Решение № 794 от 30.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 794 гр. Бургас, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20262120100008 по описа за 2026 година

Делото е образувано по повод исковата молба на Д. Д. Д., от гр. Бургас, за осъждане на ответника – Прокуратурата на Република България, със седалище гр. София, да заплати на ищеца следните суми: 4000 лева – обезщетение за неимуществени вреди (негативни емоции, тревожност, нервност, чувство за безпокойство, страх от наказателна репресия, срам, несигурност и притеснение), последица от образуваното срещу ищеца Досъдебно производство № 3388-171/2023 год. на 05 РУ към ОД на МВР – Бургас, прекратено с постановление от 24.10.2023 год., влязло в сила на 16.11.2023 год., и 1175,84 лева – обезщетение за забавата му за периода 16.11.2023-30.12.2025 год.; 236 лева – обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в заплатена от ищеца на 09.11.2023 год. цена за извършена от ВМА – София химико-токсикологична експертиза по Досъдебно производство № 3388-171/2023 год. на 05 РУ към на ОД на МВР – Бургас, и 69,98 лева – обезщетение за забавата му за периода 09.11.2023-30.12.2025 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници, начиная от подаване на исковата молба – 05.01.2026 год., до окончателното им изплащане.

1

Исковата молба е допълнена с писмена молба от 12.01.2026 год.

Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ, чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД.

Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.

В обстоятелствената част на молбата си ищецът Д. Д. е изложил следните фактически и правни твърдения: на 28.03.2023 год. на ищеца е съставен АУАН серия АД, бл. № 537271/28.03.2023 год., за това, че на същата дата управлява лек автомобил марка „Опел”, модел „***“, рег. № ***, след употреба на наркотични вещества или техните аналози; на същата дата, около 21.20 часа, той е бил изпробван за употреба на наркотични вещества и/или техните аналози с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ и при проба с № 80 е отчетен „Амфетамин“; Д. Д. е поискал да предостави кръв за анализ, посетил е ЦСМП – Бургас и дал кръвна проба за изследване; със Заповед за задържане на лице по реда на ЗМВР № 3388зз-100/28.03.2023 год., изд. от полицейски служител на 05 РУ, ищецът е бил задържан за периода от 21.20 ч. на 28.03.2023 год. до 16.10 ч. на 29.03.2023 год., извършен му е личен обиск; образувано е ДП № 3388 ЗМ-171/2023 год. на 05 РУ на ОД на МВР – Бургас, за престъпление по чл. 343б, ал. 3, НК; на 29.03.2023 год. със ЗППАМ № 230769-000260/29.03.2023 год. на ОД на МВР-Бургас е отнето СУМПС на ищеца – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б”, ЗДвП; в изготвената по ДП съдебна химико-токсикологична експертиза е посочено, че не е установено наличие на алкохол, наркотични или упойващи вещества и психоактивни медикаменти; с постановление от 24.10.2023 год. прокурор при БРП е прекратил ДП № 3388-171/2023 год. поради липса на престъпление; ДП е продължило от 28.03. до 24.10.2023 год. и ищецът преживял различни негативни емоции и състояния, живеел под непрекъснат страх, че несправедливо ще бъде обвинен за престъпление, което не е извършил и което се наказва с лишаване от свобода; продължилият период от 7 месеца, в който експертиза не е била изготвена и не били извършени никакви активни действия, ищецът възприел като репресия, което се отразило негативно на личните му отношения и на трудовата му дейност; през целия период ищецът е бил лишен от възможността да управлява МПС, поради което е загубил втората си работа – на длъжност „Шофьор“ в „Ротер” ООД; негативно се е отразило и задържането на ищеца в арестното помещение при 05 РУ – Бургас за периода от 21.20 ч. на 28.03. до 16.10 ч. на 29.03.2023 год., през които се почувствал неспособен да се защити; през цялото време се е чувствал несигурен и притеснен, изпитвал неудобство, смущение и страх от евентуално обвинение; досъдебно производство се отразило зле и на социалното му общуване и отношенията му със семейството; изживял притеснения от негативна оценка на близки, приятели и колеги заради съмненията, че е 2 употребявал наркотици; засегнато е неговото психическо и емоционално състояние; ищецът живеел в непрекъснат страх, че несправедливо ще бъде обвинен за престъпление, което не е извършил, в тревожност, безпокойство, безсилие пред държавния апарат и страх от наказателна репресия, срам поради непрекъснатото обсъждане на случая от всички около него, несигурност и притеснения, че ще остане без работа; по това време ищецът имал отпуснати два кредита – за 16 000 лева и 120 000 лева, заради които му се е налагало да работи на две места, но поради отнемането на СУМПС ищецът изгубил допълнителната си работа; отговорността на Държавата възниква не по повод на извършени от ответника в производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба; отговорността е с гаранционно-обезщетителен характер; всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по чл.

