребител на социални услуги в ДПЛУИ – с. К..

Представителят на РП - В. заяви в с.з., че поддържа предложението за настаняване.

Процесуалният представител на предложеното за настаняване лице заяви в с.з., че моли съда да постанови решение в интерес на освидетелствани .

Освидетелстваното лице не заема становище в с.з.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От показанията на разпитаните свидетели М.К., Л.Т. и В.П. се установи, че освидетелстваното лице отказва да си пие лекарствата редовно, чупи инвентара в дома, агресивен е към персонала, него го бият и той посяга на другите да ги бие има склонност към самонараняване и имал нужда постоянно да има човек около него.

В становището си в с.з. д-р В.К. – психиатър, твърди, че освидетелстваното лице страда от умерена умствена изостаналост. Психиатърът д-р В.К. предлага да се назначи стационарна съдебно – психиатрична експертиза в ДПБ – гара К..

Видно от заключението на вещите лица д-р

С. и д-р В., освидетелстваното лице страда от умерена умствена изостаналост с поведенчески проблеми, изискващи непрекъснати грижи и лечение.

Синдром на психомоторна възбуда с агресивно към околните поведение. При него са налице психични увреди в резултат на психично разстройство, като с това се покриват критериите на чл. 146, ал. 1, т. 2 от 33. Поради това си разстройство в момента освидетелстваното лице може да представлява опасност за близките и за околните с което се покриват критериите на чл. 155 от 33. Във връзка с това се предлага да бъде настанен на задължително лечение на основание чл. 162, ал. 2 от ЗЗ в ДПБ - гара К. /или в стационарни условия/ за срок от три месеца. Накрая се смята, че при освидетелстваното лице не е налице способност за изразяване на информирано съгласие за лечение и е необходимо да се назначи лице от кръга на близките му или служебно лице, което да изразява информирано съгласие вместо него.

Освидетелстваното лице говори несвързано в с.з. и не заема становище относно главния факт в процеса - налага ли се задължително лечение.

С описаното заболяване при него са налице трайни психически увреди в резултат на психично заболяване, като с това се покриват критериите на чл. 146, ал. 1, т. 2 от ЗЗ. Поради заболяване в момента лицето представлява опасност за себе си и за околните, тъй като може да извърши престъпление, невъзможността близките му да се грижат за него, липсата на критичност към заболяването и към лечението му. При освидетелстваното лице не е налице способност за изразяване на информирано съгласие и е необходимо да се назначи лице от кръга на близките или служебно такова, което да дава информирано съгласие вместо него.

Освидетелстваното лице е опасно за себе си и за околните. Препоръчва се задължително лечение в ДПБ – К. за срок от три месеца.

Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от заключението на съдебно - психиатричната експертиза , която Съдът намира за компетентно, обективно и безпристрастно извършена, поради което я кредитира.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че са налице изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на Данчев.

Налице е първата предпоставка на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечения на освидетелстваното лице. Същият страда от заболяване, посочено в чл. 146, ал. 1, т. 2 от ЗЗ, а именно, лицето е психичноболен с установено сериозно нарушение на психичните функции. На следващо място налице е и втората предпоставка на чл. 155 от ЗЗ , лицето поради заболяването си представлява опасност както за околните, така и за близките си.

По делото безспорно се установи агресивно поведение и безкритичност към заболяването си, създаващо опасност за здравето и живота на освидетелстваното лице и на околните.

При това положение, съдът намира, че освидетелстваното лице следва да бъде настанено на задължително стационарно лечение в ДПБ-гара К. за срок от три месеца.

По делото се установи, че при освидетелстваното лице не е налице способност да изразява информирано съгласие за лечението, поради което е необходимо съдът да назначи друго лице, което да изразява това съгласие вместо него и това лице е именно и това лице е именно В. И. Й. – Началник сектор „Здравеопазване” при Община – гр. Луковит.

Водим от горното и на основание чл.162 от

Закона за здравето, съдът

Р

Е Ш И :

НАСТАНЯВА освидетелстваното лице М.Т. Маров, ЕГН: **********, потребител на социални услуги в ДПЛУИ – с.

К., на задължително лечение в ДПБ-гара К., при форма на лечение – стационарна, за срок от ТРИ месеца, считано от влизане на решението в сила.

ПРИЕМА наличието на способност на лицето В. И. Й. –

Началник сектор „Здравеопазване” при Община – гр. Луковит, за изразяване на информирано съгласие вместо освидетелстваното лице.

Решението подлежи на обжалване пред

ВОС в седмодневен срок от днес, като обжалването на решението не спира изпълнението му .

РАЙОНЕН СЪДИЯ :