2, ал. 1, т. 3, пр. 1, ЗОДОВ имат обективен характер; при прекратяване на наказателното производство поради липса на осъществен престъпен състав, какъвто е и конкретният случай, основанието за обезщетяване на вреди е, че деянието не е извършено от лицето; фактическият състав на иска по 2, ал. 1, т.

3, ЗОДОВ включва следните предпоставки: прекратяване на воденото срещу ищеца наказателно производство на визираните в разпоредбата основания, настъпване на неимуществени вреди вследствие на воденото наказателно производство; когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или извършеното не съставлява престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ; лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение; самият факт на прекратяване на наказателното производство поради липса на доказателства за извършено престъпление или участие на лицето в него осъществява хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и лицето не е привлечено в качеството на обвиняем; фактът на воденото наказателно производство, което не е завършило с осъдителна присъда, независимо, че лицето не е било привлечено като обвиняем, ангажира отговорността на Държавата; ищецът не е посочен изрично като лице, срещу което е водено разследването, но от материалите по ДП е безспорно, че именно той е лицето, уличено в извършване на престъпление; на 29.03.2023 год. на ищеца е била връчена призовка да се яви на 04.04.2023 год. в 05 РУ – Бургас, в качеството на обвиняем, за повдигане на обвинение; неимуществените вреди са пряка и непосредствена последица от воденото срещу ищеца разследване за престъпление; обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди и се определя по справедливост; от значение са личността на увредения и 3 притежаваният от него авторитет в обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му състояние, дали незаконно обвинение за умишлено престъпление е в област, която пряко оказва влияние на професионалната реализация на обвиняемия; наказателното преследване е дейност, която по своето естество оказва негативно въздействие върху психиката на съответното лице, рефлектира неблагоприятно върху отношенията му с неговите най-близки роднини, приятели и колеги; за деянието, за което ищецът е можело да бъде обвинен, е предвидено наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева; вредата за ищеца е налице, тъй като се засяга основно човешко право – правото на чест и достойнство; за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, Прокуратурата на РБ носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ; неоснователно упражнената принуда в този случай обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им; чрез неоснователно упражнената принуда срещу ищеца като уличено лице са били нарушени правото му на лична свобода, засегнати са честта и достойнството му, бил е лишен от правото на управление на МПС в продължение на 7 месеца, нарушено е и правото му да бъде разгледано и решено делото му в разумен срок, тъй като химическата експертиза е била изготвена за срок повече от 7 месеца – необосновано дълъг срок за изготвяне на заключение и забавено правосъдие по причина в разследващия орган, заради липса на създадена организация; накърнено е било чувството на ищеца за справедливост заради бавното правосъдие; прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ за неимуществени и имуществени вреди, причинени и от наложените принудителни мерки – задържане за 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1, ЗМВР и временно отнемане на свидетелство за управление на МПС по чл. 171, ал. 1, т.

1, б. „б“, ЗДвП, при образувано наказателно производство, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение; заповедта за задържане и заповедта за ППАМ са били издадени във връзка с данни за извършено престъпление от страна на ищеца и по повод образуване на ДП; не е налице поведение у ищеца, с което да е допринесъл за увреждането по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ; като база за определяне на паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да се имат предвид освен посочените неимуществени вреди, също така и икономическият растеж, стандартът на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта; на ищеца се дължи и обезщетение за имуществени вреди в размер от 236 лева.

4

Ответникът е оспорил исковете и е изложил следните насрещни възражения и твърдения: на ищеца не е повдигнато обвинение по досъдебното производство, а наказателното производство е приключило с постановление за прекратяване от 24.10.2023 год.; няма доказателства за вида и размера на вредите, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните морални вреди и незаконното обвинение, поради което исковата претенция е недопустима, респ. неоснователна; в чл. 2 от ЗОДОВ изчерпателно са регламентирани хипотезите, при които може да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на РБ, и образуването на наказателно производство не е сред основанията за възникването й; релевантният момент, от който могат да се претендират вреди по чл. 2, ал. 1, т.

3 от ЗОДОВ, е датата на привличане на едно лице в процесуалното качество на обвиняем; привличането на обвиняем е първият момент, от който Държавата възбужда наказателно преследване срещу конкретно лице за конкретно деяние; от същия момент спрямо това лице могат да се вземат ограничителни и принудителни мерки, които да причинят морални страдания; наказателното преследване срещу конкретно лице не започва в момента, в който органите на досъдебното производство съставят постановление за образуване на наказателно производство; с образуването на наказателно производство е започнало разследване по повод на данни за извършено престъпление, но не е започнало наказателно преследване, тъй като няма привлечено в качеството на обвиняем лице, не се налагани ограничителни мерки, не се накърнени правата на това лице, тъй като то не е привлечено в процесуално качество; от общия срок на производството следва да се изключи периодът от образуване на досъдебното производство до привличането на едно лице като обвиняем; само привлеченото като обвиняем лице, а не и останалите субекти на наказателнопроцесуални отношения, може да претендира обезщетение за претърпени вреди от незаконна дейност на правозащитните органи по чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ; заповедта за задържане за срок от 24 часа по реда на ЗМВР и заповедта за прилагане на ПАМ не представляват мерки за процесуална принуда по смисъла на НПК, те не се издават от разследващ орган или от прокуратурата, а от полицейски орган, и представляват индивидуални административни актове, чрез които се налагат принудителни административни мерки; тези актове се считат за законосъобразни до установяването на противното по съответния законов ред, те подлежат на съдебен контрол по реда на АПК и ЗАНН и за търпените от тях вреди Прокуратурата не е пасивно материално-правно легитимирана да отговаря; те не подлежат на обезвреда по реда на чл. 2, ЗОДОВ, а по чл. 1, ЗОДОВ – легитимиран ответник е ОД на МВР – Бургас; единствените действия, извършени от ответника след законосъобразното образуване на ДП, са назначаването на съдебно химико-токсикологична експертиза и прекратяването на наказателното производство, а тези действия не са увредили ищеца; няма доказателства за действително състояние на стрес, неговата давност, естество, както и дължи ли се то на образуваното досъдебно 5 производство; твърдените имуществени вреди от 236 лева също не са причинени от действията на представител на ответника; липсва пряка причинно-следствена връзка между вредата и действия на ответника; сумата за извършване на експертиза е заплатена от ищеца по сметка на съответното ОД на МВР и би следвало да поиска възстановяване на направените разноски от бюджета на органа, по чиято полза е внесена сумата; исковете са недоказани и неоснователни, тъй като изложените обстоятелства в исковата молба сочат на обичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство; в условие на евентуалност, ако искът за обезщетение за неимуществени вреди е основателен, то размерът на обезщетението следва да се намали, тъй като не е в съответствие с принципа на справедливост; наказателното производство е образувано за установяване извършено ли е престъпление по чл. 343б, ал. 3, НК, което не е тежко наказуемо; не е повдигано обвинение, не са налагани мерки на процесуална принуда, производството е приключило още на досъдебната фаза и не са извършвани интензивни процесуални действия с участието на ищеца, който е имал пълна възможност да продължи да упражнява дейностите си, както и да поддържа семейните си, лични и социални контакти; налице е ниска степен на увреждане; твърдените вреди не надхвърлят житейски обичайните в подобни случаи; липсват доказателства за настъпили трайни вреди върху физическото и психично здраве на ищеца, както и върху трудовата му заетост в резултат на процесното ДП; при уважаване на главния иск се дължи само законна лихва, а не мораторна; присъждането на законна лихва е последица от уважаването на главния иск за обезщетението, като силата на пресъдено нещо се разпростира върху главния иск, но не и върху размера на законната лихва, който размер подлежи на установяване в евентуално изпълнително производство; при исковете по ЗОДОВ размерът на дължимата лихва не следва да се присъжда в определен размер; задължение на съда е единствено да посочи началния момент на тази лихва, а размерът й се изчислява в изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане на главното задължение.